Работата ми е свързана с много контакти с чужденци и в момента тук в БГ е един колега, с който изкарахме заедно 2 дни по служба. Преди това сме общували само по телефон и мейл. Оказа се, че между нас има невероятно привличане - буквално се изгаряме с поглед, но съзнателно след установяването на това положение се отдръпнахме един от друг. Нарочно въртяхме темите в свободното време към семействата ни - всеки има до себе си любим човек и по 2 деца. Делят ни граници и разстояние. Надали би се получило друго между нас, освен секс, а и двамата не го искаме /най-вече, защото имаме общи колеги от различни държави и не искаме да се компрометираме/. Общите ни ангажименти приключиха, а утре аз съм на работа. Той обаче е в БГ още 1 ден - заминава си утре вечер. Днес ни трябваше много време да се разделим - допреди 15 мин. бяхме заедно и си казахме всички глупави клишета, но нямаше как да останем насаме, защото с нас бяха колеги от други държави, а искахме да изпием поне едно кафе заедно /дори не му дадох възможност да ме изпрати, пак заради колегите/.
Сега трябва да се разделим за много дълго време - той ще дойде най-рано след година и най-сигурно след 4 г., а аз надали и ще имам път към държавата му. Ако евентуално се засечем в друга държава, но дали ще е същата тръпка. Идиотско е дори, че си го мисля, но изгарям. Не искам нищо, освен 2 ч. с него в някое кафене.
НО...
Той обеща да ми се обади чак в понеделник, когато вече ще е в своя офис. Аз нямам кураж да поискам 1 почивен ден и да го потърся /имам телефона му, знам номера на стаята в хотела му/.
Какво да направя?
Дори не знам дали ще го видя някога отново, а знам колко ще съжалявам ако не предприема нищо /сигурно обаче ще съжалявам и ако предприема/.
Дайте съвет. Полетът му е утре вечер. Имам 19 ч. време да взема решение дали да се видя с него още веднъж и да изживея тази тръпка, да разчитам на евентуална среща в бъдеще или да се насиля да забравя, което ще е трудно, докато се чуваме всеки ден по работа. Ами ако това ме компрометира в работата? Ами ако той е един кратък светъл лъч, а аз го пропусна? Ами ако ...
В случая семействата ни и децата ни нямат нищо общо, защото те остават неприкосновена територия, каквото и да стане!
Какво да правя?