Страх или примирение?

  • 2 076
  • 19
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 12 548
Здравей мили момичета! Отдавна влизам и чета вашите теми, макар да не съм самотна майка. Сега си позволявам да пусна нова тема - чак сега се престраших - за да ви помоля за съвет.
Една от най-добрите ми приятелки е разведена от 4 години. Хубаво момиче е. Дъщеря й е на пет години. Много трудно се откъсна от БНД-то, който е пълен нещастник, но оттогава не е имала сериозна връзка. А много пъти е споделяла, че и е много трудно и тежко сама.
И в същото време - когато има възможност да излезе с някого, тя като че ли от страх или не знам и аз какво се държи като пълен идиот. Започва да повтаря, че Виктория е нейният свят, че само с нея ще си остане, че никой не я иска...Звучи отчаяно и ми е много мъчно, защото е прекрасен човек.
Та това е всъщност...чудех се страх от новото ли е това, да не би новият партньор да е същият като БНД или просто се е примирила - което е страшно - та тя е само на 29 години - че няма да срещне мъж, който да я обича и нея и детето й.

# 1
  • Мнения: 2 327
Приятелката ти просто не иска да бъде щастлива. Не се е примирила. Твърде вероятно е да се страхува да не попадне пак на някой идиот. Но основният и проблем е, че е изпаднала в самосъжаление, а от това се илиза много трудно. Ако се намери някой достатъчно упорит, който да стигне до нея, може да и помогне. Иначе трябва сама да се извади от това състояние. Да допусне възможността да живее малко и за себе си, не само за детето. Да намери нещо което и доставя удоволствие. И да спре да мисли че с един мъж света свършва или че не може да е щастлива без мъж до себе си и за това ще е нещастна до края на живота си, понеже пък няма да намери свестен.
Общо взет овсичко е един порочен кръг.

# 2
  • София
  • Мнения: 12 548
Stun аз наистина се опитвам да я извадя от това състояние. И съм достатъчно упорита. Да, най-вероятно се самосъжалява, но и нищо не прави, за да го превъзмогне. Просто се е оставила на течението.
И сега не знам - да я оставя на мира или да продължавам да й говоря. Всъщност това ми е другото питане - вие сте преживели такъв период.

# 3
  • Мнения: 911
е, как ще я оставиш! нали ти е приятелка? не се страхувай, че ще й досадиш като й повтаряш, че животът тепърва предстои, стига да го пожелае.

кажи й да почете тук! истории безброй и, макар да не сме от най-късметлийките, повечето сме оптимистично настроени...си мисля  newsm78 поне като се вкиснем, се подпираме една друга, та не се оставяме да потънем съвсем  Sunglasses

# 4
  • Мнения: 193
По това си приличаме - и аз от 4 год.не съм имала връзка, и на мен ми е трудно,много пъти съм искала да имам някой, скогото да споделям,който да бъде до мен,да ме приеме такава,каквато съм,но огромният ми страх е, че няма да приеме детето.А може би детето -него.Точно този страх дори ми пречи да пробвам-внушила съм си ,че ще се проваля ,че няма да мога да създам връзката между детето и новия,ако е нещо по-сериозно.Имах една много кратка авантюра Embarassed/не беше нищо сериозно/, през което време почувствах вина, че не мога да отделям достатъчно време за детето си/едва ли не взеха ни времето/и я прекратих,защото реших, че детето ми има много по -голяма нужда от мен, отколкото аз от някой. Heart Eyes
Не мога да се отпусна, не мога да се реша да позволя на някой" да влезе в нашия свят". Поставила съм една бариера между себе си и противоположния пол.А съм харесвана жена, имам хубава работа, заплатата ми е висока/да живее скромността Grinning/
Въпреки всичко,някъде дълбоко в мен все още има искрица надежда, че няма   да съм цял живот сама.
Може би трябва да осъзнаем,че нашите нужди и нуждите на децата ни са две различни неща...
Бих искала да ти дам съвет,но не съм аз най-подходящия човек,затова щеследя темата и съветите на момичетата/а тук има доста добри/Написах моите страхове,може би ще те ориентират да разбереш нейните/на твоята приятелка/

# 5
  • Мнения: 2 327
Опасявам се, че не можеш да и помогнеш колкото и да и говориш. Нещо трябва да се случи, за да се преобърнат нещата.
АКо започнеш много да досаждаш с едно и също може да си развалите отношенията. Но може и да се вслуша. Не знам какъв човек е приятелката ти.
Лошото е, че обичайно неприятните случки могат да ни напомнят, че можем да сме щастливи. Както казва една мама от форума - Защо трябва да преживеем нещастие, за да разберем че радостта е в малките неща.
Вместо да говориш можеш да се опиташ да я разсейваш като я каниш на разходки, малко навън. Ако можеш и от детето я откъсвай за по час-два.

