Кажете ми как да продължа?

  • 1 232
  • 6
  •   1
Отговори
Не зная как да започна, но търся помощ. Омръзна ми така да живея и се чувствам ужасно неловко, когато досаждам на приятелите си, с моите грижи. Все пак съм им благодарна от все сърце.
Ще започна от моето начало: Когато съм била на 1годинка, моят биологичен баща ни напуска. След което рядко се интересува от мен.Живее далеч и е идвал само няколко пъти до моя роден град.За жалост аз силно го обичах, търсех негови снимки и писма, търсех и причина заради която го няма. Разбира се когато "пораснах" разбрах, че той е един нагъл тип, саможив, без пари, но с образование- доктор на науките. Яд ме е, боли ме че не е до мен, даже когато съм при него пак не е до мен.
 Добре че тук е анонимно, какъв човек съм?  Embarassed
Така майка ми се омъжва втори път, и има второ дете /седем години по- малко от мен, момче/. Този втори баща е в депресия вече.... от както го познавам, за мен това е оправдание, за да пие и да не върши нищо, ама нищо в къщи. Може би съм критична, но не може нормален човек да не издържа 3-дена без ...количество алкохол. За мой кошмар от родната ми майка винаги съм страдала от липса на внимание, за разлика от по-малкия ми брат, който е доста разглезен и с огромно самочувствие. Майка ми ще отрече и ще ми припомни всички мои неудачи. Cry
Честно нямам хубави спомени с тези хора.
 Кажете ми как да продължа, сега когато се погледна цялата съм изтъкана от болка и омраза. Преживяла съм толкова много за годините си ,че незная Как не съм полудяла. Shocked "Наситих" се на хранитено разстройство/8 години/,на смъртта на човека който най много съм обичала и уважавала,моята баба; на алкохол, на спонтанен аборт, на болница- заради побой,на предателства и много, много мъка. Единственото смислено нещо в този хаос е моето учение, заради което нямаше как да започна работа и да жиевея сама / може би е и поради липса на самочувствие и воля / .
Да но миналото лято ми се случи нещо наистина хубаво. Покрай перформанси и изложби се запознах с едно момче/ мъж на 30години/. Които ми направи силно впечатление, беше и от моите среди, перфекно. След което последва голяма Любов, почти идеална. Докато аз не забременях / всъщност още първият месец/. Когато разбрах че всичко е наред с плода се почувствах прекрасно, вълшебно, опиянена от невероятно чиста любов. Любов която за първи път обзема тялото и ума ми. Но таткото / моята голяма любов/ беше категоричен "Не може сега". Започна да измисля множество доводи, заради които да махна детето. Бедна ви е фантазията : че той е ходил в Косово- войник, заради Простия Уран /в бомбите/, детето щяло да бъде увредено. Което не ми даде спокойствие 9месеца. Confused
След още два месеца така, той си тръгна, и каза "никога да не го търся". Аз запазих детето и записах  магистратура. 9месеца коремчето разтеше, а аз все повече обичах това същество, добричко и красиво.
 Но бях сама, с нова рана. Без семейство..
 Синът ми се роди  точно на термина- чисто, здраво, голямо бебе. Сега той има купища дрехи, играчки, стая по красива и от сън. Има цялата ми безкрайна любов и внимание.
 Той фактически е много щастлив и много умен. Повярвайте ми грижа се за него великолепно , но аз съм много зле.
Ние живеем в жилището на Майка ми , но аз не разговарям с никoй от тях. И защо да го Правя, за да чувам от братчето ми че e
 много малък за да гледа бебе/понеже е на 20години/. а от родната ми майка се наслушах : " И на улицата да те видя разпрана пак няма да дойда при теб","Цял живот ли ще се
 държиш с мен, като животно"/при едно мое мълчание/, "ти един мъж не можеш да задържиш"," Само напрежение внасяш в това семейство." От бащата/2 каза и отсече "Ти ако не беше бременна до сега 100пъти да съм те изгонил." Нищо Но Защо мИ кРещят прЕд деТето, това наи-мнoгo ме изнервя. Вярно че тогава ставам нетърпима fight  , но вече не издържам. И малкото ми братче да ме заплашва че "ще ми шчупи
 зъбите....!?
Не всъщност те са си добри хора и тяхното прекрасно семейство- Само да ме "няма", да не говоря с тях за проблемите си,
 да нямам претенции че има мъничко бебе - и ако може да няма промени в домът им покрай него!?
 Мисля че сега когато не разговарям с тях , и когато не ги моля да ми помагат с бебо, вярвайте направо се преродиха, много са щастливи.
Това ли е живота, кажете ми къде греша , защо не мога да съм щастлива и аз? Дайте ми съвет или ме упрекнете...    :bouquet[/center]
:

# 1
  • Мнения: 1 425
Прилича ми на следродилна депресия това, дано да отмине.

Гледай си детето. Завърши си образованието. Намери си работа и стани самостоятелна.
Уважавай малко повече майка си, все пак тя те е родила и до голяма степен благодарение на нея си това което си в момента.
Овсен това живееш в нейния апартамент, а изглежда и финансово ти помага.
Постарай се да гледаш по-позитивно към хората.

