Ето малко информация от книгата "Кълновете - лечение и здравословно хранене":
От древни времена те са известни като полезна и ценна храна. Това е храната с най-голяма концентрация на витамини, минерални вещества, ензими и аминокиселини. Кълновете имат изключително висок биоенергичен потенциал, т.е. те са живи и са в състояние да предоставят жизнената си енергия на организма ни. При покълването на семената полезните им свойства се засилват многократно. В този процес семената предават на кълновете цялата, съдържаща се в тях енергия.
Ако всеки ден прибавяме към обикновеното си меню 1-2 чаши покълнали семена, ще подобрим общото си здравословно състояние и ще засилим имунната си система.
Кълновете се произвеждат лесно и икономично. Не съществува друга храна, която да е толкова пълноценна и същевременно толкова нискокалорична. Те се усвояват лесно от организма, тъй като в тях се извършва бързо преобразуване на белтъчините - в аминокиселини, на скорбялата - в по-прости захари, на мазнините - в мастни киселини.
Покълналите семена са били съставна част от храната и лекарствата на много народи, още преди създаването на Библията. Най-вероярно идеята за използването им за храна принадлежи на китайците. По време на едно дълго потъшествие по море, те открили случайно, че набъбналите от влага зърна са великолепна здравословна храна. Постепенно изследванията и натрупания опит потвърждават техните достойнства и откриват, че покълналите зърна са невероятна съкровищница на витамини и минерални соли и стимулират храносмилателните птоцеси в организма ни.
Историята на кълновете води в много далечни времена и е свързана с легендарния китайски император Шен Вунг, създател на първия трактат за лечебните свойства на растенията, включително и на кълновете. Според старинните ръкописи китайците са използвали редовно в своята храна кълнове от боб. Лечебните им свойства са били прилагани в най-различни случаи - наднормено тегло, мускулни конвулсии, храносмилателни смущения и белодробни болести.
Покълналата пшеница е на голяма почит при йогите. Жителите на долината Хунза в Пакистан, прочути със своето дълголетие (средно до 120г.) активно използват кълновете.
На запад кълновете доказват лечебните си свойства в борбата със скорбута. През XVIII век известният британски мореплавател капитан Джеймс Кук изпробва за пръв път антискорбутните свойства на кълновете.
През Първата световна война кълновете са използвани активно, за да подобри плачевното здравословно състояние на британските и индийските войници в Месопотамия. Британският лекар Джон Уилтшир провел експеримент в една сръбска болница, за да определи кое средство е по-ефикасно и по-икономично в борбата със скорбута - лимоните или бобовите кълнове. Резултатът бил в полза на кълновете.
През 1938г. поради слабата реколта и недостига на храна в Индия починали няколкои хиляди души - предимно от глад и скорбут. С известно закъснение през 1940г. била разработе специално т.нар. кълнова програма - 200 хиляди индийци получавале седмично по 30 грама сушени кълнове от различни зърна и боб. След 4 месечно лечение не били констатирани случаи на скорбут и работата по програмата била спряна. След това заболяването се появило отново и смъртните случаи били над 1000. През 1942г. се наложило да се възстанови програмата и скорбутът бил ликвидиран успешно.
В днешните време все повече хора от развитите страни се ориентират към този начин на хранене. Много хора, които се занимват с получаването на кълнове твърдят, че когато пробуждащите се за живот кълнове започнат да поникват, във въздуха витае добра енергия, хората стават по-дружелюбни и настроението им се подобрява.
Кълнове от всички семена могат да се получат в буркан /по описанието от темата на Людмил за кълнове от люцерна/. В много страни се продават и специални уреди за отглеждане на кълнове - те дават възможност да се зареждат семена на 3 нива.
От древни времена те са известни като полезна и ценна храна. Това е храната с най-голяма концентрация на витамини, минерални вещества, ензими и аминокиселини. Кълновете имат изключително висок биоенергичен потенциал, т.е. те са живи и са в състояние да предоставят жизнената си енергия на организма ни. При покълването на семената полезните им свойства се засилват многократно. В този процес семената предават на кълновете цялата, съдържаща се в тях енергия.
Ако всеки ден прибавяме към обикновеното си меню 1-2 чаши покълнали семена, ще подобрим общото си здравословно състояние и ще засилим имунната си система.
Кълновете се произвеждат лесно и икономично. Не съществува друга храна, която да е толкова пълноценна и същевременно толкова нискокалорична. Те се усвояват лесно от организма, тъй като в тях се извършва бързо преобразуване на белтъчините - в аминокиселини, на скорбялата - в по-прости захари, на мазнините - в мастни киселини.
Покълналите семена са били съставна част от храната и лекарствата на много народи, още преди създаването на Библията. Най-вероярно идеята за използването им за храна принадлежи на китайците. По време на едно дълго потъшествие по море, те открили случайно, че набъбналите от влага зърна са великолепна здравословна храна. Постепенно изследванията и натрупания опит потвърждават техните достойнства и откриват, че покълналите зърна са невероятна съкровищница на витамини и минерални соли и стимулират храносмилателните птоцеси в организма ни.
Историята на кълновете води в много далечни времена и е свързана с легендарния китайски император Шен Вунг, създател на първия трактат за лечебните свойства на растенията, включително и на кълновете. Според старинните ръкописи китайците са използвали редовно в своята храна кълнове от боб. Лечебните им свойства са били прилагани в най-различни случаи - наднормено тегло, мускулни конвулсии, храносмилателни смущения и белодробни болести.
Покълналата пшеница е на голяма почит при йогите. Жителите на долината Хунза в Пакистан, прочути със своето дълголетие (средно до 120г.) активно използват кълновете.
На запад кълновете доказват лечебните си свойства в борбата със скорбута. През XVIII век известният британски мореплавател капитан Джеймс Кук изпробва за пръв път антискорбутните свойства на кълновете.
През Първата световна война кълновете са използвани активно, за да подобри плачевното здравословно състояние на британските и индийските войници в Месопотамия. Британският лекар Джон Уилтшир провел експеримент в една сръбска болница, за да определи кое средство е по-ефикасно и по-икономично в борбата със скорбута - лимоните или бобовите кълнове. Резултатът бил в полза на кълновете.
През 1938г. поради слабата реколта и недостига на храна в Индия починали няколкои хиляди души - предимно от глад и скорбут. С известно закъснение през 1940г. била разработе специално т.нар. кълнова програма - 200 хиляди индийци получавале седмично по 30 грама сушени кълнове от различни зърна и боб. След 4 месечно лечение не били констатирани случаи на скорбут и работата по програмата била спряна. След това заболяването се появило отново и смъртните случаи били над 1000. През 1942г. се наложило да се възстанови програмата и скорбутът бил ликвидиран успешно.
В днешните време все повече хора от развитите страни се ориентират към този начин на хранене. Много хора, които се занимват с получаването на кълнове твърдят, че когато пробуждащите се за живот кълнове започнат да поникват, във въздуха витае добра енергия, хората стават по-дружелюбни и настроението им се подобрява.
Кълнове от всички семена могат да се получат в буркан /по описанието от темата на Людмил за кълнове от люцерна/. В много страни се продават и специални уреди за отглеждане на кълнове - те дават възможност да се зареждат семена на 3 нива.