Как се справяте

  • 2 347
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 863
Докато четях сутринта темата на Mariely се чудех именно ей с това гадно чувство как се справя човек?
Детето ти прохожда- страхотно !ама го няма тоя дето се предполага да се радва заедно с теб???,
Зъби, болести, радости..споделяш ги с други близки(ако ги има), но някак все ти е празно...Аз уж се самовъзпитавам да не ми е мъчно...ама кого лъжа, че успявам и аз не знам.....Ако някой е разбрал какво съм искала да кажа:) да пише:)

Последна редакция: вт, 20 дек 2005, 09:56 от Jaly1

# 1
  • Мнения: 6 472
Празно ти е до като храниш някакви чувства към бившия - любов или омраза! Когато дойдеш на етапа на безразличието, вече не ти пука, че не споделяш вълненията покрай детето с него Grinning
Тази година Ина тръгва на училище - дори не знае в кое училище съм я записала - просто не се обади Shocked Е няма да си помрача първия учебен ден на детенце, щото той не се бил интересувал  Grinning А и да ти кажа няма да остана много очарована, ако се изтърси на 15 септември, след като ще ми се наложи да отнеса сама цялата подготовка Whistling

# 2
  • Мнения: 2 863
Празно ти е до като храниш някакви чувства към бившия - любов или омраза! Когато дойдеш на етапа на безразличието, вече не ти пука, че не споделяш вълненията покрай детето с него Grinning
За жалост докато си стоиш в къщи и се грижиш за детенце контактите са силно ограничени, ако изобщо ги има и това прави справянето изклютелно трудно. Шансовете да срещнеш някой, с когото да си допаднеш са колкото да станеш астронавт, а переспективата от много и безкрайни месеци/ години самота направо те прегазват като валяк... ууууууу каква съм поетична днес от ранни зори:))

# 3
  • София
  • Мнения: 6 477
Наистина е доста тежко, не само като стоиш в къщи. Има период и след това като тръгнеш на работа, все се чувстваш сам и си споделяш радостите покрай детето с близки или приятелки. Трябва да мине време може би, за да намалее болката. Поне и аз се надявам на това.
Иначе и при нас е така - изобщо престанах да информирам бащата на детето, както се наричало вече, за това как и какво става с малката. При нас на всичкото отгоре той винаги е опозиция, когато става дума за нещо около щерката! Така че, май никак не ми се иска да му споделям каквото и да било! А и ми се струва, че доста слабо го интересува......Явно така ще трябва да се справяме, както и с всичко останало в живота! newsm78 Ааааа, и аз съм една оптимистична в петъчния следобед...... Hug

# 4
  • Мнения: 419
Ама изобщо не ми пука за него,наистина.Не съжалявам че го няма,така съм си свикнала без него,че даже самата аз не мога да повярвам.Справям се и още как.Искам само моето детенце да е здраво,нищо повече.Ще има друг татко,не се вайкам.Млада сам,и знам че хубавите моменти в живота ми тепърва предстоят.Гледам оптимистично на нашата раздяла.Правете го и вие,така се живее по-лесно.Поздрави от нас.Бъдете щастливи с вашите деца,защото има много по-лоши неща в живота от това,че малкия или малката расте без другия родител.  bouquet

# 5
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Ехххххх,колко оптимисти4на е GALADRIEL .
Трудно е наистина да преодолееш 4уството на празнота в себе си,но аз да ви попитам!Не спряхте ли да ги оби4ате след ,като ви нараниха???Аз моя след всяка поредна простотия го оби4ах по -малко и по -малко.Ве4е ниЩо не е останало от оби4та.Неприятно е когато видиш ,4е детето ти постига неЩо а баЩА му го няма ,за да му се зарадва.И аз си пла4а в такива моменти.ОбА4е..........по4нах да ставам без4уствена,ве4е не му казвам ,какво е направило бебето днес-не го интересува.Обаждам се на майка ми и се хваля.
Конкретно в моя слу4ай-ами вьпросният татко вьпреки,4е живее в един апартамент с бебето(все оЩе ooooh!),не го е виждал от по4ти две седмици.Аааааа не изльгах ,онзи ден го видя докато му сменях памперса.
Оба4е понеже е много загрижен Close,за детето си ,като му казах да се откаже от него каза,4е няма да се откаже. Close
И като му казах да ми подпише документ ,4е аз мога да взимам всякакви решения за детето пак отказа.Оба4е поне каза ,4е Щял да ми подпише документ(безсро4ен) ,4е детето може да пьтува извьн страната,но това ,Ще стане по нататьк ,4е сега няма време.
Оба4е за развода има време да се интересува и пита Close
Та след това вси4кото дали ме интересува дали той е тук или не,когато бебока се сьбужда ,прохожда ,проговаря.............ами НЕ ,реве ми се.......това е истината ,оба4е и с него и без него все тази.

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ама изобщо не ми пука за него,наистина.Не съжалявам че го няма,така съм си свикнала без него,че даже самата аз не мога да повярвам.Справям се и още как.Искам само моето детенце да е здраво,нищо повече.Ще има друг татко,не се вайкам.Млада сам,и знам че хубавите моменти в живота ми тепърва предстоят.Гледам оптимистично на нашата раздяла.Правете го и вие,така се живее по-лесно.Поздрави от нас.Бъдете щастливи с вашите деца,защото има много по-лоши неща в живота от това,че малкия или малката расте без другия родител. bouquet
Млада и оптимистична...
А аз на 30 почти, с почти толкова кила отгоре и която никога дори на половина не съм била така приятна на външност като Галадриел ... ми понякога не съм толкова оптимистична...
ЗА какво? Хората не гледа в душите и сърцата... или когато погледнат - вече е късно...избрали са и са търсили само с очите като са забравили, че най-същественот се вижда само със сърцето
Оптимизма ми се стопява пред огледалото и при мисълта, че колкото и да оправя нещата...няма да стига за алчните мъжки желания....

