Моята дъщеря е изпаднала от няколко седмици в някакво ужасно състояние на отрицание и постоянно посяга да удря,хапе и всичко останало.Мисля си че това поведение се отключи след като започна да ходи на ясла.Опитах всичко:говорих,обяснявах,карах се,наказвах нищо не помага.Дайте съвет как да се справя със ситуацията възможно най-безболезнено за всички.Онзи ден във яслата е набила две момченца,защото се напишали в гащите,а след това е ухапала Цветка,защото много плачела за майка си.Какво да правя?Лелките и сестрите ми отправиха сериозна забележка.
- Публикувана: 20 ноем. 2007, 07:15 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 01:14 ч.
Агресия и инат между 2 и 3 години
Лелките и сестрите защо са там? Все пак като знаят за поведението на детенце, следва да го наблюдават постоянно.
Аз също мисля, че е период и ще отмине. И моето дете мина през него, ужасно е и за другите деца, а и за теб самата. Говорене, обясняване, колко разбира е отделен въпрос...
Аз също мисля, че е период и ще отмине. И моето дете мина през него, ужасно е и за другите деца, а и за теб самата. Говорене, обясняване, колко разбира е отделен въпрос...
При моето дете този период се появи също изненадващо. Но не ходи на ясла и се справихме лесно с него. Няма толкова контакти с деца, та аз отнасях шамарите 
Забелязах, че "ударите" ги усвои от дуго "удрящо" дете. Както беше послушна и кротичка и никога не отвръщаше, един ден изненада всички.
Справихме се с дъъъълги обяснения. Сега пак "си изтърва ръката", но е винаги в отговор - когато я ударят или бутат.
Забелязах, че "ударите" ги усвои от дуго "удрящо" дете. Както беше послушна и кротичка и никога не отвръщаше, един ден изненада всички.Справихме се с дъъъълги обяснения. Сега пак "си изтърва ръката", но е винаги в отговор - когато я ударят или бутат.
И аз да се включа да дам акъл
Аз бих казала на сестрите и лелките, че след като проблема се появява само в яслата е редно те да го разрешат
А дали не е видяло как потупват някое детенце като се е напишкало, та и тя се включва да раздава правосъдие, нека първо върху този въпрос се замислят 
И дали не са дърпали ухото на някое дете пред нея защото е плачело за майка си? Вкъщи втория пример поне съм убедена, че няма как да го види, защото ти си си вкъщи с нея Така че да се замислят, а не да ти правят изречения Ти освен да й говориш друго какво можеш да направиш, след като не си била там? Ако са чели някоя и друга книжка за детската психика трябва да им е ясно, ч в тази ранна възраст наказанията и приказките постфактум не вършат работа и ако се мъмри детето, то трябва да е веднага, на място, за да има ефект. Вкъщи каквото и да му говориш отива на вятъра.
Аз бих казала на сестрите и лелките, че след като проблема се появява само в яслата е редно те да го разрешат
А дали не е видяло как потупват някое детенце като се е напишкало, та и тя се включва да раздава правосъдие, нека първо върху този въпрос се замислят И дали не са дърпали ухото на някое дете пред нея защото е плачело за майка си? Вкъщи втория пример поне съм убедена, че няма как да го види, защото ти си си вкъщи с нея Така че да се замислят, а не да ти правят изречения Ти освен да й говориш друго какво можеш да направиш, след като не си била там? Ако са чели някоя и друга книжка за детската психика трябва да им е ясно, ч в тази ранна възраст наказанията и приказките постфактум не вършат работа и ако се мъмри детето, то трябва да е веднага, на място, за да има ефект. Вкъщи каквото и да му говориш отива на вятъра. 
Моята дъщеря е изпаднала от няколко седмици в някакво ужасно състояние на отрицание и постоянно посяга да удря,хапе и всичко останало....Лелките и сестрите ми отправиха сериозна забележка.
И период да е, и детски "пуберитет" да е, и всички деца да минават през периоди на отрицание на определена възраст или при проявата на определени обстоятелства е важно как ще реагираш, за да помогнеш на детето си да излезе с възможно най- малко травми от него, както и да бъдат предпазени останалите /напр. другите деца/ от агресивни прояви на детето.
