Ранна менупауза, моля да поговорим

  • 3 358
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 295
Здравейте!
Казвам се Ива и съм на 26 г. От седем години съм в 12-я кръг на АДА. Първоначално стартирах с диагноза - Микроаденомия, а след това никой не знаеше. Преминах през купища изследвания, лекарства и пр. Смених няколко лекари, а в момента съм при Д-р Владимиров, като смятам, че това е моят човек, наистина. Та, преди няколко седмици дадох кръв за ИНХИБИН Б и се оказа, че съм без яйчников резерв, което автоматически води до преждевременна менупауза, хормонално - заместителна терапия и забременяване чрез донорска яйцеклетка. Звучи ужасно, аз самата се чувствам така, но трябва да намеря сили и да продължа напред живота си и борбата. Смятам, че никой не заслужава подобна съдба и не я желая дори на най- големия си враг.
Нямам какво повече да напиша, но ще ми бъде много приятно ако и вие напишете някой и друг ред с мненията си!
Благодаря ви предварително!
Ива Валентинова

# 1
  • Мнения: 2 423
Ива съжалявам за преживяното но НАДЕЖДА ИМА по един или друг начин ше има бебенца за всички ни важното е да сме живи и здрави Hug д-р Владимиров е добър доктор и ще ти помогне.

Последна редакция: ср, 19 мар 2008, 17:31 от Мaia

# 2
  • близо до София
  • Мнения: 1 988
Ива,  Hug
Много съжалявам, това сигурно ли е? Много си млада за такава окончателна диагноза.

# 3
  • Мнения: 295
Здравейте Силви и Мая,
първо искам да ви благодаря, за оптимизма който лъха от думите ви и за вашето включване в моята тема. Наистина искам да вярвам, че д-р Владимиров и моят лекар, между другото той ми обеща че ще извървим заедно този път, какъвто и да е той и че няма да се окаже от мен, макар че това вече съм го чувала. Преди него 4 години бях при д-р Коларов, а преди това при още двама идиота и искам да ви кажа, че диагнозите от Коларов и сега съвпадат, само че професионализма и отношението са несъвместими. Исками се да си мисля, че диагнозата може и да не е тази, но това ще граничи с нездръвия разум, тъй като аз вече съм минала през стимулация с Клостилбегит, от години вече съм на Трисеквенс, а стойностите на ЛХ и ФСХ винаги са много високи и почти не се повлияват. Без лекарства при мен няма цикъл. А и сега от изследването на инхибин Б нивата ми са 0.099 смятам. Не съм сигурна, защото дори не съм ги разглеждала на сериозно. Заключила съм ги в багажника на колата ми и стоят там.
Не знам какво друго да напиша. Още ми е много ново и страшно. Дори не мисля, защото не знам до къде ще стигна така. За сега съм се оставила на течението и в ръцете на доктора. Пък да става каквото ще. Всеки случай много ми се живее и няма да се предам. Четох за възможността от заболяване на костната система, сърцето и пр. Но се надявам, че с точната хормонална терапия няма да се стигне до там, а и аз няма да се дам.
Извинявайте за тирадата. Доста дълго продължих да пиша.
Желая ви приятна вечер и успех в борбата!!!

# 4
  • Мнения: 4 324
Ива съжалявам много за диагнозата ..... Страшна е за всяка жена Sad
Обаче от постинга ти лъха оптимизъм, което е добре.
Продължавай смело напред! Успех и късмет!

