Третокласник с особен проблем в училище

Синът ми е трети клас, а и тема имаме, в която пишем родители на третокласници.
Нормално е децата да срещат затруднения, след като за първи път изучават предмети от такъв вид.
Зависи и от подхода на учителя и родителите.
Аз засега го карам да прочита уроците по 3-4 пъти и след това да опита да разкаже точка по точка само онова, което е запомнил и което му е направило впечатление. Естествено среща трудности с термините, които му разяснявам на достъпен за него език. След това му разказвам аз най-важното и поднесено по интересен за него начин.
Имаме малък напредък, като все още не може да отсява важни и не толкова важни неща, но не е страшно - ще свикне.

Няма нужда от специалисти, а от търпение и последователност.
Да го карат да разказва и приказки, които е чел, неща, които са го впечатлили в ежедневието му, за да свикне да разказва.

И моят син се затрудняваше навремето да учи сам по разказвателните предмети и причината не беше, че не може да разказва, напротив. Всички учители го хвалеха, че разказва най-добре от класа. Проблемът беше в стила на уроците. Трудно му беше да схване основното, да отсее зърното от плявата. Материалът беше така поднесен, че даже и аз съм се затруднявала понякога да осмисля какво искат да кажат авторите с целия този куп думи...
Та без помощ не става. И съм подчертавала с молив същественото, и съм му преразказвала основното, буквално превеждах на "човешки" език алабализмите. Та това е начинът, с помощ. Пък после горките се научават криво-ляво сами да се оправят в абсурдните си учебници, няма как... Друг е въпросът какъв е смисълът на цялото това упражнение, при положение, че учат час за час, а не за трайни знания. 

Средният ми син имаше подобен проблем с разказването на уроците. Но за мен беше по-скоро психологически. Имам предвид, че когато се опитваше да ми разкаже случка от училище или филм, то той се справяше доста добре. Просто учителката в училище го беше стресиралала, а  и не само него - караше децата да се смеят, когато някое от тях не си знае урока.
 Обясних му, че щом може да ми разкаже този филм или приказка /примерно/, то тогава може да ми разкаже и урока по ... какъвто и разказвателен предмет от училище. Преодоляхме този проблем постепенно.
На тази възраст им е малко трудно да разберат, какво точно се изисква от тях. Според мен, когато детето спонтанно разкаже някоя случка, филм или приказка е момента да му се каже, че именно това се изисква от него и когато става въпрос за някой разказвателен предмет.

Да, трудно им е н децата .Моят син сега е 4 клас, но миналата година и ние бяхме затруднени.Колко много съм обяснявала уроците, докато о науча как да учи, защото честно казано учебниците са написани отвратително/ особено тези на Просвета/. Другото важно е как се преподава в час.Нашите госпожи/понеже сме с различни / им дават по 1 страничка планове, и там е най-важното, кето трябва да се знае.Когато детето си прочете урока, после плана и ако малко е внимавало в клас ще бъде много по-лесно.
 Честно казано забелязвам при децата от нашия клас, че просто разказвателните не са им интересни  не влагат никакво желание да учат по тях.
 Нека говорят с госпожата и да я помолят да им избира най-важното от уроците, защото е безмислено да ги учат целите.

Моят син е ІІ клас, но разказва по "Околен свята"- това имат в момента. Също има смислово разделение на "обществени" и "природни" теми. През лятото, т.е. след като завърши първи клас, съм го карала да преразказва писмено приказки или кратки текстове от детска енциклопедия, за да тренира именно четене с разбиране и последващо пресъздаване на прочетения и РАЗБРАН текст.
Гладкото четене е различно от четенето с разбиране. За упражняване на второто нашата класна сега изключително много акцентира на преразказ на прочетена приказка по БЕЛ и отговор на въпроси към текста. Ако текстът, който четеш, ти е непонятен или съдържа голям процент неразбираеми термини или информация и 5 пъти да го прочетеш- просто няма смисъл, излишна загуба на време е и папагалщина, в крайна сметка нищо не се научава, дори и да наизустиш урока и да го изпееш в час. След това си забравил "стихотворението", а материалът изисква надграждане на понятия и информация, които следва да бъдат разбрани смислово.
За това лично аз приемам като полезни две неща- трениране на детето да чете с разбиране и да преразказва първо лесни текстове- приказки и интересни и добре пресъздадени за възрастта му научни текстове и, второ- по отношение на конкретния материал- съдържанието на същия да се направи достъпно и разбираемо за децата от съответната възрастова група. Явно второто не зависи от нас, родителите, що се отнася до съдържанието на учебната литература, но поне може да се обясни на едно хлапе за какво става въпрос в урока и то да преракаже със свои думи.
Чела съм за изследвания, свързани с интереса към определена информация. Същата следва да съдържа определен процент известни и определен процент неизвестни неща /факти, термини/. Когато се прехвърли допустимото и в известното и в неизвестното- интересът се изгубва. В единият случай повечето неща са познати и като цяло се губи интересът дори и по отношение на непознатото. Във втория случай, когато неясното е повече от допустимото, също се губи цялостен интерес към темата, тъй като този, който я възприема, изгубва общият смисъл.

