Вяра, Надежда, Любов. 3 думи, които изпълват живота ни със смисъл и без които съществуванието ни би било невъзможно.
Преди много време имах любимо цвете - кактус, чийто цветове бяха изключително красиви. Те цъфтят само един ден, бледорозови и с много нежен аромат. Обичах да сядам пред кактуса точно преди да се разтворят цветовете и да наблюдавам как лека-полека, едно по едно листчетата се разтварят и сякаж пред очите ми се раждаше един нов живот. Тогава бях все още ученичка. Омъжих се и разбира се взех кактуса със себе си. Само че той спря да цъфти. Грижех се за него и продължавах да го обичам, надявайки се, че един ден отново ще цъфне, както се надявах също че и ние като повечето семейства ще имаме деца, внуци и т.н. Но Господ имаше други планове за нас. Кактусът изсъхна, остана една малка издънка, която все пак запазих, но вече не вярвах, че ще видя прелестния цвят.
Съпругът ми се разболя много скоро след сватбата ни. Последва лечение, благодарение на което слава Богу той е жив и здрав, но трябваше да отложим плановете си за детенце. След 5-6 години лекарят ни каза, че трябва да се откажем от надеждата да имаме свое дете. Отидохме при втори, трети... И продължавахме да се надяваме. А годините вече ставаха много и часовника тиктакаше застрашително. Трябваше да приемем съдбата си, а не можехме.
И тогава в живота ни се появи той – д-р Стаменов. За пръв път от толкова години можех сякаж да пипна Надеждата и да повярвам, че чудото може да се случи. Видях огромната Любов, която този Човек носи в сърцето си. Неговата вяра, че може да ни помогне. Видях блясъка в очите на съпруга си. И отново повярвах.
Последваха 3 опита икси. След еуфорията следваше депресията. Една-едничка мисъл се въртеше в главата ми денонощно – Искам дете! Искам дете! Искам дете! Дори сънищата ми бяха изпълнени само с тази мисъл. И тогава решихме, че трябва направим това, което отлагахме вече толкова години. Само още един последен опит.
Срещнах се отново с д-р Стаменов. Винаги ще помня първата ни среща с него и тази. Казах му за решението ни. Явно обаче не можах да скрия отчаянието и болката, обзели сърцето ми. Бях загубила вярата си. Тогава той стана и отиде в другия край на кабинета и ми каза: “Ако ти вече не ми вярваш, ако не вярваш, че можем да успеем заедно, тогава нека се откажем още сега!“ Това бяха магически думи! Те ми дадоха силата, от която толкова много се нуждаех!
Реших да се прибера пеша до вкъщи, макар че не живеем близо до клиниката. Добре че беше вече тъмно и хората не можеха да видят сълзите, които се стичаха от очите ми. Вървях и се молех на Господ, на Богородица, на всички светии да бъдат с нас и да ни помогнат. По едно време усетих, че тежестта в сърцето ми изчезна, сълзите спряха и не разбрах кога съм започнала да се усмихвам. Усмивка, която идваше дълбоко от сърцето. Искаше ми се да пея и да тичам от радост.
Последва четвъртият опит. На 03 август, същата вечер след трансфера, заедно със съпруга ми седяхме един до друг и наблюдавахме как се разпуква цвета на нашия кактус. След 17 години. На 9-ти септември чух сърчицето на моето малко Щастие, което ми подари този невероятен Човек – д-р Стаменов! Той направи невъзможното да се случи! Не се отказа, когато аз вече го бях направила. Не спря да вярва, да търси и да се бори за нашето щастие. И единственото, което поиска в замяна, е да успеем!
Благодаря ти, Докторе! От цялото си сърце!
Благодаря и на д-р Валя Петрова и на д-р Евгени Ликсов!
Благодаря и на целия екип в клиника “Малинов”! На всички!
Благодаря ви за грижите, топлината, професионализма, усмивките и щастието, които намерих при вас!
