Чакащите бебета самотни мами - насааам

  • 2 744
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 723
Гледам, че се множим бременните.
А и всички останали могат да разкажат как е било при тях очакването, защото със сигурност е по-различно от това в "нормалните" семейства.
Та ей ме мен.
Бебо е ужасно шавлив, по цял ден се премята и блъска, сякаш иска да ми излезе през корема, направо  Tired
Мислех че ще роня сълзи по ЖК като видя държащи се за ръка мама и тати, ама не ми е криво, никакво не ми е.
Иначе адски бързо се изморявам.
Вчера ходихме с Гого до магазина и после до аптеката, ама в квартала.
Като се прибрахме ми трепереха краката, имах сърцетуп и дишах като състезателен кон.
А и прага ми на търпение е доста паднал. Едва се сдържам да не се развикам на малкия като се лигави или блее по улиците, щот ми тежи торбата да речем Tired

Аиде, връщайте се към спомени, или казвайте как е при вас, щот така не може още 2 месеца да се живее.

# 1
  • Мнения: 48
Здравей миличка,
позволявам си да пиша, защото и аз съм една от онези самотно чакащи своето първо отроче. Щастлива съм ...наистина, защото го чакам повече от 6 год. ....и в същото време има моменти в които и на мен ми се пълнят очите със сълзи. Нямам възможността да мисля с таткото за името, не бих могла да се радвам на миговете прекарани заедно при дакито, гледайки нашето бебче, ще купувам всичко сама, ще обзавеждам сама, ще вазпитавам САМА.
И все САМА.
Всеки път си казвам, какво толкова сгреших в този живот, че не мога да се радвам и аз на щастливо изградено семейство. Толкова ли съм грешна...или имам прекалено голями изисквания към мъжете. Ще кажа НЕЕЕЕЕ. Защото не е така. Явно просто нямам късмет.
Но съм щастлива, че най-после ще дам смисъл в живота си, раждайки това, което чакам с трепет толкова години. Значи имам голям късмет - все пак и факт.
Не си самичка, знай го.
С теб съм
БЪДИ СМЕЛА И ГОРДА МАЙКА.  newsm51

# 2
  • Мнения: 2 723
Ми на мен ми се щеше по-ежедневни неща да споделите.
Аз не съм легнла да умирам. РАдвам му се на мишока.
Даже сега нали бях командировка и съм му накупила подаръци наравно с батко му.
Все едно си е член от семейството вече.
Ама вчера ми идеше да хвърля скапаните торби с покупки и да си легна на тротоара.
Така ми докривя. Гррррррр
Та мисълта ми беше как се справяте или как сте се справяли с такива криви моменти  Tired
Аз си признавам, изпуших една цигара и мушнах половин чашка винце като се прибрах Embarassed

# 3
  • Мнения: 660
Никси, аз пушех и по повече Embarassed
Не че това спираше водопадите от сълзи.
И всички покрай мен разправяха, колко щяло да е нервно бебето, пък то си беше после едно спокойно - вкъщи глас не се чуваше Wink

# 4
  • Мнения: 2 336
Никси, имаше подобна тема. Където повечето от нас разказваха за самотните си бременности.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=229169.0

# 5
  • Мнения: 2 723
Имаше да, ама  е много мрачна темата.
По инаква ми беше мисълта ама явно бремелинския ми мозък не може да си каже.

Ей такива, ежедневни дребни неволи.
Като изхвърлянето на боклука да речем, или пазаруването.
Справянето с нервите и истеричните бременни настроения.

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 17:07 от Никси

# 6
  • Мнения: 2 336
Схванах. Днес малко трудно зацепвам.  Crazy
Аз пращах Ицко да хвърля боклука. Той пазаруваше дребните неща. Той ходеше с мен на пазар. А аз много обикалях, та той много мрънкаше. Подвързвах учебници, пишехме домашни. И естествено всеки ден до болницата. Бебето риташе много силно, все едно ме дълбаеше отвътре. Ицко му говореше - Бебе, не ритай мама. Бебе, батко много те обича. Ицко ми беше опората, помощта, дружинката.

# 7
  • Мнения: 2 723
Ицко му говореше - Бебе, не ритай мама. Бебе, батко много те обича. Ицко ми беше опората, помощта, дружинката.

Ееее, как мечтая и аз за такива думички, ама няма как... Гого само повтаря, че ще става батко. Вчера търгнах да прибирам количката в мазето а дребния ми се накара, да не я пипам, че тя е на бебето... още от сега го защитава... нали е батко Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 934
Днес нещо ми се пише,не съм бремена вечеSimple Smile ама си прекарах бая сама и бремена.
МИ не ми беше криво на мен пред ЖК, добре че имах пари и ходех в частно такова.Обаче оревавах орталъка пред приятели и т.н.
Лежах и в болница сама 2 пъти е тогава се здухах, ама ми беше и уютно, на никой мнение не исках. Сама за себе си гледах и сама избирах. Нямаше кой да ми пили кога, къде и как да правя.
Каката също помагаше, аз работех от вкъщи. Разсейваше ме.
Разходки само до магазина и обратно.
Какво да кажа, не успях да се поглезя и този път като хората, обаче никой не се мешаше в решенията ми, не ми следеше цигарите, тайно, но безсъвестно само аз си ги броях, бирата си беше награда за добър ден. МИ ако ми се падне следващ път искам да се глезя ама многоооооооооо. Ама не знам как бих издържала някой да ми се меси в това какво да ми е ежедневието в този момент.

