Здравейте!
Омъжена съм от 4 години и имам дете на 2. Оказа се обаче, че мъжът ми никога не ме е уважавал. Напоследък положението даже е нетърпимо - разминаваме се като сенки, не говорим, не сме правили секс от много месеци. Никога не се е интересувал от чувствата ми, внимание не получавам. Подаръци не ми прави по никакъв повод. Преди време дори го хванах в изневяра... Много често си позволява дори пред мен открито да флиртува с други. Нямаме никакви общи интереси. Ще попитате какво правя с такъв мъж - ами появи се в момент, когато бях много самотна и хлътнах... Всичките ми близки и приятели ми казваха, че не е за мен, но не ги послушах.
В момента съм много отчаяна и не знам как да постъпя. Освен това точно сега се появи един мъж - страхотен, с който усетих, че много си пасваме. Но за бога аз съм женена - щастливо или не, все пак съм женена. И сега се получава следната ситуация - от единият страдам поради липса на внимание, по-точно той въобще не ме забелязва, а от другия бягам, за да не хлътна. Понякога ми се иска да си взема детето и да се оттегля от всичко и от всички.
С мъжът ми многократно съм се опитвала да говоря, но се получават монолози, оставя ме да приказвам, след което отива и си ляга.
Моля ви, посъветвайте ме какво мога да направя и ми дайте кураж да взема правилното решение!
Омъжена съм от 4 години и имам дете на 2. Оказа се обаче, че мъжът ми никога не ме е уважавал. Напоследък положението даже е нетърпимо - разминаваме се като сенки, не говорим, не сме правили секс от много месеци. Никога не се е интересувал от чувствата ми, внимание не получавам. Подаръци не ми прави по никакъв повод. Преди време дори го хванах в изневяра... Много често си позволява дори пред мен открито да флиртува с други. Нямаме никакви общи интереси. Ще попитате какво правя с такъв мъж - ами появи се в момент, когато бях много самотна и хлътнах... Всичките ми близки и приятели ми казваха, че не е за мен, но не ги послушах.
В момента съм много отчаяна и не знам как да постъпя. Освен това точно сега се появи един мъж - страхотен, с който усетих, че много си пасваме. Но за бога аз съм женена - щастливо или не, все пак съм женена. И сега се получава следната ситуация - от единият страдам поради липса на внимание, по-точно той въобще не ме забелязва, а от другия бягам, за да не хлътна. Понякога ми се иска да си взема детето и да се оттегля от всичко и от всички.
С мъжът ми многократно съм се опитвала да говоря, но се получават монолози, оставя ме да приказвам, след което отива и си ляга.
Моля ви, посъветвайте ме какво мога да направя и ми дайте кураж да взема правилното решение!