Прочети "Изкуството да бъдеш родител" на Ф. Донахю- точно за тази възраст и виж начина на реагиране на родителите при такива ситуации и в тази възраст, ще ти бъде полезно. Дори и да става въпрос за даден "период", това не означава, че родителят следва да остане пасивен и да чака "периодът да отмине". Това е една от грешните постановки в случая. Детето има нужда от разбиране и навременна и адекватна помощ и следва да я получи и то най- вече от родителите си, а не толкова от чуждите лелки в яслата.
Въобще и по принцип проблеми с детето са проблеми на родителите му основно, а не на "външния свят", който и да искате- няма да промените.
И аз се сблъсквам с този период. Защото вярвам, че това е период. При моето момче имаше такива моменти и преди да тръгне на ясла. Дори по-скоро ги проявява вкъщи. Обикновено това е когато е много уморен или гладен и някак си не си казва. Толкова много има нужда да бъде агресивен, а сме говорили много, че това не е приятно за околните, че понякога почва да удря някъде по вещи или себе си! Веднъж каза, че ще бие килима и го оставих. След няколко минути каза "мина ми" и отнове беше ангелче. Агресията му минава през изказвания "искам да счупя нещо, моля дай ми да счупя нещо", "моля, дай да разлея нещо" или др. подобни, които тъкмо съм го помолила да не прави. В такъв момент например го водя в банята, събличам го и му давам да разлива разни води, което постепенно минава в къпане.
Изпускала съм си нервите и дори съм го пляскала през ръцете, когато ме е удрял, скубал и щипал, но това няма ефект (и разбира се, съжалявам). Парадоксално, но когато е най-агресивен го гушкам и го питам дали се държи така защото е тъжен, иска да му се обръща внимание и т.н. Обикновено потвърждава, че иска внимание.
Друго - което ми прави впечатление е, че най-напрегнат е когато и аз съм напрегната. Ех, как искам да съм винаги спокойна и всичко да е ОК, ама...
А за ината - просто съм го приела и се опитвам да се налагам само когато става дума за ключови неща от типа на взимане на лекарства. При всички положения той води по точки и винага има дълга дискусия, когато нещо трябва да се свърши и се постига консенсус, че "само малко" Т.е. само малко мием ръцете преди ядене, само малко от лекарството пие, само малко ще стоим вкъщи и след това излизаме, само едината ръкавичка ще си сложи и така... Като мине фазата сам казва, че е готов за слагане и на другата, за завиване и т.н. Но трябва ТОЙ да го каже! Баща му полудява в тези моменти, но аз следвам настроенията му, защото така хем е най-лесно, хем се развива егото му 
Изпускала съм си нервите и дори съм го пляскала през ръцете, когато ме е удрял, скубал и щипал, но това няма ефект (и разбира се, съжалявам). Парадоксално, но когато е най-агресивен го гушкам и го питам дали се държи така защото е тъжен, иска да му се обръща внимание и т.н. Обикновено потвърждава, че иска внимание.
Друго - което ми прави впечатление е, че най-напрегнат е когато и аз съм напрегната. Ех, как искам да съм винаги спокойна и всичко да е ОК, ама...
А за ината - просто съм го приела и се опитвам да се налагам само когато става дума за ключови неща от типа на взимане на лекарства. При всички положения той води по точки и винага има дълга дискусия, когато нещо трябва да се свърши и се постига консенсус, че "само малко"
Т.е. само малко мием ръцете преди ядене, само малко от лекарството пие, само малко ще стоим вкъщи и след това излизаме, само едината ръкавичка ще си сложи и така... Като мине фазата сам казва, че е готов за слагане и на другата, за завиване и т.н. Но трябва ТОЙ да го каже! Баща му полудява в тези моменти, но аз следвам настроенията му, защото така хем е най-лесно, хем се развива егото му 
Много е близо до мен всичко това
Само, че не ходим в банята, а започваме да се гоним в апартамента или да се гъделичкаме на спалнята!
За игра са винаги готови
Като се умори - и грам агресия няма в него!