Напоследък все по-често се питам “Защо мъжете изневеряват?”. Нима не им е достатъчно? Защо всичко живо изневерява? Нима няма истинска любов? И ако отговорът е да, колко трае тя?
Попаднах на тези разкази и открих доста истини. Всъщност се опитах да разбера и гледните точки на любовницата, съпругът-прелюбодеец и съпругата. И тук във форумите виждам мненията на доста съпруги, че любовницата не е опасна.
Неможе ли жената да е и съпруга и любовница на един и същи мъж?
Аз съм любовница
Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума. Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница. При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи. Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно! Не разбирам приятелките си, стремящи се да докарат любовника си до състоянието на съпруг. Жената на моя избраник може да спи спокойно - нас ни свързва толкова малко: само любов. Любов в чистия й вид, непретворена в материални подробности, непревърната в скучен ритуал на съвместно поглъщане на храна или гледане на телевизия. И нека съпругата сипва прехвалената си манджа, овкусена с яда и умората й, ябълката от моите ръце винаги ще е по-вкусна. Защото всичко, от което имам нужда е само любов. Да, в един прекрасен ден тази любов ще отмине. Обърни внимание - в прекрасен ден… Всичко живо рано или късно си отива. И не е нужно да се правиш, че чувството ти е вечно, от това то няма да оживее. На мен не ми е необходимо да се преструвам и да лъжа с години, че изпитвам нещо, което няма да се върне. Аз съм само една любовница. В деня, когато си отиде любовта, аз ще се сдобия със свобода, с която да вървя към новата любов. И този ден ще бъде печален, но прекрасен. И нека всички психолози да учат наивните жени, как да удържат чувството за дълги години. Със същия успех биха могли да ни обучават, как да удържим в шепи слънчевата светлина или да консервираме аромата на летния дъжд. Не гоня времето, защото живея за мига. Затова пък този миг е мой изцяло. Тайната на обожаваните от мъжете любовници е проста - никакви планове за бъдещето. Веднъж една приятелка ми каза: “Съпругите ги уважават, а любовниците - не”. Смешно е! “Уважаваната” жена е домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща. “Неуважаваната” любовница е тази, за която търсят цветя в зимния град, заради която рискуват кариерата си, чиято гримаса на неудоволствие се равнява на заповед. Пък и човечеството като цяло явно предпочита любовниците. Спомни си няколко знаменити, прославени от историята и литературата жени. И? Това основно са куртизанки, хетери, фаворитки. А съпругите сред тях колко са? Броят се на пръсти. И то само ако са били кралици. Пък и те попадат в аналите съвсем не заради това, че са били добри съпруги. Естествено, можеш да кажеш, че любовниците във всички времена са били користни, взискателни и разточителни, че мъжете се разорявали, за да задоволят капризите им, дарявали са им имения, автомобили, драгоценности. Но нали е било доброволно! Да, аз съм любовница. И нямам намерение да се превръщам в съпруга. Нека някой се опита да съвмести тези противоположни понятия, аз не вярвам в подобна възможност. Това е красива приказка за читателки на розови романи. Любовницата - капризна, чувствена, интересуваща се само от състоянието на собствената си душа, и съпругата - търпелива, прогнозираща, грижовна, пазеща семейното огнище, - това са две несъвместими неща. Жената не е механизъм. Тя не е комбинация от кухненски робот, машина за чисти ризи с функция за отглеждане на деца, и изморените механични обятия на съпругата само ще потвърдят моята банална диагноза: любовта е за любовниците. За съпругите - всичко останало.
Писмо до съпругата
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.
Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…
Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.
Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.
Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.
Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.
Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.
Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.
Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.
Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е "верен" от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?
Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.
Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.
Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
Попаднах на тези разкази и открих доста истини. Всъщност се опитах да разбера и гледните точки на любовницата, съпругът-прелюбодеец и съпругата. И тук във форумите виждам мненията на доста съпруги, че любовницата не е опасна.
Неможе ли жената да е и съпруга и любовница на един и същи мъж?
Аз съм любовница
Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума. Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница. При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи. Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно! Не разбирам приятелките си, стремящи се да докарат любовника си до състоянието на съпруг. Жената на моя избраник може да спи спокойно - нас ни свързва толкова малко: само любов. Любов в чистия й вид, непретворена в материални подробности, непревърната в скучен ритуал на съвместно поглъщане на храна или гледане на телевизия. И нека съпругата сипва прехвалената си манджа, овкусена с яда и умората й, ябълката от моите ръце винаги ще е по-вкусна. Защото всичко, от което имам нужда е само любов. Да, в един прекрасен ден тази любов ще отмине. Обърни внимание - в прекрасен ден… Всичко живо рано или късно си отива. И не е нужно да се правиш, че чувството ти е вечно, от това то няма да оживее. На мен не ми е необходимо да се преструвам и да лъжа с години, че изпитвам нещо, което няма да се върне. Аз съм само една любовница. В деня, когато си отиде любовта, аз ще се сдобия със свобода, с която да вървя към новата любов. И този ден ще бъде печален, но прекрасен. И нека всички психолози да учат наивните жени, как да удържат чувството за дълги години. Със същия успех биха могли да ни обучават, как да удържим в шепи слънчевата светлина или да консервираме аромата на летния дъжд. Не гоня времето, защото живея за мига. Затова пък този миг е мой изцяло. Тайната на обожаваните от мъжете любовници е проста - никакви планове за бъдещето. Веднъж една приятелка ми каза: “Съпругите ги уважават, а любовниците - не”. Смешно е! “Уважаваната” жена е домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща. “Неуважаваната” любовница е тази, за която търсят цветя в зимния град, заради която рискуват кариерата си, чиято гримаса на неудоволствие се равнява на заповед. Пък и човечеството като цяло явно предпочита любовниците. Спомни си няколко знаменити, прославени от историята и литературата жени. И? Това основно са куртизанки, хетери, фаворитки. А съпругите сред тях колко са? Броят се на пръсти. И то само ако са били кралици. Пък и те попадат в аналите съвсем не заради това, че са били добри съпруги. Естествено, можеш да кажеш, че любовниците във всички времена са били користни, взискателни и разточителни, че мъжете се разорявали, за да задоволят капризите им, дарявали са им имения, автомобили, драгоценности. Но нали е било доброволно! Да, аз съм любовница. И нямам намерение да се превръщам в съпруга. Нека някой се опита да съвмести тези противоположни понятия, аз не вярвам в подобна възможност. Това е красива приказка за читателки на розови романи. Любовницата - капризна, чувствена, интересуваща се само от състоянието на собствената си душа, и съпругата - търпелива, прогнозираща, грижовна, пазеща семейното огнище, - това са две несъвместими неща. Жената не е механизъм. Тя не е комбинация от кухненски робот, машина за чисти ризи с функция за отглеждане на деца, и изморените механични обятия на съпругата само ще потвърдят моята банална диагноза: любовта е за любовниците. За съпругите - всичко останало.
Писмо до съпругата
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.
Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…
Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.
Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.
Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.
Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.
Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.
Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.
Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.
Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е "верен" от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?
Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.
Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.
Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