# 9
  • Мнения: X

Вчера ходихме с Гого до магазина и после до аптеката, ама в квартала.
 
Крисо е на 2 и 1 м., ама с него трудно отивам до магазина, че и после до аптеката  #Crazy Абе отивам, но ми отива половин ден, па и накрая освен торбите с покупки нося и него. Ти си направо бомба.  Hug
Една цигара хаха - по 10 си пушех аз мдам. Да ме прости господ, и да са ни живи и здрави децата. Бляк бляк. За протокола - в 4ти месец пропуших, мдам.
Конкретно - помня ли вече- пазаруването ми беше голям кошмар, помня, щото 2 кила ми тежаха, кола нямам, майка ми идваше веднъж на няколко седмици да  удари по едно рамо с това точно, а иначе - рев рев и пак рев. При мен нещата се оправиха като се роди бебето, лека полека живнах. Можеш да гледаш филми, знам ли - аз и това не правех, че всичко ми се виждаше с любовен привкус и ревях. Офффф... Но ти си с дете все пак - той не те ли разсейва?

Последна редакция: чт, 21 фев 2008, 07:26 от Анонимен

# 10
  • Мнения: 1 023
никси, вси4ко е мобилизация.

аз в 4ти местех мебели. всяка седмица - ма щот като ме хванеше беса или "мъ4но ми е за мене си" и място не си намирах.
по-преди, в 3ти си купих плейър - музика музика музика и пак музика. слушах по-агресивна таква, щото от другите лигни, направо съцето ми се  късаше.
имах и време за пове4е книги. но основно мерих улиците. щото книга книга, ма като те завихри отвътре - фърли книгата, дай салфетките.
оба4е пък, като си купих дървена стълба в 7мия - ела да видиш как лъснах джамците. аз викнах за тая цел приятелка, ма тя нещо не ми удовлетвори изискванията, та я метнах да крепи стълбата и да ми държи единия крак да не паднем.
последно ги мих в 9ти.
луда работа.
ина4е ходех пеша. мен ходенето ме спаси. от вси4ко. ходех до работа и обратно. 8-10 км.
всеки ден.
и така до последно. при все, аз носех много ниско и все в контракция - като сизиф - бутма камъка - все и все.
не ми е ставало криво като видя бременна с мъжа си или партньора си. или семйство мама, татко и аз. даже не съм се и замисляла да ми става мъ4но. за мен е било естествено да са така. както ми е било естествено, аз да съм сама - непроменима ситуация.
толкова важна бях, все едно в мене расте първото и единствено дете на света. владетеля на света.
и много ме сваляха. с големия корем. на мен 4ак ми беше неудобно, щото извинете, ма аз съм видимо бременна.  Laughing

теб, оба4е, друго ти е дереджето. много е малък гого, за да караш успоредно с него самотна бременност. ако сега съм бременна - да ми докарал наследника спонтанен. страшна хала.

късмет и кураж, на теб. хубаво е да е майка ти покрай теб - тя поне да поеме мом4енце гого.

# 11
  • Мнения: 2 723
хубаво е да е майка ти покрай теб - тя поне да поеме мом4енце гого.
Вчера преядох зловещо с баклава. И ми стана лошо, и се тръшнах на дивана, и бебето се размята и помислих че пукна, та отидохме при мама и тати да ни гледат. Щот няма как Гогата да ме остави да си лежа на диванчето... мдааа нямам аз таквиз екстри ooooh!

Но ти си с дете все пак - той не те ли разсейва?
Ааааа, разсейва ме. Аз затва нямам врема за самосъжаление, ама нямам време и за филмче, за книжка... Вдебилясвам се бе хора. Гогата си ляга в 9 и нали се приспиваме още аз към 10ч и двамата сме заспали дълбоко. Адски рядко се събуждам и то само от глад. Уж все си викам, че ше стана да изгледам едно местопрестъпление, ама нъцки, не става Tired

Разходки са му майката, ама дребния кат се изтощи почва да мрънка да го нося, е как по-точно да го нося, аз мен си едва татрузя ooooh! А и сега е в периода на отрицание на целия свят. Не искам, не, няма. И кат се затръшка по улиците, само го местя да се тръшка на тротоара, че да не го прегази нещо и го чакам търпеливо да му мине. След 5 минутки е чисто нов и пак ми бърбори и се смее...  Божкееее и детето се смахна Whistling

# 12
  • Мнения: 1 660
Никси Hug

отдавна не съм бременна, ама щом от време на време ми се приисква да съм, явно не съм ми лоши спомените от тоз период.
при това, самотната ми бременност бе много по-по-най доволна, отколко не-самотната такава.
е, задоволявам се с да се радвам на бременните наоколо, щот стига от мен Naughty

.......................................................................
теб, оба4е, друго ти е дереджето. много е малък гого, за да караш успоредно с него самотна бременност. ако сега съм бременна - да ми докарал наследника спонтанен. страшна хала.
......................................................................

