Здравейте на всички!
Чудя се от къде да започна.Преди две години и пет месеца бракът ни с мажа ми започна щастливо.Бяхме най-щастливите младоженци на света, сватбата ни бе приказна.Дори си мислех, че толкова хубаво не е на хубаво.И наистина, като че ли много скоро всичко рухна.Най-голямата ни мечта да си имаме детенце не се сбъдваше. С всеки изминал месец надеждите ни да забременея угасваха. Започна поредица от посещения при гинеколога ми. Явно имаше проблем, трябваше да се действа. Оказа се, че имам поликистозни яйчници, които в 50% от случаите не пречат на овулацията, но в другите 50% пречат и не може да се отдели яйцеклетка. След три месеца ходене за фоликулометрия, докторът ми каза, че овулация няма и трябва да се направи операция - лапароскопия. Минаха няколко месеца след това - период нужен за възстановяване и най-накрая дойде отново моментът на надеждите.Пак 4 месеца нищо. Накрая след една инжекция Прегнил чудото се случи.Не вярвах, че съм бременна, не можахме дори да се зарадваме от страх да не би да се случи нещо. Толкова дълго чакахме, че не посмяхме да се зарадваме. Само плачех, вътре със сърцето си усещах щастие и радост, но не смеех да ги изразя от страх, че ще ме сполети нещо лошо. И все пак бях на седмото небе, започнах да чета книги за бременни и попивах всичко с огромен интерес и очакване. Но...един ден прокървих и имах силни болки ниско долу в корема.Изплаших се, пролях толкова много сълзи, мъжът ми се чудеше как да ме успокои, но да си призная и той се паникьоса.След ехографията думите на доктора бяха:"Бременност има, но за съжаление добрите новини свършват до тук.Няма сърдечна дейност, бебето е спряло развитието си,т.нар. "кухо яйце.Съжалявам,че се случи точно на вас след всичко през което минахте!"".Абортирах - бях в 6г.с..Това вече ми дойде в повече.Загубата беше ужасна.Имах усещането че живота ми свърши. Психически и физически бях съсипана, въпреки че мъжът ми беше неотлъчно до мен и ме подкрепяше, нито за миг не ме е оставил.И още ми е трудно да се съвзема. Стигнах дори до успокоителни хапчета и консултация с кардиолог. Беше 14 декември. Минаха 3 месеца от тогава, отново ще опитаме, няма да се откажа. Стискайте ми палци този път да се получи и всичко да е наред!Мисля, че с вас мога да споделя и вие ще ме разберете най-добре.Само човек минал по такъв труден път може да разбере за какво става въпрос.Помогнете ми- не мога да се успокоя и да спра да мисля негативно и със страх за евентуална бременност, само лоши мисли са в главата ми. Чудя се ще мога ли с това влошено психично здраве да износя едно здраво бебе?Толкова много го искам!
Чудя се от къде да започна.Преди две години и пет месеца бракът ни с мажа ми започна щастливо.Бяхме най-щастливите младоженци на света, сватбата ни бе приказна.Дори си мислех, че толкова хубаво не е на хубаво.И наистина, като че ли много скоро всичко рухна.Най-голямата ни мечта да си имаме детенце не се сбъдваше. С всеки изминал месец надеждите ни да забременея угасваха. Започна поредица от посещения при гинеколога ми. Явно имаше проблем, трябваше да се действа. Оказа се, че имам поликистозни яйчници, които в 50% от случаите не пречат на овулацията, но в другите 50% пречат и не може да се отдели яйцеклетка. След три месеца ходене за фоликулометрия, докторът ми каза, че овулация няма и трябва да се направи операция - лапароскопия. Минаха няколко месеца след това - период нужен за възстановяване и най-накрая дойде отново моментът на надеждите.Пак 4 месеца нищо. Накрая след една инжекция Прегнил чудото се случи.Не вярвах, че съм бременна, не можахме дори да се зарадваме от страх да не би да се случи нещо. Толкова дълго чакахме, че не посмяхме да се зарадваме. Само плачех, вътре със сърцето си усещах щастие и радост, но не смеех да ги изразя от страх, че ще ме сполети нещо лошо. И все пак бях на седмото небе, започнах да чета книги за бременни и попивах всичко с огромен интерес и очакване. Но...един ден прокървих и имах силни болки ниско долу в корема.Изплаших се, пролях толкова много сълзи, мъжът ми се чудеше как да ме успокои, но да си призная и той се паникьоса.След ехографията думите на доктора бяха:"Бременност има, но за съжаление добрите новини свършват до тук.Няма сърдечна дейност, бебето е спряло развитието си,т.нар. "кухо яйце.Съжалявам,че се случи точно на вас след всичко през което минахте!"".Абортирах - бях в 6г.с..Това вече ми дойде в повече.Загубата беше ужасна.Имах усещането че живота ми свърши. Психически и физически бях съсипана, въпреки че мъжът ми беше неотлъчно до мен и ме подкрепяше, нито за миг не ме е оставил.И още ми е трудно да се съвзема. Стигнах дори до успокоителни хапчета и консултация с кардиолог. Беше 14 декември. Минаха 3 месеца от тогава, отново ще опитаме, няма да се откажа. Стискайте ми палци този път да се получи и всичко да е наред!Мисля, че с вас мога да споделя и вие ще ме разберете най-добре.Само човек минал по такъв труден път може да разбере за какво става въпрос.Помогнете ми- не мога да се успокоя и да спра да мисля негативно и със страх за евентуална бременност, само лоши мисли са в главата ми. Чудя се ще мога ли с това влошено психично здраве да износя едно здраво бебе?Толкова много го искам!
. Приеми го като грешка на природата и гледай напред. Така е трябвало да стане.
) Но колкото и да не ти се вярва, това е начина. Момичетата са ти казали "Щом е станало веднъж, ще стане пак" Само помни че другото бебче което дойде не е виновно за загубата на първото ти. Не трябва да се притесняваш, а да вярваш, че всичко ще е наред. Успех! Следващата ти бременност ще е успешна 