Живот и здраве...на вас и на вашите близки..., много усмивки и удовлетворение!!!
Срам ме е....
Много ме е срам от мене си!!
Преди няколко месеца влязох като цар освободител тук...надъхана и нахъсана..и гръмко заявих на всеуслушание,че спирам и цигарите....и непрестанното плюскане...и ставам нов, доволен от себе си и от живота си човек!!!
До тук - чудесно!!
Издържах почти месец без цигари....и много по малко - на приличен режим на хранене!!
Сега положението е по зле и от преди - покрай всичките тези празници..килограмите просто летят нагоре..неостана една дреха в гардероба...а за това как се чувствам,мисля че не е необходимо да разказвам...........
И сега ....
Пак съм тук..но плахо надничам "през врата"....и като Гаврош,който гледа в захлас препълнените витрини..аз чета и препрочитам вашите успехи...и се чудя дали и аз ще успея най накрая да се преборя с лошите си навици...и постигна това ,за което си мечтая от години - да имам пълноценен живот, да ходя с децата си на басейн..да играем на топка на тревата...да ми се излиза нвън с любимите хора...без да се замислям как другите отстрани ме гледат подсмихвайки се............
Надеждата ми е във вас..във вашата подкрепа и разбиране....
Ако можете да ме изтърпите да ви хленча и да мрънкам.....да ме съветвате и ме мъмрите...
като с всеки изминал месец ставам все по усмихната и обнадеждена......(как се надявам само!!).............
Ами това е: срам не срам - пак съм тук и се надявам този път да е успешен!!
Успех на всички вас!!