Здравейте , искам да споделя моя 10 месечен опит с гледането на едно палаво момиченце . Дано да ми помогнете с ценни съвети.Не знам дали грешката е в мен , надявам се че не е .Още след като се роди когато не спеше плачеше , даже имах страх да излизам навън с количката , не смучехме биберони и нямаше с какво да я успокоя. До 8ия месец , живота ми премина в люлеене на ръце , пеене непрекъснато и люшкане на количката.Сега е на 10месеца и половина прави страшно много бели , трудно заспива навън с количката и в къщи, даже днес си счупих 2 пръста на крака след като се ударих за да бързам да видя защо плаче в коридора(в този момент приготвях попара).Моля да ми дадете съвет с какво да я забавлявам и залъгвам за да стои поне 5 мин.
- Публикувана: 20 авг. 2008, 15:46 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2008, 22:20 ч.
МНОГО,МНОГО сме палави. Дайте ми съвет
1. Щом и ти си палава, какъв пример мислиш, че даваш?
2. Не знам защо смяташ, че бибичката е нещо, на което детето се учи с личен пример!? Странна идея...
3. Обезопаси къщата, така че да се движи свободно, без да се
4. Не я приспивай, особено навън - разходките са за разхождане, леглото служи за спане.
5. Остави я на мира.
2. Не знам защо смяташ, че бибичката е нещо, на което детето се учи с личен пример!? Странна идея...
3. Обезопаси къщата, така че да се движи свободно, без да се
4. Не я приспивай, особено навън - разходките са за разхождане, леглото служи за спане.
5. Остави я на мира.
Аз не искам да я приспивам навън , но на нея и се доспива започва да търка очи да си иска шишето с което заспива , иска да спи но не може и започва да плаче а аз да люлея количката и така след 20 мин мъки заспива.А в къщи е обезопасено доколкото може но винаги намира каде да направи беля.Просто няма 1 мин спокойствие(абе как не се измаря това дете) 
Обезопаси една стая или поне част от нея и я пусни да лази на пода. Здраво дете мирно не стои. Ще става и все по-палаво.
За кратко време можеш да я слагаш в стол за хранене, но стабилен и със здрави колани.
Не я карай да спи навън. Не тичай на всяко изплакване - т.е. внимавай като тичаш - даже да се е ударила, това си има значение за натрупване на опит. Не я носи на ръце, вече не е малка, има нужда да изследва света. Гледай да е в същото помещение, в което си ти. Давай й да си играе с твоите неща - примерно капак за тенджера или цедка за чай - те винаги са по-интересни от играчките.
За кратко време можеш да я слагаш в стол за хранене, но стабилен и със здрави колани.
Не я карай да спи навън. Не тичай на всяко изплакване - т.е. внимавай като тичаш - даже да се е ударила, това си има значение за натрупване на опит. Не я носи на ръце, вече не е малка, има нужда да изследва света. Гледай да е в същото помещение, в което си ти. Давай й да си играе с твоите неща - примерно капак за тенджера или цедка за чай - те винаги са по-интересни от играчките.
но на нея и се доспива започва да търка очи да си иска шишето с което заспива , иска да спи но не може и започва да плаче а аз да люлея количката и така след 20 мин мъки заспива.А в къщи е обезопасено доколкото може но винаги намира каде да направи беля.Просто няма 1 мин спокойствие(абе как не се измаря това дете)
Ами това е просто едно нормално ежедневие за повечето майки.Рядко са бебетата ,с които на спокойствие можеш да си живееш както преди.Просто детето ти расте ,иска да научи всичко за света и иска да се докопа до всичко.
Не излизай точно в часовете ,в които и се достипа/все пак имаш наблюдение колко часа бодърства и кога и се доспива/приспивай си я в къщи ,като се наспи -тогава излизай на разходка и се прибирай пак да си спи бебето в къщи.Щом не заспива спокойно навън -нека спи в къщи!!!
Единственият съвет, който ми идва наум да ти дам, е да свикваш 
. Детето ти е от тези, дето много не ги свърта на едно място и няма как да промениш нещата. И при мен беше така с голямото, че и бременна се оказах точно, когато беше на възрастта на твоята девойка...ами оцелях, че и с още едно бебе.
Опитвай се да и намираш занимания, за да не си намира тя сама такива, които не са за предпочитане
.
