Нека ви споделя това, което напира тази вечер у мен.
Моето дете кърмаче е на 1г и 7мес. До такава степен обичам да го приспивам с кърмене и гушкане, че ми става криво, когато трябва да направя нещо, а то не може да заспи още и го оставям на татко му малко. Някой път то заспива с него, викайки ме, а друг път го донакърмвам като го пренасям на легълцето му, защото се разбужда. А на мен ми е сташно приятно, че заспива с това успокоение, че съм до него...
Има ли и други като мен? Голяма любов е това кърмене. На всички го казвам...
Чак сърце не ми дава да го отбивам. А съм решила като стане на 2 да действаме, дай боже, за второ бебе. Умът ми не побира как ще направя това отбиване...
Ако написаното ви е докоснало до сърцето и вие имате сходно усещане на "ревностна" привързаност, моля ви споделете.
Лека вечер на вас и на кърмачетата ви!