Възраст, на която станахте мама?

  • 4 869
  • 85
  •   1
Отговори
Здравейте, на 25год. съм и се чудя дали не закъснявам с децата:(. С приятели ми се обичаме ужасно много( да не чува дявола), живеем заедно, но сякаш ми се иска да поживея още 1-2 год.така, да поработя....Искам деца, но като че ли не се чувствам готова, а от друга страна ме е страх да не стане прекалено късно...Вие какво ще кажете?

# 1
  • Мнения: 502
Не мисля, че закъсняваш.Така, че си живей спокойно Hug.

# 2
  • Мнения: 192
Не съм мама,но ще си позволя да дам мнение. Големия ми се роди когато бяхме на 29, а малката -на 34. От сегашната си гледна точка(39) съжалявам че не се родиха по рано.... сега да са ми големи и отраснали... така чее дерзайте...

# 3
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Живях си и те сами ми дойдоха. Не съм планувала и двете.
Гери като бях на 23, Джу на 26. Сега съм на 30 и си ходим четеримата навсякъде. О, почивам си от тях понякога.
Ако си обичаш приятеля- действайте, всичко е въпрос на приоритети.
Няма стандартна рецепта.

# 4
  • Мнения: 3 423
35,5. Мисля, че подраних даже.
Не се насилвай, ако не го чувстваш.

# 5
  • Мнения: 1 763
На 24. Но ти, щом искаш, изчакай една-две години, ще си на 27-28, не на 60  Grinning

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 576
На 19 първото и сега виждам ползите от това. Сега съм на 33 и чакаме второ.

# 7
  • Мнения: 1 008
Eдна седмица след като навърших 25 родих Бранимира.
Дето пише Лиска- трябва да го чувстваш. Да чувстваш,че го искаш.

# 8
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Eдна седмица след като навърших 25 родих Бранимира.
Дето пише Лиска- трябва да го чувстваш. Да чувстваш,че го искаш.

кога трябва да се случи това?

# 9
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
На 32 съм и чакам първото си дете (5ти месец). От 26-27 та си година до сега се терзах, че се размотавам, че годините си вървят, а аз все не се решавам, ами какво ще стане, ако имам проблем със забременяването и трябва да се лекувам с години и т.н и т.н Терзах се, де, но нищо не правех по въпроса, освен да работя, да уча и да се моатем с мъжа ми по Европа. Боях се едва ли не, че съдбата, вътрешната логика на нещата или каквото и да е там, ще си го върне заради тази ми "безотговорност". Забременях на втория месец от опитите и засега всичко се развива добре.

Много се радвам, че тази бременност се случи, когато наистина се почувствах готова за нея, а не случайно, понеже "ми е време" или защото свекърва ми иска внуци. Радвам се, че изчаках. Смятам, че сега мога да отглеждам детето си доста по-мъдро, спокойно и да му дам неща, които нямаше да мога преди години. 

# 10
  • Мнения: 2 556
Имаш доста години, преди да стане късно Wink Ако нямаш някакви гинекологични проблеми, и 5, и 10 години още може да изчакаш.

# 11
  • Мнения: 2 156
Не си закъсняла, почувствайте го и двамата със сърцата си и тогава действайте...Е, но не се бавете прекалено много....

# 12
  • Мнения: 71
Аз на 23,но мисля че можеш още малко да изчакаш,ако не си готова.

# 13
  • Мнения: 1 896
Родих детето си на 26 годишна възраст.
Не виждам обаче това какво отношение има към твоята готовност и потребността ти да бъдеш или да не бъдеш майка все още.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 1 198
И друг път съм писала,че сама ще разбереш кога си готова.Тогава просто няма да имаш такива съмнения и няма да пускаш тук такава тема.Ще го усетиш,повярвай!Щом се колебаеш сега,значи не си напълно готова.Желая ти успех в начинанията!

Общи условия

Активация на акаунт