Здравейте,има ли сред вас родители на дечица с асептична некроза на тазобедрена става ,така наречената болест на Пертес.Моето момиченце е с такава диагноза.Ще съм много благодарна, ако някой сподели за начина на лечение и дали се е стигнало до смяна на ставата с изкуствена.
- Публикувана: 28 май 2008, 23:38 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2011, 23:14 ч.
Пертес
Здравейте,
Моето момче премина през това огромно изпитание. Въпреки, че при малък процент на болните се засяга и другата става, ние бяхме от тях. Ако Ви интересуват подробности, обадете ми се.
0888627438 Милица Петрова
Бъдете силна, защото всичко протича много дълго.
Пожелавам Ви всичко да мине благополучно както при нас.
Поздрави
Милица Петрова
Моето момче премина през това огромно изпитание. Въпреки, че при малък процент на болните се засяга и другата става, ние бяхме от тях. Ако Ви интересуват подробности, обадете ми се.
0888627438 Милица Петрова
Бъдете силна, защото всичко протича много дълго.
Пожелавам Ви всичко да мине благополучно както при нас.
Поздрави
Милица Петрова
Моята дъщеря е с такава диагноза. За щастие диагнозата се постави в съвсем ранен стадий на болеста. Поставиха т.нар. шина на Томас, с която крака не се натоварва. По този начин коста започва да се кръвоснабдява на ново и има способността да се възстанови напълно. Другия вариант е операция
Здравейте момичета,
синът ми също прекара болестта на Пертес. Помня, че когато му поставиха диагнозата бях много притеснена и исках да прочета повече за заболяването. В българските страници на Интернет открих много малко информация. За сметка на това на английски успях да намеря множество подробни публикации, които лично за мен бяха от полза. Избрах една от добрите статии и я преведох на български (без претенции да съм абсолютно точна в медицинската терминология, за което се извиявам) и я поствам по-долу. Надявам се да е от полза.
Болест на Пертес
(Legg-Calve) Perthes' Disease
Какво представлява болестта?
Болестта на Пертест, известна още като болест на Legg-Calve-Perthes е описана около 1910г. от американеца Лег, французина Калве, и германеца Пертес. Характеризира се със загуба на кръвоснабдяване на главичката на фемура (заоблената част от бедрената кост) при подрастващи деца, като в резултат на това се получава асептична некроза (умиране на костните клетки на фемура). Обикновено след този процес следва процес на реваскуларизация (изграждане на нови кръвоносни съдове), който период трае между 18 – 24 месеца. По време на периода на реваскуларизация костта е трошлива и податлива на счупвания в следствие на натиск, което кара главичката на бедрената кост да се деформира. С времето главичката на бедрената кост оздравява, но приема деформираната форма, без типичната за ставата сферичност. Тази липса на сферичност причинява скованост и болка.
Какви са причините за нея?
Има различни теории за причините за болестта на Пертес, но никой не знае със сигурност защо се получава загуба на кръвоснабдяване на главичката на костта. Знаем, че при случаи на счупване на шийката на фемура се получава подобно спиране на кръвоснабдяването, но при болестта на Пертес нямаме история на травма.
Знаем, че се среща по-често при момчета отколкото при момичета на възраст 3 – 8 години. Много от тези момчета са ниски на ръст, с предполагаем забавен костен растеж и развитие. Възможно ли е забавянето в костния растеж в главичката на фемура по някакъв начин да оказва натиск върху артериите, които я захранват?
Какви са симптомите?
Симптомите зависят от етапа на развитие на болестта.
В исхемичния период (обезкървяване) детето може да се оплаква от остра болка в бедрото, поради възпаление на синовиалното покритие на ставата. Може изведнъж да започне да накуцва от болка за няколко часа.
По-често оплакванията се дължат на счупване на главичката на фемура, което се появява в стадия на реваскуларизация. Тогава накуцването е болезнено и трае дни и седмици.
Много често се случва пациентът да премине през периодите на исхемия и некроза, реваскуларизация, фрактура и деформация, възстановяване и премоделиране без да покаже някакви особени симптоми. Може да стане така, че болестта, прекарана в детството, да бъде диагностицирана чак когато като възрастен (в сравнително млада възраст) покаже симптоми на дегенеративен артрит на бедрото, който всъщност е резултат от прекараната болест на Пертес.
Как да предотвратим появата на заболяването?
Не възможно е да се предотврати заболяването, тъй като никой не знае причините за появата му. Но има какво да се направи по отношение предотвратяването и минимизирането на деформацията на главата на фемура и това е разгледано в следващия раздел.
