Въпросът ми е към тези от вас, които имат и родни и осиновени деца - усещате ли разлика в отношението си към тях? Страхувате ли се, че осиновеното дете може да се чувства различно. Как преодолявате тези моменти?
- Публикувана: 5 ноем. 2008, 20:44 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2008, 13:02 ч.
За отношението към децата
Бих искала да осиновя дете, вече имам мое родно. Замислям се за въпросите на отглеждането - как ще се интегрира, как ще се справи с промяната, как ще се справим с ревността на другото ми дете. Мисля си, че може би ще залитам в крайности и ще се опитам да откликвам максимално на осиновеното дете, за да не се чувства по-различно и за да го улесня. А не мисля, че е редно и че е добре за децата да се усеща някаква разлика.
Разсъжденията ми за сега са теоретични, тъй като не съм минала по този път. Но предпочитам първо да мисля, после да правя. Надявах се, майки минали по този път да споделят как са се справили, какви са били проблемите, как се чувстват самите те...
Разсъжденията ми за сега са теоретични, тъй като не съм минала по този път. Но предпочитам първо да мисля, после да правя. Надявах се, майки минали по този път да споделят как са се справили, какви са били проблемите, как се чувстват самите те...
Важно е ти да имаш еднакво отношение към децата си, да не ги различаваш, да не толерираш осиновеното си дете пред рожденното. От това твое отношение ще зависи много. Има влияние и възрастта на децата, по-точно разликата между тях - дали е 2, 5 или 10 години.
Колкото до ревността и състезанието между тях, всички родители на повече от 1 дете знаят, че това е най-естественият вариант и се случва буквално при всички. Само че отделните семейства се справят по различен начин с тази ревност. Въпрос на диалог с децата и на възпитание.
Ако имаш колебания, дали ти самата ще приемеш осиновеното си дете като родно, по-добре да изчакаш, докато ти се изясни. Ако не си готова - не предприемай осиновяване. Тук съвети от други не вършат работа. Всичко е в сърцето ти.
Желая ти успех и намиране на вярното решение.
Колкото до ревността и състезанието между тях, всички родители на повече от 1 дете знаят, че това е най-естественият вариант и се случва буквално при всички. Само че отделните семейства се справят по различен начин с тази ревност. Въпрос на диалог с децата и на възпитание.
Ако имаш колебания, дали ти самата ще приемеш осиновеното си дете като родно, по-добре да изчакаш, докато ти се изясни. Ако не си готова - не предприемай осиновяване. Тук съвети от други не вършат работа. Всичко е в сърцето ти.
Желая ти успех и намиране на вярното решение.
Шокалдче,здр....Ха да се засечем и тук...
Аз съм осиновено дете...Днес го признах публично..(и като че ли ми олекна)
Имам сестра,която е биологично дете на родителите ми.
Никога не съм се чувствала'чужда"
Майка ми и баща ми никога не са ни делели...каквото за мен-такова и за нея...Даже аз съм по-глезената.
Аз съм каката-първородното дете в семейството.
Взели са ме на 10 дена(повече незнам ,не обичам да говотя за това с нашите)
Помня как мама ми каза-бях на около 5 години.На една люлка седнахме и тя ми каза-съвсем спокойно "ИСТИНАТА"
Вднага след това ме увери,че аз съм нейното дете и ме обича безкрайно.Често след това ми повтаряше,че не е важно коя жена е родила детето ,а коя го обича....
Та в тази насока на мисли -аз никаога не съм се чувствала различна или пренебрегната в семействоо си....(това ,че ми е трудна темата е отделен въпрос)
И да съм изчерпателна.Сестра ми научи за мен миналата година-мама и е казала-сестра ми много ревала ,било и мъчно за мен-От както рзбра имам чувството ,че се сближихме.Веднъж тя искаше да говорим,но аз излязох от стаята.Болем ми е този въпрос ,много ми е болен...
Аз съм осиновено дете...Днес го признах публично..(и като че ли ми олекна)
Имам сестра,която е биологично дете на родителите ми.
Никога не съм се чувствала'чужда"
Майка ми и баща ми никога не са ни делели...каквото за мен-такова и за нея...Даже аз съм по-глезената.
Аз съм каката-първородното дете в семейството.
Взели са ме на 10 дена(повече незнам ,не обичам да говотя за това с нашите)
Помня как мама ми каза-бях на около 5 години.На една люлка седнахме и тя ми каза-съвсем спокойно "ИСТИНАТА"
Вднага след това ме увери,че аз съм нейното дете и ме обича безкрайно.Често след това ми повтаряше,че не е важно коя жена е родила детето ,а коя го обича....