. Детето ти е от тези, дето много не ги свърта на едно място и няма как да промениш нещата. И при мен беше така с голямото, че и бременна се оказах точно, когато беше на възрастта на твоята девойка...ами оцелях, че и с още едно бебе. Опитвай се да и намираш занимания, за да не си намира тя сама такива, които не са за предпочитане
. Аз не искам да я приспивам навън , но на нея и се доспива започва да търка очи да си иска шишето с което заспива , иска да спи но не може и започва да плаче а аз да люлея количката и така след 20 мин мъки заспива.А в къщи е обезопасено доколкото може но винаги намира каде да направи беля.Просто няма 1 мин спокойствие(абе как не се измаря това дете)
Пробвала съм да я оставя да си мънка и крещи в количката като си мисля че ще и мине , но освен недружелюбните погледи които събирам друго не става.Имало е моменти когато съм на барче понеже постоянно все нещо мънка и иска хората около мен да "цъкат" , даже един мъж минавайки покрай мен каза "какво глезено дете"
На мен ми звучи като описание на средностатистическо бебе. Не се притеснявай, бебетата плачат. Понякога просто защото мама им е изчезнала от погледа. Освен това по природа са страшно любопитни, искат да научат всичко и затова и не могат да седят в количка като препарирани, колкото и да им е неприятен този факт на минувачите. Внимавай, като тичаш, защото още колко има да тичаш... С една дума - свиквай.
Ами вероятно на теб ти е по-удобно да спи в количката навън,за да можеш през това време да пиеш кафе или да поразпуснеш малко.Обаче в повечето случаи децата искат точно обратното,което ни се иска на нас.Прибирай я да си спите вкъщи,извеждай я навън свежа,наспана и готова за подвизи.Навън я вади от количката,сложи я права в-у някоя пейка примерно,да се държи за облегалката,като я придържаш.Или я води за ръце,ако вече пристъпва.Измисляй й забавления,за да се измаря.Разходките с по-големи бебета са по-различни от тези,които са били докато са малки.Свършва се със спането в количката и пиенето на кафета и идва ред на търчането по децата,няма как.
А така,както я описваш,детето ти си е като всяко друго здраво 10 мес. детенце,не е по-палава.От възрастта си е просто.
А така,както я описваш,детето ти си е като всяко друго здраво 10 мес. детенце,не е по-палава.От възрастта си е просто.
Ауууу какво палаво бебе!
Моето момиченце също не е от децата дето си седят в количката или на шезлонга, ираят си тихичко и като се уморят заспиват сами. Иска да се занимаваш с нея, непрекъснато се фъчка нанякъде, опитва се да се придвижва, да сяда. Явно такъв й е темперамента.
Детето ти просто е такова. Няма магическа залъгалка, която да я промени.
Детето ти просто е такова. Няма магическа залъгалка, която да я промени.
Същата работа сме и ние.
Определено съм на мнение, че не всички деца са такива, но това е друг въпрос
Аз също имах страх да излизам сама с нея, защото разходката се превръщаше в ад - писъци,
тръшкане, завършващи с прибиране на ръце...
С времето израстна това.
Сега си се разхождаме екстра, заспива си дори в точно определен час.
Ако се случи да не сме навън дори нервничи.
Опитай така, както направих аз - 4-5 дни никакво излизане.
На 6-тия ден беше много щастлива, че е на разнообразие и стана друг човек.
А относно забавленията - аз се родих, откакто малката пролази!
Оставям я на земята и първите 10 (а ако ми е щаслив ден и 20) минути си се забавлява сама.
Когато се размрънка сядам до нея и си играем.
Най-актуалната ни играчка в момента е топката.
Освен това й давам и разни не-детски неща, с които много се заиграва - шише,
найлоново пликче, пластмасова купичка...от този вид.
Играеме си двете, докато се позаплесне сама и аз ставам да си гоня моята работа.
След известно време пак така...
Е, сега ми е доста зор с непрекъснатото й желание да ходи, но няма начин...
Та мисълта ми е - въоръжи се с мноооого търпение и интересни играчки.
Сигурна съм, че не искаш, както някой по-горе каза, детето да ти е украшение или кукла,
а искаш просто да не е толкова темпераментно
Разбирам те напълно!
И ти казвам, че търпение му е майката!
Определено съм на мнение, че не всички деца са такива, но това е друг въпрос
Аз също имах страх да излизам сама с нея, защото разходката се превръщаше в ад - писъци,
тръшкане, завършващи с прибиране на ръце...
С времето израстна това.
Сега си се разхождаме екстра, заспива си дори в точно определен час.
Ако се случи да не сме навън дори нервничи.
Опитай така, както направих аз - 4-5 дни никакво излизане.
На 6-тия ден беше много щастлива, че е на разнообразие и стана друг човек.
А относно забавленията - аз се родих, откакто малката пролази!
Оставям я на земята и първите 10 (а ако ми е щаслив ден и 20) минути си се забавлява сама.
Когато се размрънка сядам до нея и си играем.
Най-актуалната ни играчка в момента е топката.
Освен това й давам и разни не-детски неща, с които много се заиграва - шише,
найлоново пликче, пластмасова купичка...от този вид.
Играеме си двете, докато се позаплесне сама и аз ставам да си гоня моята работа.
След известно време пак така...
Е, сега ми е доста зор с непрекъснатото й желание да ходи, но няма начин...
Та мисълта ми е - въоръжи се с мноооого търпение и интересни играчки.
Сигурна съм, че не искаш, както някой по-горе каза, детето да ти е украшение или кукла,
а искаш просто да не е толкова темпераментно
Разбирам те напълно!
И ти казвам, че търпение му е майката!