За първи път виждам клиничен случай на мъж зарязан от жена и някак си не ми го побира ума. Не че мъжете не страдат, но някак си не съм си мислила, че може всичко да е толкова опустошително. Вярно е че любовтта не подбира жертвите си но... абе на кратко ми стана интересно и искам да псоделя с вас
Преди време чоека се влюбва в някаква си която го зарязва. От тогава насам той прави всичко единствено и само с цел да си отмъсти на момичето. Малката подробност е, че те дори не потдържат връзка и това което той прави, според мен, е голям грях понеже подлага невинни хора на мъчения за да видели как той се бил чувствал, да ги боляло така както него го боли. Сърцето му е пусто, душата опожарена и опустошена! Станал е буквално женомелачка - без чувства и интерес към никоя жена. Сам си признава че е разбил стотици сърца и много жени страдат заради него (че ги е зарязал) и много жени го молят да е с тях но той просто не може да обича... Вече толкова е заслепен от болката че даже му доставя удоволствие когато някоя жена страда по него или заради него. Точно за това казвам и че е клиничен с лучай
Преди 2 дена си говорихме с него с часове. Той ми разказва а аз не мога да асимилирам всичко това... прекалено е! Доста сериозно се замислих над ефекта който може да има една жена над мъж. Сега когато надникнах от другата страна и ... някак си гледам различно.
Е, разбира се, опитах се да му обясня някои неща. Ужасно е обаче да гледаш безпомошния поглед на човек желаещ да се промени и съжеляващ за действията си но нямащ силата и волята да го направи. Очите му ме молеха за помощ... усещах празнотата в сърцето и душата му, мъката му... Той е много богат и каза че дори и парите, лукса, всичко което има не го правят щастлив, нищо не може да накара сърцето му да трепне. Всичките тези жени около него, целя свят за него са празно и безсмислено преживяване. И всичко това заради една жена!!! Казах му че тя не заслужава толкова много жертви, тя може дори да не го помни и да е щастлива някъде с някой друг. Той не заслужава да живее така и да трупа толкова много грехове за своя сметка.... Много си говорихме с него... Какво мога още да му кажа.... Казах му че всичко зависи от него и няма кой да му помогне....
За тези от вас които са срещали такъв човек или са минали през подобно нещо: има ли надежда? винаги ли ще е така или има начин да се променят нещата?
Аз тогава, когато говорих с него се замислих над своите чувства и това как стоят нещата с мен и моето сърце.... За съжеление откривам някакви прилики с него но за щастие не съм чак такава патология