Пример от учебника на ІІ клас на въпрос от "Околен свят":
По памет: Може ли и местоположението на населеното място да бъде определящо при избора на професия?
На мен въпросът ми е ясен, но конструкцията му за 7-8 годишщни деца мисля че не е добра, особено с това "и" и изпъстрянето на множество нови за децата термини в един общ въпрос, като "населено място", "професия", "определящо". За да се отговори трябва да се разбере какво се пита, иначе отговорът е лесен.
Нещо подобно е при т.нар. "разказвателни предмети"- структурирането на информацията в безсмислено усложнени изречения, използването на прекомерно много специална терминология, прави материалът трудно разбираем, а от там- и безинтересен.

Има разлика между приказката (и сродните текстове) и научните текстове, защото двата текста имат различни цели.
Приказката, понятно е по-близка до децата, но научните текстове са абстрактни. Някой друг беше питал за умението за разказване в старата тема за третокласниците. Който се интересува може да погледне.
Ясно, че "човешки превод" на учебниците трябва да правим, защото са напинани ужасно и несъобразено с етапа на развитието на децата. Това няма да го коментирам.
Първо трябва да се даде отговор на въпроса: Какво искаме от детето?
- да разкаже урока?
- да разкаже какво е разбрало за описаното в урока? и т.н.
Предпочитам детето ми да разкаже описаното явление в урока. Не може да се очаква просто разказване на урока само и само да се възпроизведе написаното в учебника.
Нещата са много сложни и няма универсална рецепта, защото трудностите могат да са от различен характер. Със сигурност акцентът не трябва да бъде върху това, че предметът е "разказвателен", а върху знанието.

Естествено, че има разлика между приказка и научен текст. Научаването на определени  дейности започва от по- лесното и по- достъпното. Затова аз започнах с приказките и, както изрично съм писала, добавих постепенно и "текстове от детска енциклопедия"- т.е. текстове с научно съдържание.
Преразказването, като умение, започва да се учи още от предучилищна възраст- преразказват се счуки от живота, преразказват се и приказки с кратко и достъпно съдържание. Човек, ненаучен да прави това, не би се научил да преразказва по- сложни неща. Ако едно дете не може смислено и свързано да пресъздаде какво се е случило в едно междучасие, напр., съм убедена че няма да разкаже и урока си по география. Говоря за преразказ с разбиране, не за папагалско цитиране на неразбираем текст. За мен обучението във всяка дейност следва да става стъпка по стъпка, с надграждане, прескачането на стъпала може да доведе до спъване.

Разбира се, че има разлика в преразказването на приказка или научен текст. Нали трябва да се започне от някъде и постепенно да се покажат начините за усвояване на учебният материал.
Друг е въпросът, че лично мое мнеие е че материалът трябва да бъде предаден развлекателно и достъпно - не бива да забравяме, че са все още деца. Тогава със сигурност въпроси от рода дали детето е разбрало или не, научило или не, ще са безсмислени.
Ако акцентуваме само върху знанията, то тогава всичко ще се обърне против нас - отказ от учене или примиренческо поведение.

Благодаря ви много за активното участие в темата. Аз, обаче се хванах за главата, като изчетох това, което сте написали. Моето детенце е още малко и аз скоро не съм отваряла учебник за 3-ти клас, но положението звучи направо стряскащо. Надявам се, че докато Стела тръгне в 3-ти клас, нещата ще се нормализират, защото това звучи като психически тормоз над децата. Явно не само детето на моята приятелка има такъв проблем и съжалявам, че не съм видяла темата за третокласниците преди да пусна тази. Ще посъветвам майката на въпросното детенце да се регистрира и лично да прочете написаното в тази и другата тема.
Още веднъж благодаря за отзивчивоста и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ   .

Освен всичко, което вече сте написали ще добавя и, че по мои наблюдения учителите вече не изискват от децата да разказват уроците по тези предмети. В повечето случаи устното изпитване става като учителката задава въпроси, а децата отговарят. Така те научават фактите, обаче не могат да възпроизведат текта свързано. Не си мислете, че аз съм за наизустяването. В никакъв случай
Аз за съжаление загубих борбата с разказването на уроците, защото учителите не го изискват и нищо не можа да убеди моят син, че трябва да може да възпроизведе урока със свои думи, защото като учителката не го иска, той вече няма никакъв стимул да го направи. А след четвърти клас вече много често използват и писмените работи и така си решават проблема с изпитванията, вместо да обсъждат урока с децата и да ги учат да използват вербално термините от съответните науки. Съответно и децата пък остават с беден речник.

Към написаното от Галче бих добавила и тестовото изпитване. Там даже и въпроси не ти задават, а си играеш на тото. И това не е приумица на учителите, а нареждане на министър Вълчев.

И аз съм мислила по въпроса, повдигнат от Лиляна, особено по отношение на тестовете със зададени примерни отговори от които /четири или пък два/ следва да се огради просто верният. Това въобще за мен не е форма за изпитване и обективна преценка на знанията.
А разказването на уроци за мен е абсолютно необходимо. Вече писах, че това няма нищо общо с папагалското пресъздаване на прочетено и наизустено, говоря за прочетено, разбрано и пресъздадено със собствени думи. Начинът на изразяване и езиковото богатство не могат да бъдат овладени без овладяването на това умение.