Как ще процедира лекарят?
Когато при доктора се появи дете с остра болка в бедрото и накуцване обикновено му се прави рентгенова снимка. В исхемичния стадий рентгеноватa снимка може да изглежда напълно нормално. Докторът ще назначи и кръвни тестове, за да отхвърли инфекция и други възможни проблеми. Ако е необходимо може да се направи и радионуклидно сканиране на костта, за да се потвърди диагнозата.
В по-късните етапи на счупване и деформация рентгеновите снимки са доста показателни. Има обаче някои зболявания , които наподобяват Пертес при рентгеновите снимки, включително хипотиреоидизъм (липса на тироиден хормон) и дисплазия. Докторът може да назначи и други изследвания, като допълнителни рентгенови снимки и проверка на нивата на тироидните хормони, за да отхвърли тези диагнози.
Веднъж поставена диагнозата Пертес, трябва да се реши дали ще се премине към активно лечение и какво точно да е то.
Естественото развитие на болестта е такова, че много деца излизат с благоприятен изход от заболяването без активно лечение. Поради липсата на тест, определящ кой се нуждае от активно лечение и кой не, докторът може да се окаже пред дилема. От малкото което знаем за болестта можем да кажем, че има определени фактори, които трябва да се вземат предвид при определяне на лечението.
1. Ако заболяването се е развило преди навършване на 4 години, резултатът има голяма вероятност да е добър със или без лечение. Колкото в по-късна възраст се развие заболяването, толкова вероятността за благоприятен изход намалява.
2. Има ли скованост? Ако се открие скованост(ограничение на движението) особено стегнати аддуктори на бедрото (когато кракът не може да бъде изнесен извън средната линия на тялото – движение навътре) резултатите не са благоприятни. В тези случаи пациентът се приема в болница и подлага на тракция и физиотерапия, за да се облекчи напрежението/сковаността.
3. Дали ставата е частично или изцяло засегната? Ако цялата глава на фемура е засегната, прогнозата е по-неблагоприятна. Ако само част от нея е засегната и латералната част на главата не е засегната, рискът от деформации е по-малък и резултатите в дългосрочен план са по-благоприятни. Ако снимките показват, че главата се държи добре в ацетабулума (ставната ямка), резултатите вероятно ще са добри. Ако главата е прекалено голяма за ацетабулума или ако част от нея излиза изпод ямката, резултатът вероятно ще е неблагоприятен.
В миналото деца с болест на Пертес са били подлагани на лечение, изразяващо се в предпазване от поемане на тежест. За дълго време са били оставяни на легло и патерици, защото се е смятало, че поемането на тежестта предизвиква деформации на главата на фемура. Тази теза обаче днес е невалидна. Концепцията днес е запазване на главата в ацетабулума, чрез използване на гипсиране и колани/презрамки или хирургическа интервенция. Примери за гипсиране и колани са Petrie cast и Scottish-Rite (Atlanta) brace. Те обикновено се носят за период от 18 – 24 месеца. Феморалната остеотомия се изразява в срязване на фемура точно под бедрото, и наместване на главата в ацетабулума. Остеотомията вклюва употребата на хирургически болтове и пластини. Остеотомията на пелвиса включва срязване на пелвиса в близост до ацетабулума и наместване на ямката така, че да поеме и задържи главата.
Какво да очакваме?
Ако главата на фемура може да бъде задържана в ямката по време на активния период на болестта и формата да се поддържа сферична, прогнозата е за отличен резултат. Това често се случва при деца, при които заболяването е започнало преди четиригодишна възраст и при което обхватът на движение на крака се е запазил (няма ограничение на движението).
Ако главата не се задържа в ацетабулума и е сплескана, прогнозата е по-неблагоприятна. Това по-често се случва при по-големите деца, при които има засягане на цялата глава и скованост/ограничение на движението на бедрото.
С езика на статистиката можем да кажем, че 60%-70% от децата с Пертес изкарват заболяването без остатъчен физически недъг. С лечение резултатите са съвсем малко по-доби. Това значи ли, че трябва да се откажем от лечение на заболяването? Това е и мястото на големите противоречия. Всеки пациент трябва да бъде индивидуално оценен. Трябва да се разгледат всички „за” и „против” лечението или липсата на такова, поставяне на колани или хирургическа интервенция. Тези неща трябва да се обмислят от лекаря и родителите,за да се намери рационален подход.
Забележка: Тази статия е само за ваша информация и не може да замеси медицинската консултация от квалифициран специалист.Автора и издателят не носят отговорност при наранявания и травми в резултат на интерпретации на тази статия.
