Как да разговарям с дъщеря си за важните неща?

  • 1 780
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 143
Дъщеричката ми е на 3 години и 10 месеца. От няколко месеца забелязвам някои не много добри нейни действия и думи. Например, баба и я гледа. Излизат на разходка. Малката иска нещо. Баба и казва, че ще го вземат от следващия магазин, но малката се спира и започва неистово да крещи, да и казва, че ако не и купят веднага исканото нещо ще убие баба си, ще я заколи и т.н.  #Crazy Вчера ми каза, че ако не я заведа при баба и (живеем на 300 км от нея) щяла да избяга от къщи и никога повече да не се върне.
Не желае да се доближава до баща си сутрин, но вечер иска само него. Страшно много глупости говори и прави, а в друг момент е дете за пример - изобретателна, инициативна, страхотна фантазьорка и послушна. Помага ми в домашните работи, любвеобилна е... до следващия момент, в който някой и каже, че тя няма да получи нещо или че трябва тя да направи нещо. Стряскам се в такива моменти. Първосигналната ми реакция е да и направя яка забележка с наказание, но после (за съжаление не винаги) се опитвам да и говоря бавно, тихо и да дам подробно обяснение защо нещото не е добро или правилно и т.н. Случаи много няма да се впускам в преразказ, само ще кажа, че трудността ми идва от там, че докато говоря тя изобщо не слуша какво точно говоря. Като я попитам "Разбра ли, за какво говоря?", тя ми отговаря "не" и мило ми се усмихва. Не разбира смисъла на думичката "Извинявай" и след милионни вече обяснения продължава да не разбира.
Може би аз затъвам в собствените си страхове, че не я възпитавам правилно. Или може би прекалено сериозно приемам всичко.
темата ми е за това, как се справяте с лошите думички, поведение... как обяснявате и децата ви разбират ли ви? и, да... в крайна сметка да чуя и други гледни точки

# 1
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
За съжаление и дъщеря ми започна да се държи по същият начин от известно време Confused....откакто тръгна на градина.
Ще следя темата, защото не съм намерила начин досега как да се справя....по - лошото - започвам да се изнервям и се улавям, че непрекъснато викам Tired.

# 2
  • Мнения: 143
Ако тя беше тръгнала на градина сега може би щях да си помисля същото, но уви. Тя е по ясли и градини от както направи 1.3 години.
Ще ми се да мисля, че е период, но дали е? Ако ако се заблуждавам в желанието си да не се окажа лош родител?
...по - лошото - започвам да се изнервям и се улавям, че непрекъснато викам Tired.

ами... за съжаление и аз съм така. Насилвам се да не го правя, но случаите са един след друг и това изисква страшно много сили, които вечер в 8 часа, след цял ден работа просто нямам...
А как точно обясняваш, че детето трябва да се извини за нещо? То разбира ли за какво се извинява? Може би аз греша някъде?

# 3
  • Мнения: 5 877
Спокойно, има всякакви фази, преминават.
В най-фрапиращата - горе-долу на вашата възраст - прибрах всички кукли в един чувал и казах, че няма да си ги получи, докато не изтече наказанието. Държеше се много зле, един час е пищяла на гарата и ми е разправяла как точно ще ме убие.

Принципно детето е изключително нежно, любвеобвилно и съобразително - ще ти донесе чаша вода, ако си уморен,  ще ти изпее песничка, ако си тъжен, и т.н. Но имаше период, в който току я прихващаше нещо. После забелязах, че обикновено става вечер, когато е уморена и контролът й е отслабен, гладна е и т.н.
Но това не значи, че й е простено. След последния случай (единичен, това лято, размаха ми нож за масло) й разясних накратко как функционира правосъдната система и че за такова нещо ще я пратят в затвора.
Като цяло се опитвам да парирам такова държане доста строго, без да стигам до жестокост, естествено. Но въобще не съм склонна да търпя.

Общо взето отмина това време, да чукна на дърво -
сега си е много разбрана (аз предпочитам думата "разбрана" пред "послушна" - трябва да мога да се разбера с детето си, а не просто то да ме слуша безропотно). Много неща разрешавам, за много малко неща се карам (счупени, изпоцапани вещи примерно не ги броя въобще), но лошо поведение наказвам задължително и многократно съм обяснявала в прав текст, че това най-много ме ядосва и за него най-много се сърдя - когато нарочно се държи лошо.

# 4
  • София
  • Мнения: 888
От градината дъщеря ми "донесе"  много  лоши думички и фрази. В началото се стресирах, но сега вече не  - опитвам се да не показвам колко много впечатление ми прави поведението й така тя забравя и  всичко отминава. Единствено по-сериозен проблем ми създаде фразата - "Ти си лош".Всеки ден и на всички тя това повтаряше. Отначало всеки пък като ми кажеше,че съм лоша аз й казвах,че е добричка. След седмица неуспешни усилия в тази насока една вечер се ядосах на това постоянно повтаряне и проведохме следния разговор:
- Йоанна,кой те гушка?
-Мама.
-Кой ти дава да папкаш?
-Мама,
-Кой те обича много?
-Мама.
-Е,тогава лоша ли съм.
-Лоша си.
Отворих й входната врата и й казах като съм лоша да излиза да си търси друга майка. Оттогава не съм чула да повече да го казва на когото и да е било.

