По цял ден пищи и реве за всичко

има го този момент, аз по-едно време бях вдигнала ръце. Преживява се.
Това за меката Мара не е възпитателно.
Поне като кажеш "Не" и после решиш да разрешаваш нека мине известно време.
Моята сладурана като я пуснах на ясла пак започна да мрънка за щяло и нещяло.

Намери нещо в къщи, с което й е приятно да играе.
Но ако решиш да си твърда във възпитанието не остъпвай.

Мойта в момента е във фаза на повтаряне "мамо еди какво си", "добре", и това се повтаря три-четири пъти, докато ми писне или "мамо еди какво си", "Не" - и пак същото.


а после какво ще правиш? когато реши, че с рев и тръшкане всичко получава

И btw и аз се оплаквам от щерката от време на време ... не си само ти

Така е от както стан ана четири месеца. Сигурна съм, че е характер, но трябва да го променя, защото вече не го издържам. И не само аз, ами всички около нея

тя си намира ама все забранени неща.

Ето сега мести стола, той се запъва в килима и тя пищи с цяло гърло. Какво да направя в този случай? Аз й обяснявам, ама ефект никакъв. Стана от сън преди десет минути и писъците и ревовете започнаха почти веднага

тя с какво обича да се занимава?
наистина е възможно да го прави само при вас. Децата са едни пред родителите си и понякога съвсем други без тях...
Може прото да е усетила, че с теб всичко е позволено. Определи си някаква тактика и я следвай стриктно. Играй си с нея....правете нещо, което и е интересно, нека се измори хубаво....и по време на играта въвеждай правила....
Едно е сигурно...трябва да се заредиш с търпение и нерви...

Еми....какво да ви кажа..и моят син е същият!Обаче аз все си мислех,че като мине годинката и ще се кротне в смисъл с писъците и мрънкането,а вие сега съвсем ме отчаяхте!
Аз като кажа на някой какъв е Габи и те ме гледат недоумяващо и едва ли не ме съжаляват и аз съвсем откачам!
Добре,че мъжа ми много ми помага с детето,че иначе ако бях сама,щях да зарежа всичко и да хвана гората (а понякога гледаме да си го пробутаме взаимно )
Когато е кротък и се самозабавлява,разбирам какъв кеф е да имаш бебе

И друго ме притеснява-предстои ни пътуване до София другия месец,но съвсем не ми е ясно как той ще понесе дългия път.Ако има майки с такива по-трудни дечица и са пътували по-дълъг път(при нас е Варна-София-Варна) да кажат какво мога да очаквам

И при нас го имаше този момент, но когато ми дойде до гуша веднъж просто го изгоних от стаята в коридора и колкото и да се дереше се правех, че не съществува. Влизах си от стая в стая, вършех си работата, а той си се тръшкаше, но аз реакция никаква. Късаше ми се сърцето, но му казах, че съм му сърдита и не е моето момче и го игнорирах напълно.  Идваше при мен да ме дърпа, да реве, но отново го извеждах в коридора. Накрая го накарах да обещае, че ще слуша и след това само заплахата, че ще му се расърдя беше достатъчна. Но Марти беше на около 2 годинии тогава и проблема си беше, че искаше да е на неговата за всичко и ако му откажеш нещо - рев до небето. Вие сте по-малки, незнам дали ще разбере точно това със сърденето, но определено казала ли си веднъж не не трябва да си променяш мнението, защото като по-големи стават много изобретателни и използват всяка проява на несигурност в решението ти, за да стане на тяхната.

ще попремеся темата на място където има повечко мами с опит...

правила съм това по съвет на педиатърката. Тогава тя се тръшкаше на  земята и ревеше, за да се наложи за нещо. Прескачах я и тя пореве, пък спре. По  едно време забрави това тръшкане, но само за две седмици. После се върна с нова сила. Сега в такава ситуация реве, реве, реве най-накрая спира идва при мен и ме гушка все едно не  е била наказана. И след 10 минути отново започва мрънкането. Уж всичко разбира, ама ефект няма голям.
Проблема ми е, че тя за всичко реве. Ама като казвам за всичко, разбирайте за всичко. И това състояние не е от вчера. Дадох Ви пример със стола по-горе. Ето сега е застанала пред мивката и реве. Вдигам я, тя започва да оглежда отгоре и да посяга ръка към какво ли не. Подавам го тя казва едно ъъъ и си мърда ръката, подавам друго, тя пак така и така докато не изреда всичко от мивката. И тя не знае защо реве. Скарах й се, ударих я по памперса и я затворих в другата стая. Сега реве, спира, пак реве. Сега излезе от стаята и ими носи куклите си една след друга, подава ми ги  и казва мамоооо.
Момичета, най-лошото е, че нервите ми вече не издържат. Това реване безпричинно от сутрин до вечер ме побърква психически. Не съм си и представяла, че мога да я ударя. Сега като я ударя и тя започне да реве, ми се къса сърцето

Ние пътуваме докато тя спи, иначе мисията е невъзможна.