________________________________________
Home | About Us | Orthopaedic Topics | Message Forum
Comments, questions, or suggestions are welcome. Please contact us using this form.
синът ми също прекара болестта на Пертес. Помня, че когато му поставиха диагнозата бях много притеснена и исках да прочета повече за заболяването. В българските страници на Интернет открих много малко информация. За сметка на това на английски успях да намеря множество подробни публикации, които лично за мен бяха от полза. Избрах една от добрите статии и я преведох на български (без претенции да съм абсолютно точна в медицинската терминология, за което се извиявам) и я поствам по-долу. Надявам се да е от полза.
Болест на Пертес
(Legg-Calve) Perthes' Disease
Какво представлява болестта?
Болестта на Пертест, известна още като болест на Legg-Calve-Perthes е описана около 1910г. от американеца Лег, французина Калве, и германеца Пертес. Характеризира се със загуба на кръвоснабдяване на главичката на фемура (заоблената част от бедрената кост) при подрастващи деца, като в резултат на това се получава асептична некроза (умиране на костните клетки на фемура). Обикновено след този процес следва процес на реваскуларизация (изграждане на нови кръвоносни съдове), който период трае между 18 – 24 месеца. По време на периода на реваскуларизация костта е трошлива и податлива на счупвания в следствие на натиск, което кара главичката на бедрената кост да се деформира. С времето главичката на бедрената кост оздравява, но приема деформираната форма, без типичната за ставата сферичност. Тази липса на сферичност причинява скованост и болка.
Какви са причините за нея?
Има различни теории за причините за болестта на Пертес, но никой не знае със сигурност защо се получава загуба на кръвоснабдяване на главичката на костта. Знаем, че при случаи на счупване на шийката на фемура се получава подобно спиране на кръвоснабдяването, но при болестта на Пертес нямаме история на травма.
Знаем, че се среща по-често при момчета отколкото при момичета на възраст 3 – 8 години. Много от тези момчета са ниски на ръст, с предполагаем забавен костен растеж и развитие. Възможно ли е забавянето в костния растеж в главичката на фемура по някакъв начин да оказва натиск върху артериите, които я захранват?
Какви са симптомите?
Симптомите зависят от етапа на развитие на болестта.
В исхемичния период (обезкървяване) детето може да се оплаква от остра болка в бедрото, поради възпаление на синовиалното покритие на ставата. Може изведнъж да започне да накуцва от болка за няколко часа.
По-често оплакванията се дължат на счупване на главичката на фемура, което се появява в стадия на реваскуларизация. Тогава накуцването е болезнено и трае дни и седмици.
Много често се случва пациентът да премине през периодите на исхемия и некроза, реваскуларизация, фрактура и деформация, възстановяване и премоделиране без да покаже някакви особени симптоми. Може да стане така, че болестта, прекарана в детството, да бъде диагностицирана чак когато като възрастен (в сравнително млада възраст) покаже симптоми на дегенеративен артрит на бедрото, който всъщност е резултат от прекараната болест на Пертес.
Как да предотвратим появата на заболяването?
Не възможно е да се предотврати заболяването, тъй като никой не знае причините за появата му. Но има какво да се направи по отношение предотвратяването и минимизирането на деформацията на главата на фемура и това е разгледано в следващия раздел.
Как ще процедира лекарят?
Когато при доктора се появи дете с остра болка в бедрото и накуцване обикновено му се прави рентгенова снимка. В исхемичния стадий рентгеноватa снимка може да изглежда напълно нормално. Докторът ще назначи и кръвни тестове, за да отхвърли инфекция и други възможни проблеми. Ако е необходимо може да се направи и радионуклидно сканиране на костта, за да се потвърди диагнозата.
В по-късните етапи на счупване и деформация рентгеновите снимки са доста показателни. Има обаче някои зболявания , които наподобяват Пертес при рентгеновите снимки, включително хипотиреоидизъм (липса на тироиден хормон) и дисплазия. Докторът може да назначи и други изследвания, като допълнителни рентгенови снимки и проверка на нивата на тироидните хормони, за да отхвърли тези диагнози.
Веднъж поставена диагнозата Пертес, трябва да се реши дали ще се премине към активно лечение и какво точно да е то.
Естественото развитие на болестта е такова, че много деца излизат с благоприятен изход от заболяването без активно лечение. Поради липсата на тест, определящ кой се нуждае от активно лечение и кой не, докторът може да се окаже пред дилема. От малкото което знаем за болестта можем да кажем, че има определени фактори, които трябва да се вземат предвид при определяне на лечението.
