За смисълът на Любовта...

  • 1 673
  • 35
  •   1
Отговори
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 911
Това е въпрос, който отдавна се върти в главата ми.
Защо се влюбваме в точно определен човек, а не в... брат му примерно, или в който и да е друг?
Може би става дума за естествен подбор, така както животните се избират едно друго, без да им се налага да включват разсъдака си в този избор, единствено водени от естесетвния си и неосъзнат стремеж да създадат здраво поколение.
Не е ли същото и при хората?
Срещаме някого, краката ни се подкосяват, пеперуди запърхват в коремите ни, започаме да правим глупости, нетипични за нас. Дори да знаем, че той не е най-подходящия партньор, защото примерно не отговаря на определени критерии, но въпреки това се влюбваме. Защо?

Отговорът, до който стигам е колкото прост, толкова и естествен - гените!
По някакъв начин разпознаваме гените си и усещаме, че тяхната комбинация ще даде здраво и качествено поколение, което ще окаже влияние върху развитието на еволюцията.

Моля, да не бъда обвинявана в принизяване на любовта като чувство. Далеч съм от тази цел. Но все пак си мисля, че тя не се поява само за да ни носи щастие и да ни кара да летим. Дори напротив, смятам, че ни прави щастливи, точно за да успее да изпълни по-висшата си мисия.

Това са моите разсъждения по темата, надявам се да не обидят някого.
Искам само накрая да уточня, че не става дума за умишленото избиране на партньора от типа "той е мил, значи ще ме глези, грижовен е, значи ще се отнася добре с децата ни, финансово стабилен е, значи ще ни осигури добър жизнен стандарт, фито му е едиколко си, значи ще ме задоволява в леглото и т.н. и т.н." Това според мен е по-скоро изкуствен подбор. В крайна сетка, голяма част от съществуващите форми на живот до момента са създадени точно така. Сещам се за раците Хайке от Японско море, една история, която си струва да бъде прочетена.

Горното е ясно и не виждам какво може да му се коментира. Но според мен нещата стоят различно, когато става дума за Любовта, която се поява без причина и която не може да бъде контролирана с разсъдъка. Таква Любов съществува, колкото и да не им се вярва на тези, които не са я преживяли. И точно тя трябва да има някаква по-важна мисия от това да ни създава тръпки и да ни качва на седмото небе.

# 1
  • Мнения: 1 896
Мисля, че разбирам за какво говориш.
Не помня кога, как и защо се влюбих в съпруга ми, но помня че първата мисъл, която ми мина през ума, когато го видях беше: "Господи, колко е красив!Сигурно би имал прекрасни деца един ден.". Embarassed
Нямам обяснение защо, но сякаш първосигнално и неосъзнато видях у него бащата на бъдещите си деца, а чак след това любимият мъж.

# 2
  • Мнения: 398
 A може би всичко си го избираме сами на някакво подсъзнателно ниво и съзнанието не може да го проумее и го приема като чувство.

 Така е и с любовта , избираме една частица от другия , а в същото време чувстваме , чо го обичаме целия.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 5 617
Аз не бих търсила смисъл в любовта. Не мисля, че всичко трябва да има смисъл. Даже смятам, че в истинската любов няма смисъл, логика и т.н. Та просто се случва. 
Когато видях Вальо не мислих за деца или такива работи. Просто си го намерих и реших, че ще си го взема. Видях опора. Сериозен мъж, на когото мога да разчитам. Нещо като баланс на моята емоция. Така да се каже избрах човек, които да ме балансира. Не ми се мисли какво би се случило ако до мен има човек като мен. Боже опази.
Но да не пропускам първият сигнал. Секс.  Mr. Green Другото си дойде на мястото. Но сериозно реших, че е той когато осъзнах горното.

# 4
  • Мнения: 2 448
Не мисля, че любовта се появява заради това , че на подсъзнателно ниво усещаме, че искаме поколение от точно този човек.
Любовта за мен е едно от многото необясними неща в живота и света като цяло.
Дори мисля, че магията и е в това, че нямаме обяснение защо и как се случва. Не искам и да го разбирам, а само да се наслаждавам, когато се появи и да се радвам, че я има. Да се радвам дори и когато носи в себе си болка, защото любовта е всякаква - от майчината, през приятелската до интимната. И с всичките неща, които ни кара да правим или не, да чувстваме , да страдаме, да сме щастливи, тя е това, което ме кара да се чувствам жива.
Когато не обичам, просто съществувам...