Та в тази насока на мисли -аз никаога не съм се чувствала различна или пренебрегната в семействоо си....(това ,че ми е трудна темата е отделен въпрос)
И да съм изчерпателна.Сестра ми научи за мен миналата година-мама и е казала-сестра ми много ревала ,било и мъчно за мен-От както рзбра имам чувството ,че се сближихме.Веднъж тя искаше да говорим,но аз излязох от стаята.Болем ми е този въпрос ,много ми е болен...
Много мислих какво точно да напиша. Ще се опитам да бъда кратка. В началото беше еуфорията и радостта. После дойде период в който си повтарях, че и двете са мои дъщери, после дойде момента - Чувствах ги МОИ дъщери. И както скоро си говорихме с една мама от форума - разликата е, че с каката бях бремена 9 месеца, а с малката година и 6 месеца (толкова чакахме да се намерим).
Ревност при малка разлика има винаги. При нас е голяма и поне за сега не виждам такова нещо.
А тъй като аз съм била винаги "каката, дето съм разбирала повече", винаги съм си мислила, че като имам деца, няма да подхождам така. Малките разбират и усещат много добре, и за това никога не позволявам да се спекулира с това. (не че не се пробва, а лошото е, че каката поддава от време на време)
Ревност при малка разлика има винаги. При нас е голяма и поне за сега не виждам такова нещо.
А тъй като аз съм била винаги "каката, дето съм разбирала повече", винаги съм си мислила, че като имам деца, няма да подхождам така. Малките разбират и усещат много добре, и за това никога не позволявам да се спекулира с това. (не че не се пробва, а лошото е, че каката поддава от време на време)
Mademoiselle Chocolat, самия факт, че се замисляш за осиновяване навява на мисълта, че едва ли ще правиш разлика... Хора, които не приемат деца, родени от други, не се и замислят да осиновяват... а пък има и толкова много примери за родители, които правят разлика между родните си деца!
Отскоро съм родител на Ивана, на 1ви октомври си я взех вкъщи. Разлика има огромна между децата.. Да кажа, че се обичаме взаимно от първия ден, ще излъжа
обичта си идва с грижите, такак както и при родното дете. Все пак тя е голяма и трябва време и на мен да свикна и да я опозная, и на нея също... сигурно на нея даже и е по-трудно... Но си я чувствам моя, сега даже не мога да си представя какво е било без нея!
Дори осиновеното дете да е слънце, ако в съзнанието си правиш разлика - родено - неродено - ще я правиш и в живота.. Така че изобщо не се притеснявай..
детето ти е прекалено малко, за да говориш за ревност от негова страна. При мен Ати си беше готова за второ дете, имам достатъчно познати, чиито деца не приемат родените след тях брат/сестра.... Като гледам на Ивана и е по-трудно да свикне да дели играчки с Ати, отколкото на Ати..
Ако осиновиш преди детето ти да е порастнало може и да е по-лесно да свикне.. абе всичко си е според зависи от вас самите.
Отскоро съм родител на Ивана, на 1ви октомври си я взех вкъщи. Разлика има огромна между децата.. Да кажа, че се обичаме взаимно от първия ден, ще излъжа
обичта си идва с грижите, такак както и при родното дете. Все пак тя е голяма и трябва време и на мен да свикна и да я опозная, и на нея също... сигурно на нея даже и е по-трудно... Но си я чувствам моя, сега даже не мога да си представя какво е било без нея! Дори осиновеното дете да е слънце, ако в съзнанието си правиш разлика - родено - неродено - ще я правиш и в живота.. Така че изобщо не се притеснявай..
детето ти е прекалено малко, за да говориш за ревност от негова страна. При мен Ати си беше готова за второ дете, имам достатъчно познати, чиито деца не приемат родените след тях брат/сестра.... Като гледам на Ивана и е по-трудно да свикне да дели играчки с Ати, отколкото на Ати..
Ако осиновиш преди детето ти да е порастнало може и да е по-лесно да свикне.. абе всичко си е според зависи от вас самите.
Момичета, като че ли грешно сте ме разбраи. Не се страхувам, че мога да не приема детето като свое собствено. Напротив. Опасенията са ми, че е възможно да фаворизирам осиновеното дете поради трудно напасване към промяната и т.н. А не бива. Когато човек има повече деца (Привет, Лоло 
Ти знаеш за колко щъкащи дребосъка си мечтая!), трябва да умее да създава равенство, да отделя еднакво внимание на всички.
Това са ми разсъжденията по принцип. Интересно ми беше дали де факто е лесно да се създадат такива отношения, дали майките в един момент "забравят" кое е осиновено и са еднакво строги и към двете...
Ти знаеш за колко щъкащи дребосъка си мечтая!), трябва да умее да създава равенство, да отделя еднакво внимание на всички.Това са ми разсъжденията по принцип. Интересно ми беше дали де факто е лесно да се създадат такива отношения, дали майките в един момент "забравят" кое е осиновено и са еднакво строги и към двете...
Препоръчани теми