Колко често си казвате „Абе уж нищо не ям и пак дебелея“? Не малко сигурно, и на нас ни се е случвало.
Истината е, че не си даваме сметка за голяма част от храната, която поемаме през деня.
Не говорим, разбира се, за основните хранения (няма как да не помниш, че си ходил на обяд с колеги, нали), а за малките междинни хапвания на бисквитки, вафлички, бонбони, кексчета, сандвичета и какво ли не.
Така неусетно калорийките се трупат, трупат, трупат и вместо добри резултати след тренировка, като че ли корема и бедрата растат неумолимо.
Един от вариантите да излезете от този порочен кръг на непрестанно ядене и измъчване заради килограмите, е да си водите дневник.
Да, да, дневник на всичко, което ядете.
Как и къде ще си записвате, няма толкова голямо значение, важното е да отбелязвате всичко. Можете да прибавите и настроението, в което сте, за да разберете после дали не сте станали жертва на „емоционално хранене“.
Има две основни правила обаче. Едното е да покажете дневника си само на диетолог, за когото тези записки ще са изключително полезни при изготвяне на подходящия за вас режим.
И другото много важно правило е записките в тефтерчето да не ви подтискат. Опитайте се да мислите позитивно – сега записвате, а после ще поправяте грешките си и ще вкарате храненето си в ред.
Цялата идея на хранителния дневник е да си дадете ясна сметка какво ядете. Изчакайте да мине поне седмица преди да прегледате какво се случва с храненето ви.
Така ще имате по-широк поглед върху нещата.
След като мине поне една седмица, направете анализ на всичко, което сте яли и преценете до колко се храните правилно, дали приемате всички необходими хранителни вещества и дали не прекалявате със сладкото.
Остава ви само да прецените кой хранителен режим е за вас.
Нашият съвет е да се посъветвате с диетолог, в случай че теглото ви е над нормата с повече от пет килограма.
Когато плодовете и зеленчуците станат повече от бонбоните, всичко ще е наред
Истината е, че не си даваме сметка за голяма част от храната, която поемаме през деня.
Не говорим, разбира се, за основните хранения (няма как да не помниш, че си ходил на обяд с колеги, нали), а за малките междинни хапвания на бисквитки, вафлички, бонбони, кексчета, сандвичета и какво ли не.
Така неусетно калорийките се трупат, трупат, трупат и вместо добри резултати след тренировка, като че ли корема и бедрата растат неумолимо.
Един от вариантите да излезете от този порочен кръг на непрестанно ядене и измъчване заради килограмите, е да си водите дневник.
Да, да, дневник на всичко, което ядете.
Как и къде ще си записвате, няма толкова голямо значение, важното е да отбелязвате всичко. Можете да прибавите и настроението, в което сте, за да разберете после дали не сте станали жертва на „емоционално хранене“.
Има две основни правила обаче. Едното е да покажете дневника си само на диетолог, за когото тези записки ще са изключително полезни при изготвяне на подходящия за вас режим.
И другото много важно правило е записките в тефтерчето да не ви подтискат. Опитайте се да мислите позитивно – сега записвате, а после ще поправяте грешките си и ще вкарате храненето си в ред.
Цялата идея на хранителния дневник е да си дадете ясна сметка какво ядете. Изчакайте да мине поне седмица преди да прегледате какво се случва с храненето ви.
Така ще имате по-широк поглед върху нещата.
След като мине поне една седмица, направете анализ на всичко, което сте яли и преценете до колко се храните правилно, дали приемате всички необходими хранителни вещества и дали не прекалявате със сладкото.
Остава ви само да прецените кой хранителен режим е за вас.
Нашият съвет е да се посъветвате с диетолог, в случай че теглото ви е над нормата с повече от пет килограма.
Когато плодовете и зеленчуците станат повече от бонбоните, всичко ще е наред