Агресията при децата

Агресията от такава ранна възраст се дължи на много фактори. Най-влиятелен е примерът, който детето получава у дома. На първо място е възпитанието и методите за дисциплина, които се прилагат върху детето. Наказват ли го твърде често? Бият ли го (дори и рядко да е)? Крещят ли му?
Възпитанието има пряко влияние върху детето (все пак това е целта му), а неподходящите методи имат пагубно влияние. Едно дете, което е наказвано твърде често, ни подсказва че наказанието постепенно изгубва значението си и вече не впечатлява детето. Ако ще се продължава с наказания, то поне трябва да се сменят, защото очевидно избраното до този момент няма никакъв положителен ефект. Дете, което е бито (дори и само по едно шамарче от време на време) по-често от 3-4 пъти годишно, подсказва че 1. Боят няма голям ефект и 2. Родителят не е съвсем наясно кога трябва да се прилага и кога не.  Дете, на което се налага да се крещи, ни показва че 1. Крясъците вече не го впечатляват и 2. Мама/татко не може да си сдържа нервите и няма необходимото търпение за да отгледа детето и да го възпита ефективно.
Интересното при възпитанието с наказания и бой не е само резултатът (агресивно дете), а и фактът, че повечето родители биха го заменили с по-хуманни методи, ако знаеха такива.
Друга грешка е да се разглезва детето. Както видяхме в примерът по-горе, момченце, което блъска другарчетата по стълбите, само "спортува" и родителите едва ли не одобряват . А може ли заради този "спорт" ( ) другите родители да се страхуват за здравето и живота на децата си и да "спортуват" като тичат до Пирогов с изпаднало в безсъзнание дете (последиците от падане по стълбите могат да са много по-лоши от загуба на съзнание)? В случая, възпитателките в детската градина трябва да отделят детето от останалите за десетина минути, докато се успокои (никой спокоен човек няма да блъсне друг по стълбите, ако няма психически отклонения) и да поговорят с него, да разберат причината за агресията (или страданието, защото непослушното дете е обезкуражено дете), да му обяснят защо е опасно да се бутат хора по стълбите и след това да му кажат, че другото дете ще се почувства по-добре, ако "спортсменът" му се извини. Нямам коментар за родителите на това дете 
Друг фактор за агресията на детето е примерът вкъщи. Мама и татко карат ли се? Татко удря ли мама? Грубото отношение между родителите често явление ли е? Ако отношението между членовете на семейството е такова, какво може да се очаква от 4-5 годишно дете, което е израснало в този дом?
Сега следва и най-важният въпрос - как да предпазим децата си от млади спортисти като малчуганът от поста. Родителите не могат да бъдат с децата си през цялото време. Докато са в детската градина, децата са отговорност на възпитателките и като начало - безумно е да се очаква от 2 жени (а в някои градини дори само една жена) да се грижат за 20-30 деца в групата. Но това се случва и най-доброто, което могат да направят родителите, е да подготвят децата си за такива ситуации. Един примерен разговор с дете, което е било блъснато по стълбите (и слава Богу, нищо му няма) е:
Дете: Днес Тони ме блъсна по стълбите. Аз и още няколко деца паднахме и се ударихме.
Родител: Сигурно си се изплашил когато Тони те блъсна. (родителят вниква в чувствата на детето)
Дете: Ами да.
Сега детето е по-спокойно и двамата с майка му могат да поговорят за случилото се.
Родител: Какво стана след това?
Дете:  Казахме на госпожата, тя направи забележка на Тони и това беше всичко.
Родител: Какво друго можехте да направите?
Дете (след мако размисъл): Можехме и ние да блъснем Тони (това е първото, за което повечето деца биха се сетили и тук е моментът да се обясни на детето защо блъскането не е подходящо решение на проблема).
Също така тук е моментът да обясните на детето какво друго е можело да направи ( в случай, че не се сети само - някои деца измислят удивително добри решения на подобни проблеми). Родителят може да му предложи следващият път да каже на Тони "Без блъскане!". Също така децата може да не си играят със момчето, което блъска, докато не им обещае, че повече няма да го прави.
Не позволявайте на децата ви да се почувстват като жертви, които трябва да бъдат закриляни. По-добре е да им внушите, че те имат влияние над събитията и че различните действия водят до различен резултат. Те трябва да знаят, че са силни и могат да се справят с проблеми с приятелите си. Работата на родителят е да им помогне да измислят (т.е. да измисли и да им даде идеята) как да го направят. Едно ядосано "Другия път и ти го удари!" поставя детето в трудна ситуация, защото от двете му страни стоят две силни, влиятелни същества (мама и детето-спортист), които упражняват различен тип натиск върху него, като не му дават никакъв избор и му внушават, че трябва да прави каквото му казват другите, а мама и детето-спортист казват противоположни неща и детето се обърква, а крайният резултат е едно стеснително дете, което не казва на никого когато го тормози някое другарче (а по-късно някой ученик от горните класове), защото се страхува както от насилникът, така и от реакцията на мама, която ще му се ядоса, че не отвръща на удара.

Сега видях постовете над моя. Боят не е решение. Да приемем, че всички родители заведат децата си да тренират бойни изкуства. Първо - на тази възраст няма да запомнят нищо особено от самите техники. Школите по айкидо (тренирам от една година) обучават децата най-вече на търпение и съсредоточеност, но за самите техники просто се изисква по-голяма зрелост. Второ - ако всички деца могат да се бият (или дори само някои), те ще се изкушат да изпробват уменията си върху другите деца и така наистина няма да страда вашето дете, но то ще е причината друго дете да страда. Идеята е да се възпитат децата в дух на НЕнасилие и да разберат защо боят не е решение. Вместо да учите децата как да се бият, по-добре ги научете как да влияят на деца, които имат проблеми с агресията си и да спират побоищата.