1. Ако заболяването се е развило преди навършване на 4 години, резултатът има голяма вероятност да е добър със или без лечение. Колкото в по-късна възраст се развие заболяването, толкова вероятността за благоприятен изход намалява.
2. Има ли скованост? Ако се открие скованост(ограничение на движението) особено стегнати аддуктори на бедрото (когато кракът не може да бъде изнесен извън средната линия на тялото – движение навътре) резултатите не са благоприятни. В тези случаи пациентът се приема в болница и подлага на тракция и физиотерапия, за да се облекчи напрежението/сковаността.
3. Дали ставата е частично или изцяло засегната? Ако цялата глава на фемура е засегната, прогнозата е по-неблагоприятна. Ако само част от нея е засегната и латералната част на главата не е засегната, рискът от деформации е по-малък и резултатите в дългосрочен план са по-благоприятни. Ако снимките показват, че главата се държи добре в ацетабулума (ставната ямка), резултатите вероятно ще са добри. Ако главата е прекалено голяма за ацетабулума или ако част от нея излиза изпод ямката, резултатът вероятно ще е неблагоприятен.
В миналото деца с болест на Пертес са били подлагани на лечение, изразяващо се в предпазване от поемане на тежест. За дълго време са били оставяни на легло и патерици, защото се е смятало, че поемането на тежестта предизвиква деформации на главата на фемура. Тази теза обаче днес е невалидна. Концепцията днес е запазване на главата в ацетабулума, чрез използване на гипсиране и колани/презрамки или хирургическа интервенция. Примери за гипсиране и колани са Petrie cast и Scottish-Rite (Atlanta) brace. Те обикновено се носят за период от 18 – 24 месеца. Феморалната остеотомия се изразява в срязване на фемура точно под бедрото, и наместване на главата в ацетабулума. Остеотомията вклюва употребата на хирургически болтове и пластини. Остеотомията на пелвиса включва срязване на пелвиса в близост до ацетабулума и наместване на ямката така, че да поеме и задържи главата.
Какво да очакваме?
Ако главата на фемура може да бъде задържана в ямката по време на активния период на болестта и формата да се поддържа сферична, прогнозата е за отличен резултат. Това често се случва при деца, при които заболяването е започнало преди четиригодишна възраст и при което обхватът на движение на крака се е запазил (няма ограничение на движението).
Ако главата не се задържа в ацетабулума и е сплескана, прогнозата е по-неблагоприятна. Това по-често се случва при по-големите деца, при които има засягане на цялата глава и скованост/ограничение на движението на бедрото.
С езика на статистиката можем да кажем, че 60%-70% от децата с Пертес изкарват заболяването без остатъчен физически недъг. С лечение резултатите са съвсем малко по-доби. Това значи ли, че трябва да се откажем от лечение на заболяването? Това е и мястото на големите противоречия. Всеки пациент трябва да бъде индивидуално оценен. Трябва да се разгледат всички „за” и „против” лечението или липсата на такова, поставяне на колани или хирургическа интервенция. Тези неща трябва да се обмислят от лекаря и родителите,за да се намери рационален подход.
Забележка: Тази статия е само за ваша информация и не може да замеси медицинската консултация от квалифициран специалист.Автора и издателят не носят отговорност при наранявания и травми в резултат на интерпретации на тази статия.
________________________________________
Home | About Us | Orthopaedic Topics | Message Forum
Comments, questions, or suggestions are welcome. Please contact us using this form.
Здравейте, аз съм болна от така наречената болест на Пертес, на 12 години съм и съм момиче. Разболях се когато бях на 5 години. Ходихме при много лекари, правиха ми много изследвания и 2 операции. Едната беше, за да ми слагат хирургически болтове, а другата, за да ги махат. Един месец бях в гипс, беше около кръста и продължаваше чак до глезена на левия ми крак. Сега съм малко по-ниска от съучениците ми и съм с деформирана става. Накуцвам, защото левия ми крак е по-слаб и по къс от другия, но това не ме притеснява.
Искам да попитам полагали и се някаква пенсия.Ако някой е минал по този път нека да коментира.
zdraveite az sum na 26 godini i kato malka t.e.5 godi6na mi otkriha tova zabolqvane na desniqt krak.1 godina lejah v gips,posle hodeh s paterici.ot bolesta mi ostana po slab kraka no mnogo malko ,malko po kus ot drygiq i leko naemam s nego no ne se zabelqzva s prosto oko.nqmam problemi i se 4yvstvam dobre.t.e .za okolnite e nezabelejimo osven ako az ne spodelq za tova.