Децата са грижа основно на майка си и на баща си. Все, пак те са хората които са ги направили. Те са хората които са взели решение да създадат живот. Ако бабата или дядото или чичото помагат - това е добре, но никой не е задължен да ти помага.
Общувай малко повече с роднините си.
Намери си приятелки с бебета и излизай с тях.

И последно - ако сега се чувстваш зле, не се притеснявай, няма да е вечно така, след лошите моменти идват добри.   bouquet

# 2
  • Мнения: 317
Здравей, новата! Нали знаеш, че животът е такъв какъвто си го направим Wink. Освен това вече си възрастен човек, при това добре образован и най-важното- майка!
Ако всичко е така, както казваш - отговори ми на един въпрос "Защо продължаваш да си тровиш живота - твоя и на детето?"
Печелиш ли пари сама?бащата припозна ли детето, а издръжка? Зависима ли си финансово от семейството си? Вероятно това е причината поради, която си още там? Иначе не виждам смисъл!? А ако е така мисля, че трябва малко да преосмислиш и твоето поведение, едва ли тяхното държание е породено само от "нищото"и не заслужават такова отношение.
А ако имаш възможност да се справяш сама- направи го- вече имаш "свое" семейство.
А колкото до щастието - за мен това е нагласа вътре в себе си. И аз много време си повтарях "не можеш да ме накараш да се чувствам виновна Laughing"Успех

# 3
  • Мнения: 903
Новата, до някъде ще повторя вече дадените ти отговори, но мисля, че единственото "лекарство" за теб е действително да се откъснеш и заживееш самостоятелно с детето си, да поемеш отговорностите и целия си живот /и този на детенце/ в собствените си ръце. ------- Извини ме, ако съм прекалено рязка в прямотата си, но в теб виждам едно дълбоко вътрешно противоречие, а именно - натрупана огромна неприязън към хората, с които живееш /дефакто най-близките ти роднини/ и същевременно очакване спрямо същите тези хора активно да ти помагат. Не съм дипломиран психолог, но все пак ще си позволя да кажа, че според мен ти продължаваш да си в плен на развития от детството ти комплекс на пренебрегнатото дете - лишено от достатъчното внимание на майката, ревнуващо от предпочитанието показвано към братчето и т.н..... Но каквото и да си натрупала като негатив от детството, ти си вече възрастен човек.., а продължаваш да се държиш детински ----> Имаш нужда да усещаш подкрепата на най-близките си хора, но "изискваш" тази подкрепа по напълно неадекватен начин - демонстрирайки нетърпимостта си към тях.  Аз разбира се не живея с вас и не мога да знам колко лоши са майка ти, брат ти и втория ти баща, но едва ли са по-черни и от дявола, та единствената им цел да е да ти тровят живота... Т.е. предполагам, че все пак и ти с поведението си ги провокираш по някакъв начин... Просто усещам у теб огромен негативен заряд и напрежение, които избиват в отношенията ви и избивайки ескалират още повече.  Трябва да намериш начин да се отърсиш от това, а начинът е както казах в началото да си вземеш живота в ръцете си и да спреш да мислиш че някой с нещо ти е длъжен. Започнеш ли да се справяш сама, ще укрепне и самочувствието ти, увереността в собствените ти сили... и то с основание... И тогава хората, които до момента те карат да се чувстваш стъпквана, ще започнат сами да те уважават повече.
          И накрая, не се опитвай да ме убеждаваш колко добра майка си на детето си. Да, обичаш го и може да полагаш огромни грижи - материални и физически, но ако то продължава да расте в нездрава среда, където атмосферата непрестанно е зареда с напрежение, това ще му се отразява все по-зле колкото по-съзнателно става. Няма нищо по-важно от това да създадеш за сина си здрав емоционален микроклимат.  Ама какво да ти обяснявам - виж себе си и как на теб са се отразили катаклизмите преживени в детството...
          Айде сега вече можеш и да ми теглиш една солена.... finger..., но всъщност ти ги казах тия неща с най-добри чувства Peace

# 4
 Благодарности 

Дано наистина нещо е замъглило погледа ми и скоро се оправя. Знам че ако продължи така ,после ще е трудно.
Живях сама определен период от време и се справях много добре, сега пак сама се справям. НО ми е мъчно че е така, че в този мой момент от живота, съм сама и емоционално. Нека другите да правят квото си знаят. 
Нямам намерение да общувам с роднините си, поне докато - не застана твърдо на краката си и те ме гледат с уважение...
Живота на детето си никога няма да го тровя, напротив яко го зареждам с положителна енергия, смях и песни!
За сега финансово се облягам на социални помощи, майчинство и това е нямам нужда от много. Ако ми трябва нещо , ще гледам сама да се справя.   
За съжеление Бащата щеше да бъде пракрасен като такъв, но уви повече не съм го виждала./Баща - неизвестен/
просто ми е мъчно, но май згреших че писах....времето ще ми покаже?
За днес - Приятна разходка  1stroller
 baby_neutral

# 5
blondy-mamma   благодаря Flutter - мнoгo ме кефи зеленото човече, но глупости Съвършенно си права.
Какво да ти кажа ....?

# 6
  • Мнения: 1 327
novata, късай синджира! доколкото усещам досега си се оправила сама. Прекъсни всякакви връзки с хора, които те нараняват и гледай напред. Вече си имаш ново семейство, пък било и то от 2 души  Wink

Общи условия

Активация на акаунт