Какво давам на децата си?....

Ами децата ни живеят в реален свят,като всички нас...няма как да ги държим под похлупак,в един момент света навън става по-важен.Но според мен е много важно какво сме им показали в къщи,на какво сме ги научили...защото те копират първо нас,после другите навън...

Направо настръхнах! Често съм си мислела колко много от чертите на майка си виждам в себе си - неща, които не харесвам по принцип, но които на моменти се усещам че правя. Вглеждам се и в дъщеря си... виждам части от себе си, виждам и части от баща й... Много ама наистина много трябва да се внимава с децата.

Да това клипче го гледах доста отдавна. И го гледам понякога. Наистина, децата попиват всичко. Трябва да се внимава какво виждат и чуват.

Рая копира нашето поведение, понякога поведението на околните, ако я е впечатлило, няма как да е по друг начин.
Истината е, че за жалост не винаги се съобразяваме това, че сме пример за децата си, че понякога лошата постъпка се  запомня много по- лесно от добрата!

Мда... хубав клип. Ще ми се да го пускат по БГ ТВ... Както и всички, които възпитават децата си с шамари и крясъци, да го видят.
Може да звучи самодоволно, но за сега съм напълно щастлива от това, което виждам като копиране на дъщеря ми от мен и лично мен клипа не ме стряска.

Нормално е детето да копира поведението на тези, които го отглеждат.
Няма нищо странно и чудно в това.
За пример по статистика повечето насилници са израснали в среда, където са виждали действия подобни на техните, т.е. на жертва и насилник.
За това е нормално да се съобразяваме какво правим и говорим пред децата си.
А на доста от нас колко и да ни се иска да не приличаме понякога на своите родители, често се улавяме, че всъщност имаме твърде много общи неща доста, от които негативни.

Никога не съм копирала майка ми и баща ми.
За съжаление и София не копира нас, а най-лошите деца от градината и площадката

Не разбирам защо толкова се шашкате. Децата копират от този, който им е в полезрението и живота им повечко време. И така е откакто свят светува. Ако не са родителите ще са бабите, учителите, другите деца, героите от книги и филми... и така.

Винаги съм знаела, че децата копират поведението на най-близките. Внимавам как и какво правя...но не съм идеална, случва се да правя неща, които не са толкова положителни. Но пък винаги с малката можем след това да поговорим за даденото нещо - как, защо и какво го е провокирало. Също с малката коментираме и филмите, които тя поглежда и не са детски  - да, има част от нещата в този клип! Но винаги коментираме и обясняваме! И общо взето е приела моите идеи за

Копират лошото, но още по - бързо попиват и добрите неща. Ето нещо, което копирам от една любима тема във форума /старо е, но винаги си струва да се прочете отново/:

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг. 
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна. 
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
 Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

bim bam   

Това дава отговор на всичко

bim bam   

А в кръга на шегата, ние няма от какво да се притесняваме- ССФ никога не:
1. Пуши на обществени места.
2. Хвърля отпадъци по улиците.
3. Изпуска нервите си-умее да се владее.
4. Се кара с половинката си 
5. Псува в колата.

Така че тази тема, на практика, не ни засяга пряко 

Даваме на децата си това, на което сме способни - нито повече, нито по-малко. Децата да му мислят.