# 5
  • Мнения: 1 237
В момента и мен ме тресат такива тревоги.
При нас освен ,че си лош,има и посягане,ритане.Като е сърдита никакви наказания и заплахи не вършат работа.Прибирала съм любима играчка,оставяла съм я сама в другата стая,докато се успокои и винаги съм казвала,че я обичам и когато й мине може да дойде при мен,казвала съм й,че няма да й купя исканите бонбони или шоколадово яйце и др.подобни.Нищо не помага.Опитвам се да й обяснявам,че ме обижда така,че ме боли като ми посяга,че така не се прави,но честно казано се чувствам вече безсилна.По принцип тя е палаво и по-буйно дете,но същевременно е любвеобвилна,в някои моменти е много добра,много е умна.Но това поведение просто ме плаши  #Crazy



Отворих й входната врата и й казах като съм лоша да излиза да си търси друга майка. Оттогава не съм чула да повече да го казва на когото и да е било.


И това го направих,разплака се,извини се,обеща повече да не прави така ... и на другия ден го забрави. Tired

# 6
спокойно!това поведение е съвсем нормално за ранна детска възраст. То според мен е сигнал обаче, че детето събира гняв и с това си поведение показва отрицателното си отношение към нещо. Има и друга страна - в тази възраст децата се пробват да спечелят битката за надмощие и предадеш ли се, после е много трудно.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
Случва се от време на време, основно когаъо е превъзбудена, изморена, гладна... Да ми каже, че съм лоша. Изобщо не й обръщам внимание или й казвам: "Може и да съм лоша, но друга майка няма да имаш - така че свиквай."  Mr. Green Май й омръзна това.

Установих вече, че децата се държат доста различно с различните хора, които се грижат за тях. За това забележки за това как се държи с баба си, да речем не правя. Освен ако не стана пряк свидетел на държанието й.

Не знам как се обяснява какво е извинявай и какво съжалявам. Определено аз го казвам на дъщеря си повече, отколкото тя на мен. Избягвам да я карам на сила да ми се извинява. Освен първия път, когато й казах, че докато не ми се извини, няма да говоря с нея... Почаках я близо 15 мин. и точно смятах, че ще претърпя провал.

Добре е понякога да им отстъпваме /без да сме влезли в тежка фаза на противопоставяне де/, за да се чувстват и те значими.  Peace

# 8
  • Мнения: 3 367
..аз практикувам ролеви игри;
Не в момент на драма,ясно е че тогава всички са изнервени,а на "сухо"; както си пътуваме питам- ако искаш нещо как го искаш=тя отговяря или ако някой те разсърди какво правиш-и пак разиграваме сценарии ;
Удивително е колко много помнят и после се случва да го и прилагат в реални стресови ситуации;
За извинението-аз все се извинявам и после обяснявам защо, Ния няма проблем с това  и пак е разиграно многократно- като удариш брат ти го боли (показвам как),като му се извиниш това го кара да се чувства по-добре(пак демонстрация)-ти как предпочиташ ако те ударят да ти се извинят или не и така..
Не заплашвам с нищо,най-малко с гонене от дома,опитвам се да уча на причина=следствие предимно
Лош човек за нас няма,има лошо поведение,и друг път съм писала за "етикетите" и че съм против тях ;  признавам си веднага като аз със с такова (мами,да се кара без колан е лошо поведение,нали?..)

# 9
  • Мнения: 2 161
Миналата година и аз имах такъв труден период с моето дете.То беше тръшкане,писъци,спор за всяко нещо.Аз с децата си съм много търпелива.Обяснявам,обяснявам,обяснявам.И единственото,което получавах като отговор беше:Не тииии,татиии да ме обуеее,тати да ме среше...А баща й го няма.Чашата преля,когато ми каза,че съм лоша.Събрах й една малка раничка с багаж и й казах като Хензел и Гретел да си заминава и да потърси по-добра майка.Затворих й входната врата под носа и започнах да го наблюдавам през шпионката.Това човече 15 минути стоя на площадката.Седна върху раницата,плака,после запя,накрая дойде и започна да чука по вратата.Държах го още няколко минути навън преди да му отворя.След това му казах:Аз те обичам и съм готова да направя всичко за теб,но аз,аз и само аз карам влака.Свиквай.И го оставих в стаята да си играе.След малко слезе долу,седна в мен и ми каза:Татко кара кораб,а ти влак,нали мамо?И от тогава относително съществува мир.

# 10
  • Мнения: 1 470
Отворих й входната врата и й казах като съм лоша да излиза да си търси друга майка. Оттогава не съм чула да повече да го казва на когото и да е било.