именно, милк, именно, или - не е толкова самотна бременност, ако си имаш гого.
или боби - като в моя случай (не чак толкова значително по-голям от гого към момент на събитията).
от самото начало, навсякъде с мен.
искаш ли бебето, боби?
а сигурен ли си?
на видеозон - двамата, моето коремче се преглежда, боби залепен за екрана и в луд диспут с докторката. после демонстративно си повдига тениската - докторке, може ли и моето коремче, може и аз да си имам бебе.
в автобуса - на всеослушание на цялото народонаселение, нищо че ако той не бе обяснил, никой нямаше да се сети (все пак, бях 3-4 месец и не личеше): а ние с мама ще си имаме бебе, видях го на компютъра, но е още много малко, сега го чакаме да порасне, като стане достатъчно голямо и силно ще си отвори вратата и ще излезе...
много, много хубаво беше - и книжки четяхме, и питки пекохме и после унищожаваме със сирене, и на походи да събираме орехи ходехме, и дрехите и играчките за бебето заедно организирахме и много още...

*милк, смекчаващите вината обстоятелства и извиненията куцат, не би ти докарал бориската спонтанен, щото ако беше тъй - `колина-та` нямаше да я има, нали няма ме убеждаваш, че бориславето по не бяс Laughing

# 13
  • Мнения: 1 023
хубаво е да е майка ти покрай теб - тя поне да поеме мом4енце гого.
Вчера преядох зловещо с баклава. И ми стана лошо, и се тръшнах на дивана, и бебето се размята и помислих че пукна, та отидохме при мама и тати да ни гледат. Щот няма как Гогата да ме остави да си лежа на диванчето... мдааа нямам аз таквиз екстри ooooh!

Но ти си с дете все пак - той не те ли разсейва?
Ааааа, разсейва ме. Аз затва нямам врема за самосъжаление, ама нямам време и за филмче, за книжка... Вдебилясвам се бе хора. Гогата си ляга в 9 и нали се приспиваме още аз към 10ч и двамата сме заспали дълбоко. Адски рядко се събуждам и то само от глад. Уж все си викам, че ше стана да изгледам едно местопрестъпление, ама нъцки, не става Tired

Разходки са му майката, ама дребния кат се изтощи почва да мрънка да го нося, е как по-точно да го нося, аз мен си едва татрузя ooooh! А и сега е в периода на отрицание на целия свят. Не искам, не, няма. И кат се затръшка по улиците, само го местя да се тръшка на тротоара, че да не го прегази нещо и го чакам търпеливо да му мине. След 5 минутки е чисто нов и пак ми бърбори и се смее...  Божкееее и детето се смахна Whistling

никси, ти поне можеш да го преместиш.
а ела премести мойто - нема шанси.
та заставам отбранително на улицата и аз белкем сгазят първом мене. и 4акам. да се усети 4е нема да му се полу4и.
* аз от като мойто беше колкото гого, като казва уморих се - сядах на тротоар, бордюр или каквото и да е ако няма пейка - да си по4ине, ако иска да заспива, пак ше 4акам. ма с 4анта 20 кила, раница от ясла, и про4ие коли топки и игра4ки - ми немах вариант да нося, нищо, 4е не бях бременна ве4е.

* щом са наблизо мама и тате - или направо у тях или ако може да го поемат в 4аст от седмицата. или поне с пазаруването да помагат. щото дете на една стран и торбите да тегат надолу - ми закопаващо си е.
пази се тебе си. нема кой да те опази ина4е.
** аз като бях бременна, все с торби си бех. то и преди. па и сега - бе мъка. за едното сране толко разходи. пфууу.

# 14
  • Мнения: 1 023


*милк, смекчаващите вината обстоятелства и извиненията куцат, не би ти докарал бориската спонтанен, щото ако беше тъй - `колина-та` нямаше да я има, нали няма ме убеждаваш, че бориславето по не бяс Laughing

е на са пак влете "4и4и-ви4и" - 4ужд език ти говоря мамоооо
няма да те убеждавам.
само дано, докат придойдеш да се е сумясал и да ти се размине да го видиш как се ъпгрейднал, 4е аз ш съм се споминала ина4е до тогаз.
* той си има некви щения за бебе, ма нема да му се отвори парашута. мдам.

Общи условия

Активация на акаунт