Нека Бог ви закриля и подкрепя!
Незабравка
Преди много време имах любимо цвете - кактус, чийто цветове бяха изключително красиви. Те цъфтят само един ден, бледорозови и с много нежен аромат. Обичах да сядам пред кактуса точно преди да се разтворят цветовете и да наблюдавам как лека-полека, едно по едно листчетата се разтварят и сякаж пред очите ми се раждаше един нов живот. Тогава бях все още ученичка. Омъжих се и разбира се взех кактуса със себе си. Само че той спря да цъфти. Грижех се за него и продължавах да го обичам, надявайки се, че един ден отново ще цъфне, както се надявах също че и ние като повечето семейства ще имаме деца, внуци и т.н. Но Господ имаше други планове за нас. Кактусът изсъхна, остана една малка издънка, която все пак запазих, но вече не вярвах, че ще видя прелестния цвят.
Съпругът ми се разболя много скоро след сватбата ни. Последва лечение, благодарение на което слава Богу той е жив и здрав, но трябваше да отложим плановете си за детенце. След 5-6 години лекарят ни каза, че трябва да се откажем от надеждата да имаме свое дете. Отидохме при втори, трети... И продължавахме да се надяваме. А годините вече ставаха много и часовника тиктакаше застрашително. Трябваше да приемем съдбата си, а не можехме.
И тогава в живота ни се появи той – д-р Стаменов. За пръв път от толкова години можех сякаж да пипна Надеждата и да повярвам, че чудото може да се случи. Видях огромната Любов, която този Човек носи в сърцето си. Неговата вяра, че може да ни помогне. Видях блясъка в очите на съпруга си. И отново повярвах.
Последваха 3 опита икси. След еуфорията следваше депресията. Една-едничка мисъл се въртеше в главата ми денонощно – Искам дете! Искам дете! Искам дете! Дори сънищата ми бяха изпълнени само с тази мисъл. И тогава решихме, че трябва направим това, което отлагахме вече толкова години. Само още един последен опит.
Срещнах се отново с д-р Стаменов. Винаги ще помня първата ни среща с него и тази. Казах му за решението ни. Явно обаче не можах да скрия отчаянието и болката, обзели сърцето ми. Бях загубила вярата си. Тогава той стана и отиде в другия край на кабинета и ми каза: “Ако ти вече не ми вярваш, ако не вярваш, че можем да успеем заедно, тогава нека се откажем още сега!“ Това бяха магически думи! Те ми дадоха силата, от която толкова много се нуждаех!
Реших да се прибера пеша до вкъщи, макар че не живеем близо до клиниката. Добре че беше вече тъмно и хората не можеха да видят сълзите, които се стичаха от очите ми. Вървях и се молех на Господ, на Богородица, на всички светии да бъдат с нас и да ни помогнат. По едно време усетих, че тежестта в сърцето ми изчезна, сълзите спряха и не разбрах кога съм започнала да се усмихвам. Усмивка, която идваше дълбоко от сърцето. Искаше ми се да пея и да тичам от радост.
Последва четвъртият опит. На 03 август, същата вечер след трансфера, заедно със съпруга ми седяхме един до друг и наблюдавахме как се разпуква цвета на нашия кактус. След 17 години. На 9-ти септември чух сърчицето на моето малко Щастие, което ми подари този невероятен Човек – д-р Стаменов! Той направи невъзможното да се случи! Не се отказа, когато аз вече го бях направила. Не спря да вярва, да търси и да се бори за нашето щастие. И единственото, което поиска в замяна, е да успеем!
Благодаря ти, Докторе! От цялото си сърце!
Благодаря и на д-р Валя Петрова и на д-р Евгени Ликсов!
Благодаря и на целия екип в клиника “Малинов”! На всички!
Благодаря ви за грижите, топлината, професионализма, усмивките и щастието, които намерих при вас!
Нека Бог ви закриля и подкрепя!
Незабравка
