Здравейте, мами, дъщеря ми ходи на ясла вече повече от година, страхотна ни е яслата, групата, лелите, ходим с кеф на детска, Симбата си има и любима приятелка, въобще проблеми досега не сме имали. Страх ме е от сборните групи по принцип, защото се сменят лелите, а Симбата си е свикнала с нашите, даже си ги обича, но миналата година преживяхме една такава сборна група и даже не беше толкова страшно, 2 много симпатични жени, младички, в крайна сметка нямаше проблем /имам си аз по принцип явно едно чувство на вина в себе си, че я дадох малка на детска (1г 6мес) и това си ми тежи, жал ми е, че детето от малко ходи и се бори, сред непознати и така, да не влизам в подробности, но затова малко ме е страх от сборните групи, защото си мисля, че за децата е допълнителен стрес, лошото е, че нямаме избор, ние поне със сигурност/. Та както и да е, тази година се оказа, че ще сме в друга група, при други лели, дето не ги познаваме и ми се беше свило сърцето, от понеделник сега вече сме там, вече 4ти ден. От нашата група 6 деца общо отидоха там, другите ги преместиха вече в градината. В смисъл, ние сме гостите на новото място. Другото важно, което трябва да кажа е, че в събота Симбата си разнасяше в нея едни малки пластмасови цветенца /развали си една гривна/, тук вината е изключително моя, че не й ги взех на време, а разчитам на нея като на голям човек,защото по принцип знае, че не се лапат знае, че не се лапат, както и да е, лапна едно и в момента, в който й казах да го изплюе, защото я видях, тя го превъртя, превъртя из устата и го глътна. Честно казано се стреснах, но реших да се успокоя, говорихме с мъжа ми и от опита, който имаме досега, решихме, че не е нужно да тичаме веднага до лекар, а ще й следим акото кога ще го изака. Обаждах се и на лекарката, и тя каза, че ще го изака, може и със закъснение и да не се притесняваме. В понеделник вече бяхме в сборната група, казах на новата жена, която ме посрещна да го имат предвид, и тя като поооочна, как можело така да я водя, вие знаете ли какво може да стане, и почна да разправя на другата до нея от смяната й за други случаи в носа на едно дете било си вкарало боб, па те не забелязали, пък боба почнал да пораства вътре, какви безотговорни родители, ама едва ли не като насмешка го говори, тип клюка, пред мен, все едно виж се и ти ква си майка, първо не се ядосах, просто се уплаших, и като си тръгнахме се обадих пак на нашата лекарка, тя ме успокои пак, че няма нищо страшно, а на изпроводяк въпросната лелка ме изпрати с въпроса "Утре ще я водите ли, да знам дали да я зачислявам де ми е мисълта". На другия ден, сутринта беше нашата си госпожа, от нашата група, каза, не се притеснявай, ще й следим акото, спокойно. Следобяд отивам да си взимам детето, и пак тая дебелата, дъртата, ми вика, абеее Симона нещо кашля днеска, препоръчвам ти да не я водиш, дразнят се родители, обсъждат, че си водиш детето болно 
е тука вече почна да ми се качва кръвта в главата, едното, че Симона не е болна, другото, прозвуча ми все едно са им дошли в повече бройка деца и иска да разкара някое по възможност, полудях, но запазих хладнокръвие, казах, че ще обърна внимание, не исках да се разправям, защото ме е страх да не си го изкарат на детето. И сега тази сутрин Симбата става и със ставането почват неистови крясъци и рев, че не иска да ходи на детска, питам я А ВЕРЖИ /приятелката й/, не иска и нея, лелята я била по устата, карала й се, не иска на детска!!!! И аз пълен шах!!В крайна сметка се изпокарахме с тази лелка /тя е баба по-скоро/, детето ревеше, не искаше да влиза, тя ми се развика защо го правя пред детето на въпрос, да я настройвам, пак, че я водя кашляща/ Симона цяла нощ е при мен и цяла вечер и не е кашляла изобщо/, даже ми каза, че майката на станчо /не го знам детето/ била казала как може да водят Симона, щом кашля...........Досега всичко винаги е било нормално, когато има наченки да се разболява детето, ми казват, или аз си я виждам, и си я спирам, лекуваме си я, всичко с нормален тон,сега какво стана не знам, вкараха ме в някъв филм ли не знам, за детето ми е притеснено, и съм на работа, моля ви, мами, кажете как да постъпя оттук нататък. Много дълго стана. Съжалявам 
е тука вече почна да ми се качва кръвта в главата, едното, че Симона не е болна, другото, прозвуча ми все едно са им дошли в повече бройка деца и иска да разкара някое по възможност, полудях, но запазих хладнокръвие, казах, че ще обърна внимание, не исках да се разправям, защото ме е страх да не си го изкарат на детето. И сега тази сутрин Симбата става и със ставането почват неистови крясъци и рев, че не иска да ходи на детска, питам я А ВЕРЖИ /приятелката й/, не иска и нея, лелята я била по устата, карала й се, не иска на детска!!!! И аз пълен шах!!В крайна сметка се изпокарахме с тази лелка /тя е баба по-скоро/, детето ревеше, не искаше да влиза, тя ми се развика защо го правя пред детето на въпрос, да я настройвам, пак, че я водя кашляща/ Симона цяла нощ е при мен и цяла вечер и не е кашляла изобщо/, даже ми каза, че майката на станчо /не го знам детето/ била казала как може да водят Симона, щом кашля...........Досега всичко винаги е било нормално, когато има наченки да се разболява детето, ми казват, или аз си я виждам, и си я спирам, лекуваме си я, всичко с нормален тон,сега какво стана не знам, вкараха ме в някъв филм ли не знам, за детето ми е притеснено, и съм на работа, моля ви, мами, кажете как да постъпя оттук нататък. Много дълго стана. Съжалявам 
Първо при директорката,какво ще се разправяш с тая! 
Шегата настрана- нека мъжа ти я заведе някоя сутрин и да пита защо детето му казва, че го бият..нека им се закани, че ако пак се повтори такова оплакване ще вземе сериозни мерки и директорката ще разбере за тези им побоища над децата.