Публикувана: 19 фев. 2008, 09:03 ч.
Последно мнение: 15 март 2008, 08:56 ч.

Младостта си отива...

8 615
170
1

19 фев. 2008, 09:03 ч.

Мнения: 1 671

"... в чисто личностен план се чувствам по-зряла и по-силна отпреди три, пет, а да не говорим отпреди 10 и повече годинии. Наближавайки 40-те си давам сметка, че се разделям с младостта, и усещам някакъв прилив на енергия, което е отчаян опит да си кажа, че не всичко е загубено, че имам още време..."

Това ми писа един много скъп за мен човек.

Така се чувствам и аз. И веднага в ушите ми зазвучава песента на Михаил Белчев.

Понякога отчаяна, понякога окрилена ... Но със сигурност здраво стъпила на земята.
Вече не мога да правя циганско колело, но пък мога да поемам много повече отговорности...

За остаряването да поговорим. Как приемате мисълта, че вече не сте млади?
Приемате ли я изобщо?

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 09:10 от Моли Уизли

# 1 19 фев. 2008, 09:14 ч.

Сливен
Мнения: 1 022

Ама, че вторнишка тема Grinning

Тази година, ги правя 40 лазарника .... и май все по-често мисля по въпроса.
Обаче днес е вторник - гаден ден по дифолт.
Ще пиша в сряда Wink

# 2 19 фев. 2008, 09:19 ч.

Русе
Мнения: 7 792

Не искам да остарявам. Не я приемам. Искам вечно да съм на 18, без проблеми и ангажименти, наивна и инфантилна.Ех,че живот!

Гадна реалност smile3515

# 3 19 фев. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 516

Нормално. Харесвам се повече сега. Познатите ми също.

# 4 19 фев. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 5 370

Бръкна ми в душата с тази тема. Скоро навършвам 37, имам още 3 години да се перча с тройката и после....... ooooh!

# 5 19 фев. 2008, 09:25 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Младостта си отива...дойде зрелостта.
Харесвам се. Нося си отговорността и красотата на годините с радост.

# 6 19 фев. 2008, 09:33 ч.

Мнения: 19 290

наскоро и аз се бях замислила по въпроса. не искам да остарявам. не искам да имам бръчки #Cussing out

отговорност мога да нося и като изглеждам млада.

# 7 19 фев. 2008, 09:34 ч.

Мнения: 1 671

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в вт, 19 фев 2008, 09:20

Бръкна ми в душата с тази тема. Скоро навършвам 37, имам още 3 години да се перча с тройката и после....... ooooh!

И после какво, Жози?

Де Ваня, Флор, не изпитвате ли тъга?

# 8 19 фев. 2008, 09:37 ч.

Мнения: 1 897

Хем уж не са ми толкова много годините, хем някак си изгубих младежката си безметежност и безгрижност. Дали е защото вече имам много повече грижи и отговорности, незнам... newsm78

Освен това се улавям, че напоследък все по-често си спомням за това, което някога е било...А казват,че когато човек започне да живее със спомените си значи остарява...
Тази тема ме накара да се замисля,че не е няма да е лошо да направя нещо различно, щуро и младежко, което да ме накара да ме извади от сериозността, която ме е обхванала напоследък и да ме зареди с положителни емоции.

# 9 19 фев. 2008, 09:40 ч.

Мнения: 2 829

Харесвам се зряла,
но ми е тъжно понякога за пропуснатите моменти...

# 10 19 фев. 2008, 09:48 ч.

След няколко дни навършвам 30....Не са много, но не са и малко. Нищо особено за околните, но аз имам вътрешното усещане за нещо преломно. Обещала съм си много неща. Обещах си повече време за себе си, обещах си повече пари за себе си, обещах си да правя по-малко компромиси и да накарам другите да правят компромиси и да се съобразяват с мен.
От друга страна все още съм млада....ех. Обещах си още едно дете, обещах си ново жилище, обещах си много неща......
Чувствам се силна, способна дори на подвизи.
Надявам се младостта да не си отиде никога.

# 11 19 фев. 2008, 09:52 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Не, не изпитвам тъга.
Понякога си спомням деветнайсетгодишната Ваня. Хубава беше - млада, наивна, искаща, търсеща... Намерих се. Защо да съм тъжна?

# 12 19 фев. 2008, 09:53 ч.

Мнения: 516

Не мога да излъжа, че не поглеждам бръчките си с притеснение и доза суетност. Но това е животът. Приемам го без драми, без ботокс и силикон и с повече позитивизъм. Старостта също си има очарование. Важното е да го откриеш.