Питам се кои са границите във възпитанието, които не трябва да прекрачваме, колко строги и изискващи и колко ласкави да бъдем...Уверена съм че любовта дадена на едно дете под форма на внимание, разговори, емоции, преживявания никога не може да е вповече и че такава любов дава своите плодове под формата на един емоционално зрял възрастен човек. Това е липсвало на бащата на моето дете, било е компенсирано с освобождаване от всякаква битова грижа...резултат- студен и безхаберен човек. Защо тази майка е постъпила така? Как да съм сигурна че неволно няма да направя подобна грешка??? До какви изводи стигате вие в своите размисли, оценявам всяко споделено мнение. Моля да ме извинят майките на момиченца, че темата звучи така, но мисля че вие също имате с какво да се включите от личния си опит.