     Не искам да ви плаша,но моят средният син,и до ден днешен си е така,и това с вратата не му минава,защото най-безцеремонно си събира багажчето и заминава...И го е правил няколко пъти до сега...А аз изпадам в ужас,като каже че си тръгва,просто наистина го прави...Пък все още е само на 7години...

# 11
  • Мнения: 143
Благодаря за споделения опит. Помогнахте ми много. Снощи си поговорих по този проблем с моята детегледачка, която е учителка в първи клас - за поведението на Алекс, за случките, за говора и. Тя също ми сподели, че според нея това е период, който даже вече преминава.
Относно споменатото изречение "да си потърси по-добра майка", лично аз не бих го казала. В тинейджърска възраст избягах от вкъщи за 10 дни. Това създаде доста проблеми, както на мен, така и на родителите ми и направи трайни следи в съзнанието ми. Не бих искала дори по-най малкия повод да я провокирам да мисли за това - да избяга и да търси други майка и татко. За това и толкова се разстроих, когато ми каза, че ще избяга от вкъщи, ако не я заведа при баба и.

Това за ролевите игри сеопитах да го направя преди време (може би трябва да опитам пак), но спрях защото тя изобщо не проявяваше интерес в играта. Винаги е предпочитала да си играе с конструкторите или да рисува с часове. Ще споделя има ли някакъв резултат към днешна дата.


спокойно!това поведение е съвсем нормално за ранна детска възраст. То според мен е сигнал обаче, че детето събира гняв и с това си поведение показва отрицателното си отношение към нещо. Има и друга страна - в тази възраст децата се пробват да спечелят битката за надмощие и предадеш ли се, после е много трудно.


всичко написано от теб го предъвквам постоянно. Все си мисля дали тя не е сърдита за нещо, дали не съм забравила или пропуснала да забележа нещо свързано с нея. Дали не чувства липсата ни. И двамта със съпруга ми работим до късно - 8-9 часа вечерта. Събота и неделя него го няма, но аз съм задължително с нея. Всяка ваканция я изпращаме при бабите, защото нямам целодневна детегледачка, а само почасова.
Но всичко това не е за оправдание, напротив - напоследък си мисля даже да напусна за да съм с нея повече време. Опасенията ми обаче са други тогава - въпрос на време е да се почувствам неудовлетворена от седенето в къщи и малко или много този негативизъм да го предам на нея. Случвало се е вече веднъж. Опитвам се да намеря правилния начин, както за нея, така и за мен и съпруга ми.

Но думите ви ме успокоиха - Благодаря ви отново!
Ще се опитам да направя нещата по-добри за нея - да е повече вревме с нас, да има хубаво детство. Пожелайте ми успех Simple Smile

# 12
  • Germany
  • Мнения: 7 878
Леле, все едно описвате това което се случва вкъщи, откакто Бобо тръгна на градина. Направо сме се видели в чудо и аз вече мислех да ходя при психолог, защото се притесних, че ние нещо не правим, както трябва. И аз се опитвам да обяснявам и да не викам, но не винаги успявам Sad За убиването му казах, че всяко същество си има майка, дори и лошите и ако някой го убие, майка му ще плаче и оттогава рядко чувам подобни неща, но непрекъснато ни обяснява как сме гадни, лоши и т.н., когато му откажем нещо. Снощи баща му му прибра колелото за наказание и след 15 мин рев, отиде извини му се и каза, че ще вече ще слуша, да видим до кога ще го държи.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 269
Няма да те успокоя, определено имаш проблем - не прекарваш достатъчно време с детето и не си изработила система от наказания и поощрения. На тази възраст децата не са в състояние да осмислят и осъзнаят сложен разговор за нормите на поведение - за съжаление по-ефикасна е "тоягата и моркова". А и понякога трябва да се реагира бързичко - винаги ми е било смешно и тъжно, когато някоя майка с благ тон обяснява на тръшкащо се и ревящо дете в заведение например, и целия ресторант е принуден да изтърпи глезотиите....
И понеже питаш за важните неща, смятам че  е важно детето да се научи от рано да поема отговорност за действията си, т.е. да има адекватна реакция от страна на родителите!
С най-добри чувства и успех!  Laughing

# 14
  • Мнения: 143
Няма да те успокоя, определено имаш проблем - не прекарваш достатъчно време с детето и не си изработила система от наказания и поощрения.

Права си! Точно това постоянно мисля и умувам. Как по-дълго да съм с нея. Как да успявам да отделям време - да комбинирам 10 часов работен ден, забавления с нея, възпитание и грижа за дома и семейството. Не е оправдание, а реалността. Ежедневието ми е такова. До преди да започна работа нямах подобни проблеми с детето. Но как да напусна. Как да отделям повече време за нея, като не мога да не отделям нужното и за работат ми.
Въпроса ми се видоизмени. Като гледам вече не е "как да говоря с дъщеря си?", а "Как да работя достатъчно, но и да давам нужното на детето си?"
Само по себе си това изменение, ми помогна. Благодаря за прямотата и подкрепата на всички.
Ще се опитам да сподлям във времето какво съм успяла да постигна и къде съм се провалила в стремежа си да съм добър родител. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт