А и всички останали могат да разкажат как е било при тях очакването, защото със сигурност е по-различно от това в "нормалните" семейства.
Та ей ме мен.
Бебо е ужасно шавлив, по цял ден се премята и блъска, сякаш иска да ми излезе през корема, направо
Мислех че ще роня сълзи по ЖК като видя държащи се за ръка мама и тати, ама не ми е криво, никакво не ми е.
Иначе адски бързо се изморявам.
Вчера ходихме с Гого до магазина и после до аптеката, ама в квартала.
Като се прибрахме ми трепереха краката, имах сърцетуп и дишах като състезателен кон.
А и прага ми на търпение е доста паднал. Едва се сдържам да не се развикам на малкия като се лигави или блее по улиците, щот ми тежи торбата да речем
Аиде, връщайте се към спомени, или казвайте как е при вас, щот така не може още 2 месеца да се живее.