За стереотипите и смелостта

  • 2 567
  • 42
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
да ги пренебрегваме, задавам тема.
Обществото, част от което сме и ние, малко или много ни култивира и налага върху нас своя отпечатък и своите стандарти. Трудно е да избягаме от тях, защото те са наложени и общоприети, не се поставя въпросът за тяхната удачност, практичност или дори...естетика, те са даденост, възприета незнайно кога и произлязла незнайно точно от кого.
В тази връзка, докъде позволявате на тези стандарти да бележат вашето поведение и стил. Доколко се подчинявате на неписаните изисквания на социума. Правите ли компромиси със собствените си възприятия и желания в името на спокойствието да не бъдете сочени с пръст, че сте по-различни. Имате ли смелостта да обърнете гръб на традицията и да наложите свои правила по отношение на вашия личен изглед и впечатлението, което предизвиквате.
Или, казано просто - борите ли се за индивидуализма си / а имате ли го?/ или сте склонни да го смачкате, защото ви е страх да се отличите, с всички произтичащи от това последици?  Grinning

# 1
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Ще смея да кажа, че се стремя да бъда индивидуална и неповторима - не съм привърженичка на гоненето на някакви огледални образи...
Мисля си, че трябва да бъдеш малко по-конкретна - какво визираш с темата? Дали си говорим за мода, облекло, грим, прически и прочие външни белези на индивидуалността или за поведение, стил като цяло  newsm78

# 2
  • Мнения: 743
Обичам свободата и не бих търпяла наложени стереотипи. За мен, изразяването на собственото отношение към света е именно тази индивидуалност, ни прави свободни и неповторими.
Друг е въпросът, че се възползвам от някои сереотипи, по простата причина, че по този начин няма да се набивам на очи и ще свърша това, което искам по-бързо. Но, в моменти, в които няма сила, която да ме принуди да се съобразявам с наложени стереотипи.
Абе с две думи - смела и свободна!

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Мисля, че стила се формира в резултат на всички тези външни фактори за които ти говориш - облекло, грим и т.н. - съвкупност от тях е. Всеки е свободен да сподели своята гледна точка или своите предпочитания в една или друга посока.
Поведението също би могло да бъде част от стила. Но там е по-специфична категория и може да го оставим настрани  Simple Smile

# 4
  • Мнения: 14 472
стилът е пълното съответствие на личността с външната изява.
в този смисъл явно 99 % от хората или не познават себе си или не желаят да се отличават и затова избират външност и поведение, каквото виждат наоколо най-често.

# 5
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Моите родители бяха хора-индивидуалисти, не се "вписваха". Все пак, професията им го позволяваше, така да се каже. До ден днешен ми е чудно, когато определят семейството ми като различно, странно, някои хора даже се шашардисват. Joy Не знам защо толкова се чудят, особено когато по телевизията ежедневно показват наистина странни хора (кръстили детето си Адолф или ядат живи хлебарки, или са татуирани от главата до петите - е, все пак те са по друг начин странни).
То и мен много хора ме определят като "различна", "кукувица"  Joy или "странна". Аз не виждам нищо странно в себе си, ама нейсе. Mr. Green
И ако това е така, не е въпрос на смелост - такава съм се родила и не смятам да се променям. Не от смелост, по-скоро от чиста злобица.  Thinking
И все пак, съобразявам се разбира се, с условностите на средата. Ако говорим за облекло.  Laughing Но нямам някакви терзания по въпроса, защото смятам, че не изневерявам на себе си.
П.П. Все още не ми е минал меракът да нося цилиндър.  Mr. Green Това, което ме спира е, че нямам цилиндър.  Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 12
Няма нищо ново под слънцето.
Да си анти-стереотипите също е стеротипно поведение.

Стереотипно е да се подхожда към уникалността и неповторимосттта като към нещо положително.

Но все пак щом ги разглеждаме в тази светлина...
Че съм уникална и неповторима звучи истински и убедително само казано от човек, който ме обича. За такъв човек и най-стереотипната ми черта е само моя, строго специфична и единствена.

Иначе -
Мисълта, че може и да не съм фундаментално различна от останалите, не ме плаши. Защото няма как да бъда и напълно еднаква. И всеки, който прилича на мен дори 99,99%, няма да е същия като мен. За някой, който е имал мен и иска мен, 99,99% прилика не е достатъчно.

П.С. Не обръщайте внимание на скромността ми, тя е част от моята индивидуалност.

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 19:14 от Myriad Canaan

# 7
  • Мнения: 2 926
Индивидуализъм имам определно.
Обичам новите, модерните и нестандартните неща.
Обичам да се отличавам от масата.
Не мога да си представя да обличам и обувам това, което носят повечето.
Само че никога няма да успея да превъзмогна себе си и да изляза на вън с различен цвят обувки и чанта.
Това ми е златното правило и мразя експерименти в това отношение.
Не само, че обичам обувките, чантата и колана ми да са в един цвят, но и един тон отклонение от цвета започва да ме дразни.

# 8
  • Мнения: 256
 Myriad Canaan , newsm20
абсолютно се припокрива с моето мнение, но за мое най-голямо съжаление, аз не мога да го изразя толкова сполучливо

# 9
  • Мнения: 4 290
 dodo_dodo,

нали не очакваш сериозно някой да каже, че е част от масата и му липсва индивидуализъм?
Аз пък смея да твърдя, че огромен брой от хората, които казват, че са ярки индивидуалисти и имат различен стил, са точно обратното, но уви, или се заблуждават, или не искат да си го признаят. А може би просто не съзнават реалното значение на думата, поне що се отнася до стил и външен вид.

# 10
  • Мнения: 2 388
Имам един и същи стил от години.
Отличавам се, когато не е на мода черния цвят. Когато е, сигурно се сливам.
Водя се по модни тенденции, когато са моите такива.

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 19:51 от palavata_monahinq

# 11
  • Мнения: X
Мисля, че Клото е права.
Индивидуализмът понякога се гради на добре заучени стереотипи.
В болезненото си старание за различност понякога ужасно си приличаме, хората.

# 12
  • Мнения: 2 448
Имам късмет, че реалното ми виждане за това как искам да изглеждам не е никак шокиращо на общия фон и мога да съм си напълно себе си, без да се притеснявам ще съм или не приета от хората.
Виж въпроса за поведението и доста от вижданията за живота съвсем не стои така. Но, не ми пука особено.

# 13
  • Мнения: 6 607
Не държа да се отличавам от "масата" чрез външният си вид.
Всъщност това е доста лесно.
Обличам се според настроението си и ситуацията и умерено се водя по модните тенденции/но се водя/.

# 14
  • Мнения: 4 300
Ами аз нямам амбиции да се отличавам от тълпата, по точно да разбивам стереотипи. Чудесно живея с тях, обичам подреденото, предвидимото, очакваното.
Понякога може би се отличавам, защото съм си избрала един стереотип ( по отношение на външия вид), който на моменти е модерен и актуален, но проявявам характер ( и стил) и си го следвам без да се съобразявам особено с модните писъци.
В много голяма степен съм повлияна от съраунда. Това ми спестява лепенето на етикети на "различна" и съответно борбата да ги отлепям. Не си представям как отделям време и усилия да убедя хората, че не съм попаднала на мястото си случайно. Случвало ми се е да се возя в асансьора на финансова институция, държавна, с момиче, облечено в готик стил. Зачудих се какво прави там, и си помислих че може би е дъщеря на някой от служителите. За моя огромна изненада се оказа юрисконсулта Shocked. Излишно е да казвам, че си имах едно наум за работата, която ще свършим.

Общи условия

Активация на акаунт