Има ли преборили се с феномена "телевизор в градината"?
Дъщеря ми тръгна от двегодишна направо на градина. Миналата година съм виждала от време на време телевизора пуснат, но за мое щастие през повечето време той беше повреден, та не можа да ме раздразни. Тази година обаче се наложи отново да е в първа група - с нови госпожи, в нова занималня и с нови порядки. На първата родителска среща госпожата с гордост подметна, че имат и ДВД. Бях забелязала, че всяка вечер като я вземам, телевизорът е пуснат, но беше изманала само седмица, а и се надявах, че като купим учебните помагала, нещата ще се нормлизират. Е да, ама не!
Факт е, че до септември месец тази година Деница почти не гледаше телевизия и съответно дори да  попаднем на анимация не се заглеждаше за повече от 10 минути. А и това й се случваше не по-често от веднъж седмично. Не хасресвам идеята децата да се отглеждат пред телевизор или компютър и самата аз се старая да не го допускам. Още в началото на октомври, започна да ми разказва с подробности какво правели Пинко, Том и Джери и Джони Браво и компания. (Спайдърмент също е на мода, но подозирам, че за него е научила от момченцата, а не от ДВДто  Laughing ) Струва ми се, че едната госпожа маааалко по-рядко пуска телевизия, но абсолютно винаги, когато е другата на смяна, децата са подредени пред телевизора и зяпат нещо. Онзи ден дори влязох точно в момента, в който дъщеря ми се беше обърнала с гръб към него и госпожата й правеше забележка да не стои така на столчето.  #Cussing out Все пак отчитам минимален напредък, защото бяха наредени на нормално разстояние от ТВ-то. Преди около седмица, столчетата бяха на метър и половина само, телевизорът на най високия рафт на един шкаф, а вратлетата им изкривени, че да могат да го виждат. Не се сдържах и попитах не са ли много близо и познайте какво ми отговори госпожата? Това си било тяхно решение, не трябвало нея да питам  #Crazy (Интересно, че всички деца, спонтанно си бяха наредили столчетата в права редичка на 1.5 метра пред телевизора) Аз все пак обясних на Дени да сяда по-далеч от телевизора и съм склонна да смятам, че когато се сети ще го прави наистина.
И сега се лутам във въпросителни. Как точно да постъпя? От една страна, живот и здраве, Дени ще е в тази група още 4 години и е хубаво да запазим добри отношения с госпожите. От друга съм ужасена от перспективата този кошмар да продължи още 4 години. Нямам нищо против гледането на детски филмчета, ПОНЯКОГА!!! но за мен не е нормално всяка сутрин и вечер да виждам телевизора пуснат и хлапетата строени пред него. Та аз веднъж не съм ги сварила да играят!

И пак да попитам има ли някой преборил се с подобен проблем? И какъв е бил подхода му? А има ли законови разпоредби забраняващи или ограничаващи гледането на телевизия в детската градина?


П.П. Проспуснах нещо много важно. С питането си не целя да предизвикам полемики по темата добри-лоши, мързеливи-работни, умни-глупави учители. Вярвам в добронамереността на "госпожите" и тъкмо затова се чудя кой би бил най-правилният подход.

Последна редакция: чт, 22 ное 2007, 07:09 от Кенга