И ако можеш я накрай да разбере, че не е задължително да е с мъж, за да е щастлива. Веднъж позволи ли си го и мъж може да се появи. Но тя трябва сама да се чувства добре.

# 6
  • Мнения: 1 327
може би първо трябва да разбереш причината, поради която не иска да излиза на срещи с други мъже. Доколкото чета от постингите не си наясно какво точно я спира. Wink

# 7
  • София
  • Мнения: 4 493
Много позната ситуация  bowuu, само че твоята приятелка е заседнала в тази ситуация и ще трябва да се побутне и подръпне малко /при мен трая 2 години, но чак пък 4  newsm78/.
Наистина и трябва помощ, хубаво е че се опитваш да направиш нещо за нея /сега като се сетя и на мен две приятелки ми помогнаха да излеза от тази дупка  Hug/. Нека си определи време което да си е нейното време - за женски работи.
Смятам, че не бива връзките да са самоцел. Но когато се появи някой, които си заслужава .......

Страха от провал ще го има винаги, но само защото сме се провалили веднъж не значи че ще се случи отново.
Ако предварително обрича всяка връзка на провал - нямало да се харесат, нямало да се разберат с детето и т.н. - ами наистина няма да стане, но ако каже - детето ще е щастливо да вижда мама щастлива, а този човек прави мама щастлива, държи се добре с детето - значи всичко останало ще се нареди с търпение и време.  Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 12 548
Като чета Алена имам чувството, че имате много общи неща с моята приятелка.

Ще се опитам да обясня по-подробно. Имам чувството, че се е вкопчила в това дете като удавник за сламка и наистина прави неща, които не са приемливи - това е най-меката дума, която мога да използвам. Например - канят я на среща - тя взима и дъщеря си, а има на кой да я остави. Става въпрос за първа среща. Все пак какъвто и да е мъжът със сигурност няма да му стане приятно.

Втори случай - още по-фрапантен за мен. После и трих сол на главата 100 дена, ама...
На кръчма сме. Аз, мъжът ми, тя и едно момче, с което ходеха от няколко месеца. От дума на дума стана ясно, че компанията ще се мести у дома. Казах й да не се притеснява - ще ги настаня на диванчето в кухнята и ще затворя плътно вратите Wink
Какво беше изумлението ми, когато тя ме накара да отидем с колата до тях, взе дъщеря си и вследствие спаха ТРИМАТА на дивана в кухнята.

Ей такива неща. Много сме говорили - нейната теория е, че който я иска ще приеме и дъщеря й. Спор няма, ама от първата среща да му вмениш ролята на баща на който и да е няма да му хареса.

Дано съм обяснила разбираемо.

# 9
  • Мнения: 189
Все някога ще и мине това състояние. Просто и трябва време да осъзнае, че колкото и много да означава детето и за нея, света не се изчерпва само с това да бъдем родители.
Аз също не излизам с мъже, но при мен е по други причини. Засега не страдам от този факт твърде много Sunglasses.

# 10
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Страх е това ,не мисля че трябва да е насилвана.Тя самата ще реши кога да излезе и да създаде нова връзка.Колкото и да и говорите ,страха може да го преодолее само и единствено тя.

# 11
  • Мнения: 148
Поведението й е безумно,не странно....що се отнася за детето! Sick
Може ли да сложиш да спи  дете на едно легло с някакво гадже,или да го мъкнеш по срещи с непознати за него хора? По- добре е и за детето да го оставя и да го запознава само със "сериозните"

# 12
  • Мнения: 193
Уфф, айде да не изопачаваме и тази тема - някаквото гадже е й било гадже от няколко месеца.
А ти как познаваш сериозните?
Проблемът на жената е да осъзнае, че да си родител е едно, да си жена е-друго и взети заедно в комплект да се получи нещо нормално, умерено...не от едната крайност в другата...

# 13
  • Мнения: 148
Е стига де,не исках да прозвучи толкова крайно,просто мисля,че и за детето е по-добре да го оставя,за да може и тя да се отпусне

# 14
  • София
  • Мнения: 17 140
Според мен пък изобщо не звучи крайно, мен направо ме потресе тая история – какво търси детето на първа среща и още повече -  в леглото с гаджето на майка си???? Може да съм консерва, не знам, ама това ми звучи ужасно за детето.

Общи условия

Активация на акаунт