# 5
  • Мнения: 36
Здравей Ива, много е тежко! Аз самата съм с тази диагноза - изчерпан яйчников резерв и при мен я нарекоха "присъда". Обаче я установиха след 9 години чудене какво ли ми е и защо не забременявам, след много инсеминации и опити ин-витро. Изпила съм сигурно цялата менделеева таблица и бог знае как са ми повлияли тези химии. Аз съм на повечко години от теб и искам да ти кажа, че все пак има и добра страна на нещата - факта, че си диагностицирана рано и знаеш с какво се бориш. Аз направо се молех да ми открият проблем, за да идентифицирам "врага", но това отне мноооого време, а и финанси, които уж трябваше да ми спестят с по-леките методи. И не мога да определя дали съм "тъпа и упорита" или само едно от двете, но още се надявам, че ще успея да забременея и родя бебче. Така че, давай напред, вярвай на доктора и не се отказвай. Тук също можеш да "хвърлиш едно око" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=266317.0;all

# 6
  • Мнения: 3 246
Здравей мила Ива, включвам се в темата защото много добре знам какво изпитваш и как се чувстваш, с риск някой да ме обвини че не съм права искам да ти кажа че това не е лесно да се преживее особено на възрастта на която си ти. Аз започнах лутането по същото време като теб - на 19 години и около 23-24г.  стана ясно какъв е проблема, тогава обаче медицината тук не ми даваше шанс за успех с донорска яйцеклетка. Много е трудно на тази възраст да осъзнаеш и да приемеш какво се случва с теб не само че няма никога да можеш да имаш свое биологично дете /не знам как да се изразя правилно/ но и факта че си толкова млада а организма ти е в критическа възраст, нещо което поне мен са ме учили, че критическата възраст настъпва след 45  и по-късно, трудно е да приемеш, че трябва непрекъснато да си на лекарства поне докато навършиш 40-45г., защото всичко това се отразява на кости, на целия ти организъм. Трудно е да го приемеш но това не е присъда, а диагноза  животът продължава и след нея и той е прекрасен и си заслужава да бъде изживян, колкото и труден да е пътя по който вървим. Нещо повече медицината напредва и ни дава шанса да можем да родим дете. Радвам се че си намерила своя лекар  и че звучиш оптимистично, защото това е най-важно. Трудно или лесно всяка от нас ще постигне мечтата си. Надявам се че не съм прозвучала твърде трагично защото самата аз съм доста положително настроена, просто исках да ти кажа че много добре те разбирам. Пожелавам ти много скоро да се сбъдне твоята мечта Praynig Hug

# 7
  • Мнения: 295
Здравейте приятели,
Надявам се ми позволявате това лично обръщение, но макар и че не се познаваме лично аз ви чувствам близо до себе си, тъй като повечето сме обединени от една кауза и за съжаление от еднакви пробреми.
Изследванията ми продължават да стоят заключени в колата, но с всеки изминал час осъзнавам, че можеше и да е по- лошо. Давам си сметка, че всеки ден хора се разболяват от доста по- тежки и страшни заболявания. Вие допълнително ми давате кураж и увереност, че светлина има и то доста силна и излъчваща топлина. ЗА КОЕТО ВИ БЛАГОДАРЯ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!!! Hug.
Какво пък толкова, 7 години съм си пила лекарствата, по вените ми сигурно вече кръвта е по- малко отколкото разредената химия, но продължава да ми се излиза с приятели и да ми се дивее. ЖИВЕЕ МИ СЕ БЕ И ТО МНОГО. Така, че в критическа, менупауза или там както се казва ще си живея живота. Ще си взимам хапчето и това е. А  пък ако и бебето дойде и всичко мине нормално ПУ-ПУ ще е най- прекрасното нещо в живота ми.
Остава ни само приятелят ми да даде необходимите нещица за изледване и от там на сетне ще видим какво ще последва. Забравих да напиша, че доктора ми спира Бромокриптина, което е една отрова по- малко за сега. След две седмици ще правя изследване, за да се видят нивата на пролактина, дано поне това е както трябва. Както и за пореден път ми напомни за профилактичните прегледи при мамолог. Аз бях през Януари и всичко е ОК /пу-пу/, дано и занапред да е така.
Прегръщам ви силно и съм с ВАС!!! Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 295
Пак пиша, тъй като попрочетох сайта предоставен ми от Мърфиета - благодаря ти много.
Тъй като съм почти "дипломиран лекар" Laughing и поназнайвам това онова сега ще напиша някои неща. Все още не съм много наясно как стои въпроса с донорска банка, колко се чака и т.н, това ми предстои и не се заблуждавам, че ще е лесно, но ... Имам в предвид следното, при един от предишните ми лекуващи лекари, та той ми предложи сама да си намеря донор, тъй като ставало по- бързо и няма да отнеме време. Най- добрата ми приятелка веднага ми предложи, аз междувпрочем съм кръстница да детето й.  Когато отидох за пръв път при д-р Владимиров му казах, че аз имам донор, ако естествено се стигне до необходимостта от такъв. Момичета, той избесня, честно. И ми каза, че той никога няма да направи подобно нещо. Според него това е анонимно и такова трябва да си остане. Според мен има резон. Може и аз нещо да не съм разбарала, но се съмнявам. Тя и сега е готова да направи всичко за мен. А тя е префектния донор /боже колко ужасно звучи - толкова близък за мен човек, наричам подходящ донор/. Тя е на 27 с едно детенце, невероятна принцеса на 1.8 години.
Та това е, което исках да споделя относно донорството.