не си сама ..ако това те успокои ..и Гери е голямо врънкало...не издържа и половин 4ас без да се обади ..ами единственото което правя е 4е търпя . моята малка палавница се заиграва сама най-много до половин 4ас .после ..мама трябва да играе с детето ..ина4е рев ,сълзи. при мен не са забраните проблема ..прекаленото "не " води до другата краиност ..аз и разрешавам доста неща ..да изследва ..нека се у4и .забраните  ни са за опаните неща в къщи. и пак по цял ден е кисела ..защото е сама ..ако ни доиде някое дете на гости  ме забравя. парка до в къщи редовно го посещаваме - моито мнение е 4е просто имат доста енергия за изразходване и трябва да се умори и се успокоява тогава .
ами какво правя - "под4инявам се"  ,играем. Например моята мома не търпи да седя на компютъра, рядко сядам ако тя е будна ,защото тогава по4ват истериите . в момента в които стана от стола на компа и ревът секва .хваща ме за ръка и ме замъква в детската стая.важното е да съм там дори нищо да не си играя с нея . аз мисля 4е ше трябва да се заредим с търпение ,няма да е за дълго .е естествено продължаваи да обясняваш ,4е ето така не може , 4е това не се прави ..един ден със сигурност ще разбере за какво става дума. всъщност моята става ревлива когато иска да и обръщам внимание. понеже думата самостоятелност и е още неизвестна ...и аз съм от меките марии ,но не си мисля 4е съм изпуснала края ..не ги слушай роднините ..те не знаят или са забравили какво е да си с дете цял ден.смята м4е това което всяка майка прави за детето си е най- доброто за него. затова и хората сме разли4ни .и децата са ни  с разли4ни характери и 4уствителност. някои ще те посъветва .удряи шамари , бии по дупето . друг ще казва -викаи . трети като мен ще те убеждава 4е боят е лош  . в краина сметка вси4ко се определя до твоя характер , не мисля 4е трябва да се съмняваш в методите си , и трябва да бъдеш сигурна 4е товакоето прави6 ти за детето си никои по добре не би могъл да го направи

Ревливия период на Вики продължи около година  , непрестанно „мрънц” за нещо. Изживя го за известно време и сега пак е в него, но поне вече говори та може да разберем защо точно реве  . За мое огромно съжаление Дани сега е в същия период  .
Според мен основния проблем е скуката, а и не знаят как да се заиграят, единствения изход е да се организират някакви игри и да се обръща повечко внимание, като се редуват бурни игри (гоненица) със спокойни (четене на книжки) и повечко излизане на вън.
Желая ви здрави нерви  и спокойствие.

моята дъщеря е така от както проходи, преди беше агънце.
вече 9 месеца само пищи, тръшка се , реве, дере се и то незнам защо
не стане ли на нейната ситуацията става неконтролируема. няма оправия, ужасна е просто. гледам да не й обръщам много внимание като реве, но не ми издържат нервите ...и в много случаи й разрешавам да взима непозволени вещи само и само да не ми "надува"  главата

Е,да,ама това означава да пътуваме нощем,а аз не сикам.Много ме страх и съм непрестанно на тръни и ми се потят ръцете.....нестава!
Дали не е вариант да се спира по-често,ако трябва и разходки да се правят?То като се замисля,пътят не е чаааак толкова много към 5,5-6 часа.
А защо не става,ако не спи?Какво всъщност прави детето в колата?И все на столчето ли седи вързано?Някак не си го представям този вариант

Катрин стои мирно в столчето 10-15 минути по часовник и после ПИЩИ, КРЕЩИ и е ужас. Не си го представям пътя до морето докато е будна. Ще станеме към 5 сутринта и ще пътуваме
Ама аз играя с нея, много я прегръщам и целувам, но понякога искам малко, поне малко спокойствие. А и тя си се научи, че като ревне и аз съм насреща.

Ето таЗи вечер баща й я къпе 30 минути. Игра, веселие, безгрижие. В момента, в който тръгва да я извади от водата - РЕВ до Бога. И няма спиране. Легна си сърдита и ревяща.
Вече сум много отчаяна.

Какво да правя - да обяснявам , да се карам ..... резултат никакъв

Мдааааа.......и моята е точно, както си казала - навита на пружина!  Няма спиране, няма почивка, очите си отварям не на шест, а на петнайсет и все тая. Сега освен, че мрънка толкова досадно и умопомрачаващо се е научила и да вика заканително и невротично "АААААА", с един дебел глас . Ходя, като плесната с мокър парцал, толкова съм изнервена, че се пребивам, като лапе на нейната възраст - но незнам с какво да ти помогна, защото съм пробвала какво ли не, нямам душа вече, всяко мрънкане е болезнено за надутата ми глава  , ако имах с какво с удоволствие бих се гръмнала.