Публикувана: 9 май 2008, 16:57 ч.
Последно мнение: 12 май 2008, 23:59 ч.

Автостопът - спомени и размишления

4 998
74
1

9 май 2008, 16:57 ч.

Мнения: 3 405

Попътувах последните месеци из България и за дългото ми пътуване видях само едно момче, стъпало на платното с вдигнат палец.
Спомени ме връхлетяха и ме върнаха години назад.
Сега като че ли няма стопаджии, както някога. Поне не са много.
Вашите спомени какви са? Движихте ли се така? Спираха ли, за да ви качат? Разкажете Grinning

# 1 9 май 2008, 17:07 ч.

Мнения: 5 462

Охххххххх ужассс само като си помисля колко съм пътувала на стоп .... В далечните 80те години .Малееееее срам ме е дори да си призная от къде и до къде съм пътувала на стоп . Аз и едно момче една година по младо от мен . С къв акъл и аз незнам , не че не съм имала финансова възможност .Близките ми (някой от тях така и незнаят и до този момент).Луда млада бяхххххххх .

# 2 9 май 2008, 17:09 ч.

Мнения: 1 226

Ей голям кеф беше.Обикаляхме България.Но сега се чудя с к`ъФ акЪл.

# 3 9 май 2008, 17:11 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Има и сега. Може би няма толкова, защото е опасно вече. Морячетата едно време много пътуваха така. Пътувала съм и аз, но малко - с кой акъл, не знам...

# 4 9 май 2008, 17:21 ч.

Мнения: 700

Не знам с какъв акъл съм взимала стопаджии, като си спомня и ме побиват тръпки. Нивгаш вече Naughty

# 5 9 май 2008, 17:22 ч.

Мнения: 3 405

И войниците. Облечени в униформа, за да са по-сигурни, че ще ги качи някой.

# 6 9 май 2008, 17:26 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 830

пътувала съм немалко пъти на стоп. първото ми пътуване беше в 10 клас. заведоха ни от гимназията на екскурзия за един ден до несебър. 5 момичета тръгнахме от несебър до някаква казарма до бургас. гаджето на едното момиче беше войник там. отиване и връщане в рамките на 6 часа. малейййй, наистина, с кЪф акЪл ooooh!

последното ми стопиране беше лятото на 2004. с моя настоящ приятел (тогава все още не бяхме гаджета) с компания на плаж на евсиноград. по баира поле на връщане обаче гъъъърч - топло, пече...хайде да стопираме някой да ни качи до спирката на 8,9... Joy

# 7 9 май 2008, 17:30 ч.

Мнения: 2 759

Обърни внимание лятото, особено покрай концертите в Каварна Mr. Green

. Много колеги пътуват и така. Но в студ и дъжд май не предпочитат Whistling

# 8 9 май 2008, 17:36 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Хм, спомням си филма "Смъртта на стопаджийките".
Пътувала съм много на стоп, като ученичка. Учех в езиковата гимназия в Правец. Всеки петък ставаше голямо меле, за да успееш да се докопаш до билет. Автобусите Правец-София бяха крайно недостатъчни и щем, не щем - хайде пеша до Шатрата и от там на стоп. Разделяхме се на групички по двама, трима. Голям купон беше. И не ни е хрумвало, че може да стане нещо лошо. Имаше страшно мили хора.
В неделя, за да се върнеш обратно в даскалото, се повтаряше същото - няма билети, хайде на стоп. Tired

# 9 9 май 2008, 17:37 ч.

Мнения: 3 405

Ще се засили вероятно стопът през лятото, но не е същото.
Аз имах кратка стопаджийска кариера, заедно с моя приятелка в 10 клас. После гаджето ми от ония години караше колата на баща си и ми спести доста приключения Wink

Татко качваше младежи на стоп. Имам спомени от две момчета, които качихме ведъж и те ми разказваха за вулканите. Била съм около 5-6 годишна и бях доста впечатлена.

# 10 9 май 2008, 17:47 ч.

Мнения: 6 992

Цитат на: Портокалово момиче в пт, 09 май 2008, 17:30

Обърни внимание лятото, особено покрай концертите в Каварна Mr. Green

. Много колеги пътуват и така. Но в студ и дъжд май не предпочитат Whistling

Именно, единственото ми пътуване на стоп е било за концерт до Ловеч, с един приятел.
Беше уникално преживяване, съчетано със спане на мост върху кашони Crazy

Сега ние, вече пораснали, тръгваме с кола. СИгурно ще си вземем стопаджия, ако има. Grinning

# 11 9 май 2008, 18:18 ч.

Мнения: 6 029

Майка ми се прибира от работа на стоп. Винаги е била фен на стопа Simple Smile

Пътувала съм на стоп с нея. С мъжа ми, когато има място в колата, качваме стопаджии. Едни заспаха веднъж. Едва ги събудихме да слизат.

# 12 9 май 2008, 18:20 ч.

Мнения: 25 571

Какво за стопа? Rolling Eyes

Основният ми начин на предвижване, особено в гладните студентски години. Редовно парите за билет се превръщаха в цигари или бурканчета лютеница.
Ох, дано не ме налегнат спомени, че мога романи да напиша. Много приключения имах, но най-незабравимото беше, когато случайно стопирах собствения си баща... Mr. Green