Доживях и аз да пусна тема в ДИС. 
Повода е привидно тривиален, но ми трови живота от седмица. Става дума за баща ми. Преди половин месец се прибра от чужбина и, тъй като преди да замине се установи, че кръвната му захар е завишена, сега го накарах да си направи нови изследвания. Оказа се, че кръвната му захар се е повишила още, чернодробните му са завишени, както и холестерола.
Заведох го при чудесен специалист, жената обясни, че е време за лекарства, че става дума за диабет, че трябва да се пази диета. И кошмара започна!
Татко отказва да яде това, което му предлагам. Сякаш нарочно се тъпче със забранени храни. Вчера се скарахме за проклетата кожа на печеното пиле! Отказва овесени ядки и мюсли, но няма нищо против хляб и картофи! Караме се на всяко сядане на масата. Толкова го чакахме да се прибере, а сега само си скачаме по нервите! Не мога да го разбера. Говорихме, обясних му, че ако не мисли за себе си, поне за нас да помисли. Ние не искаме нищо, само да е здрав и да се пази. Има финансова възможност да се храни здравословно, трябва да свикне да го прави. Не е толкова страшно, просто ще свикне с новия режим.
Не, не и не! Аз съм се държала с него като с малко дете. А той наистина се държи като глезено болно дете, което отказва лечение! Не зная какво да правя. Не мога да го оставя така. Самата мисъл, че е болен от нещо ме парализира. Загубихме майка преди 5 години и от тогава ме гони някаква страхова невроза. Вкарвам се в невероятни филми!
Как да накарам възрастен човек да промени начина си на живот? Загубена кауза ли е? Аз опитах всичко, затова ще се радвам на свежи идеи за това, как да вразумя инатливия си баща!
Повода е привидно тривиален, но ми трови живота от седмица. Става дума за баща ми. Преди половин месец се прибра от чужбина и, тъй като преди да замине се установи, че кръвната му захар е завишена, сега го накарах да си направи нови изследвания. Оказа се, че кръвната му захар се е повишила още, чернодробните му са завишени, както и холестерола.
Заведох го при чудесен специалист, жената обясни, че е време за лекарства, че става дума за диабет, че трябва да се пази диета. И кошмара започна!
Татко отказва да яде това, което му предлагам. Сякаш нарочно се тъпче със забранени храни. Вчера се скарахме за проклетата кожа на печеното пиле! Отказва овесени ядки и мюсли, но няма нищо против хляб и картофи! Караме се на всяко сядане на масата. Толкова го чакахме да се прибере, а сега само си скачаме по нервите!
Не мога да го разбера. Говорихме, обясних му, че ако не мисли за себе си, поне за нас да помисли. Ние не искаме нищо, само да е здрав и да се пази. Има финансова възможност да се храни здравословно, трябва да свикне да го прави. Не е толкова страшно, просто ще свикне с новия режим.Не, не и не! Аз съм се държала с него като с малко дете. А той наистина се държи като глезено болно дете, което отказва лечение! Не зная какво да правя. Не мога да го оставя така. Самата мисъл, че е болен от нещо ме парализира. Загубихме майка преди 5 години и от тогава ме гони някаква страхова невроза. Вкарвам се в невероятни филми!
Как да накарам възрастен човек да промени начина си на живот? Загубена кауза ли е? Аз опитах всичко, затова ще се радвам на свежи идеи за това, как да вразумя инатливия си баща!
А и като усети негативите от диабета, сам може да си свари зеленчуците. 
