Когато влезнах за раждането на дъщеря ми преди осем години бяхме се разбрали с мъжа ми да не казваме на родителите. За това той с още двама приятели след като ме оставил в болницата ( това става към 8 вечерта) отиват в една компютърна зала да " чакат". Да обаче то не става ей така тая работа, доста се измъчих, накрая в три и половина сутринта му се обадих от родилна зала с хубавата новина. Едва тогава той се раззвънял по телефоните и тръгнал с приятелите към болницата. Естествено майка ми сънена пристигнала първа, развълнувана от новината. Слязла от колата, видяла тримата мъже които чакат, и незнам защо се хвърлила на врата на приятеля на мъжа ми с думите: - Емооо, честито!!!
При което мъжа ми останал с отворени ръце и само казал " Ама Минче, аз съм бащата!?!" и избухнали в смях