# 7
  • Мнения: 419
Млада и оптимистична...
А аз на 30 почти, с почти толкова кила отгоре и която никога дори на половина не съм била така приятна на външност като Галадриел ... ми понякога не съм толкова оптимистична...
ЗА какво? Хората не гледа в душите и сърцата... или когато погледнат - вече е късно...избрали са и са търсили само с очите като са забравили, че най-същественот се вижда само със сърцето
Оптимизма ми се стопява пред огледалото и при мисълта, че колкото и да оправя нещата...няма да стига за алчните мъжки желания....


Благодаря за този постинг.Стана ми много мило!Късно в момента да изпадам в размисли,ще поговорим утре.Та нали утрото е по-мъдро от вечерта.Лека нощ,catnadeen! Wink

# 8
  • Мнения: 264
Jali1 недей така, това че твоята приятелка има мъж който да я иска не означава нищо. Те нещата не опират само до секса, тя може би получава всяка вечер секс но сигурно има много други неща които не получава, а и това че не ти влиза в положението не й прави чест. Според мен тя малко ти завижда за външният ти вид, но да не я критикуваме нея. Повярвай ми не е нужно да се нареди опашка на вратата ти а е достатъчно само един човек да те зърне и в този момент да разбере, че ти си неговата половинка и че въпреки всичко иска да прекара живота си с теб. А другите които ще се наредят на опашката няма да са ти нужни.   bouquet
Надявам се скоро да срещнеш този човек и да бъдеш щастлива.

# 9
  • Мнения: 264
А и по между другото забравих да ти кажа аз съм тази с таткото който се обажда на3-4 месеца. Но това отдавна не ми е грижа. Даже вече нямам нужда да се хваля на никого научих се сама да се радвам на успехите на малкото ми съкровище. Даже сега ще се похваля на вас, приеха я в Пим Пам и септември месец ще сме пип пимки и ще пеем.

# 10
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Браво на детето smile3501 smile3525 smile3501

# 11
  • Мнения: 2 863
А и по между другото забравих да ти кажа аз съм тази с таткото който се обажда на3-4 месеца. Но това отдавна не ми е грижа. Даже вече нямам нужда да се хваля на никого научих се сама да се радвам на успехите на малкото ми съкровище.

Благодаря ти за предния постинг, но да ти кажа наистина не  знам как ще се науча да се радвам сама на всичко, което бебка прави, като, че ли в тези моменти е най-гадно. Всичко разумни основания ги знам ама.... на толкова години станах и пак искам ей това дето си ми го пожелала.... един да ме зърне и да ме иска каквато съм....а от друга страна съм толкова изморена да ме разочароват, че май вече и да го срещна няма да го разпозная:((
Навън вали днес и настроението ми е в пълен синхрон с тая мрачнота Tired

# 12
  • Мнения: 264
Скъпа таваме две, аз сега се връщам от нощна и съм толкова изморена, че не можеш да си представиш. Малката се върти около мен и иска своето, а на мен ми се затварят очите. Но въпреки всичко той не ми липсва ни най-малко. Липсва ми по-скоро човек който да вземе малката и да я разходи вместо мен и тя да не се чувства пренебрегната заради работата ми. Но нищо ново под слънцето, няма го който и да е той. Но въпреки всичко не се предавам, довечера ще дремя на работа и пак няма да си ощетя детето. Така че вземи си беба и излезте, навън не е много студено. Ако сте в София (извинявам се че не съм погледнала) идете в някой парк, аз ходя в докторската градина. Там се чувствам много добре и гледай на живота като на нещо с което трябва да се пребориш и нямаш друг избор. Съжалявам за несвързаните ми думи, искам толкова много да кажа, но нещо не мога да си подредя мислите. 

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Понякога се връщам назад към най-хубавата и истинска връзка която имах - 5г с един съученик - от десети клас до втори курс.... Дори кагато много ме болеше в последвалите самони години си давах сметка, че когато най сме се разбирали - пак съм била самотна и е винаги съм можела да споделя всичко... и не да споделя - ами ато споделя- да получа нужноо разбиране...
Понякога нямаш на кой да кажеш, нямаш кой да те отмени...тогава мен ми помага - може грешно да охарактеризирам ещата ще ме извините - "визуализация"-та - представям си се като герой на някакъв трилър или трагедия / Wink/ и как водя епична борба и печеля... в най-тежките моменти една такава игра ми помага да погледна по-гордо на нещата коит правя, зарежда ме с енергия и ми помага... С трудностите - става лесно, виж със самотата е много по-трудно и не действа  Sad Ма аз пробвам и тренирам  Wink

# 14
  • Мнения: 2 863
Скъпа ставаме две, аз сега се връщам от нощна и съм толкова изморена, че не можеш да си представиш. Малката се върти около мен и иска своето, а на мен ми се затварят очите.

Чета те пак сутринта и си мисля, колко кофти нещо е живота някой път.. ето аз седя и мранкам, че съм самотна, но не ми се налага да ходя на работа нощна смяна,  да съм капнала от умора(както явно ти си) ама оценяваме ли такива неща.... не.... става ми неудобно като прочета колко по-тежко е за някой от майките тука във форума, а аз заради една самота седя и се самоожалвам.....

Общи условия

Активация на акаунт