# 9
  • Мнения: 4 324
Ива, емоционалната страна на проблема с донорството е сериозен. Законово не знам как стои въпроса с това и какво е позволено. Обаче доколкото разбрах може би може приятелката ти да стане донор, анонимен естествено, а ти да ползваш яйцеклетките на друг анонимен донор (не знам успях ли да обясня), в смисъл приятелката ти като даде яйцеклетки, това да ти даде право по-бързо да си намериш анонимен донор. Не знам обаче дали съм права, коментирай го с лекаря си.

# 10
  • Мнения: 3 246
Ива мисля че Тани е права, донорството е анонимно и наистина твоята приятелка просто може по този начин да ти даде шанс да намериш друг донор по -бързо но няма тя да е твоят донор, противното би довело до различни емоционални проблеми за в бъдеще и вероятно за това законодателят е приел друг подход.  Виж обаче не знам ако донорът е твоя роднина, там не съм сигурна как точно стоят нещата. Успех и пиши как се развиват при теб нещата  Hug

# 11
  • Мнения: 7 718
Нещата стоят така: който иска донорство на яйцеклетка си завежда донорка, която дава яйцеклетки, но за непознато момиче, за да се запази анонимността. А самата искаща ползва от друго непознато момиче.

Последна редакция: нд, 23 мар 2008, 10:09 от Lali

# 12
  • Мнения: 1
Здравейте!
Казвам се Ива и съм на 26 г. От седем години съм в 12-я кръг на АДА. Първоначално стартирах с диагноза - Микроаденомия, а след това никой не знаеше. Преминах през купища изследвания, лекарства и пр. Смених няколко лекари, а в момента съм при Д-р Владимиров, като смятам, че това е моят човек, наистина. Та, преди няколко седмици дадох кръв за ИНХИБИН Б и се оказа, че съм без яйчников резерв, което автоматически води до преждевременна менупауза, хормонално - заместителна терапия и забременяване чрез донорска яйцеклетка. Звучи ужасно, аз самата се чувствам така, но трябва да намеря сили и да продължа напред живота си и борбата. Смятам, че никой не заслужава подобна съдба и не я желая дори на най- големия си враг.
Нямам какво повече да напиша, но ще ми бъде много приятно ако и вие напишете някой и друг ред с мненията си!
Благодаря ви предварително!
Ива Валентинова

# 13
  • Мнения: 682
Мила iva81 , искрено съжалявам за диагнозата и се прекланям пред оптимизма ти.Не се предавай, варианти има.Няма значение, от кого е яйцеклетката, детенцето ще си е твое!
Късмет!

Общи условия

Активация на акаунт