Момичета, искам да ви попитам нещо, което не ми дава мира от известно време.
В къщата срещу нас живее семейство с две момиченца. Голямто е 6 клас, малкото - в трети. Двете учат в различни училища, но и двете на по 5-10 минути пеша от дома им, без да се налага да пресичат големи улици, в по-голямата си част пътят им преминава през пешеходната зона на града.
Та всяка сутрин първо излизат каката - с ръце в джобовете, и мама - с раницата на гръб и с дамската си чанта в другата ръка. Десетина минути по-късно излизат малката и таткото - по същия начин.
Гледам ги ден след ден и се чудя - дали не ощетих/ощетявам децата си като НИКОГА не съм им помагала по ТОЗИ начин? А, всъщност дали това е помощ? Моите винаги са отивали и са се прибирали сами от училище /от същото у-ще, където учи едно от съседчетата/, с изключение на първата седмица в първи клас на Надя докато научи пътя.

Та питам ви, мили мами - как вие разбирате помощта? Не прекаляваме ли понякога с помощта, или с желанието да възпитаме децата си в самостоятелност?  newsm78
МНого ми се иска да чуя вашите коментари.