# 5
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
да бъдем заедно въпреки.

# 6
  • София
  • Мнения: 395
Горното е ясно и не виждам какво може да му се коментира. Но според мен нещата стоят различно, когато става дума за Любовта, която се поява без причина и която не може да бъде контролирана с разсъдъка. Таква Любов съществува, колкото и да не им се вярва на тези, които не са я преживяли. И точно тя трябва да има някаква по-важна мисия от това да ни създава тръпки и да ни качва на седмото небе.

За любовта от пръв поглед ли говориш? За спонтанната любов, непредсказуемата , изпепеляващата възможна/невъзможна любов?

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 911
За любовта от пръв поглед ли говориш? За спонтанната любов, непредсказуемата , изпепеляващата възможна/невъзможна любов?
За Любовта, която не се подчинява на логиката, която те връхлита без знаение дали я искаш или не, която не можеш да контролираш и нямаш друг избор освен да и се отдадеш, въпреки последствията, а не заради тях.

# 8
  • Мнения: 2 448
Никоя любов не се подчинява на логиката.  Simple Smile
Особено в момента на влюбеност сме абсолютно нелогични.
Това, че при някои хора така се случва, че няма конфликт между логичното и нелогичното, това че не им се налага да превъзмогват предразсъдъци и разни други неща, си е само случаен късмет, нищо повече. Тяхната любов не е по малко значителна, нито невъзможната е по голяма, заради вътрешната борба, която предизвиква в усетилия я.

# 9
  • София
  • Мнения: 10 233
Да кажем, че Любовта е като Вярата. Не се нуждае от аргументи и не е задължително да има някаква Причина, за да е.

# 10
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 911
Никоя любов не се подчинява на логиката.  Simple Smile
Особено в момента на влюбеност сме абсолютно нелогични.
Това, че при някои хора така се случва, че няма конфликт между логичното и нелогичното, това че не им се налага да превъзмогват предразсъдъци и разни други неща, си е само случаен късмет, нищо повече. Тяхната любов не е по малко значителна, нито невъзможната е по голяма, заради вътрешната борба, която предизвиква в усетилия я.
Аз съвсем не казвам, че някоя любов е по-малко значителна от друга.
Но докато едната може да се обясни съвсем логично, за другата е много трудно. И не става дума само за "невъзможната" любов.
Мисля, че не са малко случаите, когато хората се влюбват в някой, който изобщо не отговаря на техните представи за любим. В такъв случай има голяма вероятност любовта да е възможна, но в същото време нелогична.

Може и да изглеждат странни въпросите, които си задавам, но аз продължавам да си ги задавам, колкото и безсмислено да изглежда.
Смятам, че няма нищо случайно, че нещата във Вселената се случват по някаква причина и това, че не можем да отговорим на тези въпроси никак не означава, че отговор не съществува.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Чрез инстинктивното влечение към дадено лице и миризмата му усещаме дали неговият геном е подходящ за нас. Това играе роля за създаването на здраво поколение.

Аз като видях приятеля си за първи път, усетих,  че това е образът на идеялния мъж, който съм носила в себе си ни съм търсила, чисто физически, и сякаш го познавам отнакъде, от вечността може би. Така прочетох наскоро: ако миризмата на някого ви успокоява, значи това е вашият човек.

# 12
  • Мнения: 4 965
За мен любовта си е чиста химия. Човек не се различава много-много от животните по първичните си инстинкти. Виж, ако се опиташ да вложиш и разум, често нещата изглеждат различни...

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 911
Да кажем, че Любовта е като Вярата. Не се нуждае от аргументи и не е задължително да има някаква Причина, за да е.
Да, всичко Е, но защо Е такова каквото Е? Grinning

Svetla, ето нещо такова имах предвид. Тоя човек може и за нищо да не става, т.е. да изглежда безнадежден нехранимайко, но да мирише...подходящо.
Между другото и аз съм забелязвала колко важна роля е играло обонянието ми в избора на дори само сексуален партньор.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 064
Хич не знам какъв е смисълът на любовта. Смисълът на привличането е, разбира се, чисто биологичен, но не всяко привличане е любов. Знам само, че е неповторимо чувство и й се наслаждавам без да търся смисъл.

Общи условия

Активация на акаунт