Публикувана: 9 ноем. 2007, 17:44 ч.
Последно мнение: 16 ноем. 2007, 17:09 ч.

Как се живее за някой друг?

4 783
131
1

9 ноем. 2007, 17:44 ч.

Мнения: X

т.е. за детето.
как се живее само за детето.
как успяваш да се отпишеш.
ама въобще. ама тотално. как се роботизираш, и накрая успяваш само памперси да сменяш. няма пари, няма време, няма мъж, няма личен живот, няма мечти, няма 'искам', няма 'помощ'
единственото, което има е рев на телефона на някой и друг приятел и гузна съвест, че натоварваш
т.е. кое ви измъкна за косите
кое във вас самите
с помощ всеки знае. помощ няма обаче. или как успяхте да я намерите. щото не искам да натоварвам. пък и знам, че никой не може да ми помогне. или "Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се".

Последна редакция: пт, 09 ное 2007, 17:52 от Анонимен

# 1 9 ноем. 2007, 17:58 ч.

София
Мнения: 6 999

Промени си заглавието на "Кое във вас ви измъква?" ми звучи по-добре.

Мен следното: Когато пътувам и си пазя в мен всичко негативно...Тогава сякаш живота ми спира бясното си препускане. Пускам си "Smile" на Род Стюарт и първо плача, после се смея...
И накрая си казвам, че животът е хубав, защото гледам залеза или луната или небето...

Ето ти текста:

Smile
Though your heart is aching
Smile
Even though it's breaking
When there are clouds
In the sky,
You'll get by
If you smile
Through your fear and sorrow
Smile
And maybe tomorrow
You'll see the sun
Come shining through
For you

Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear
May be ever so near
That's the time
You must keep on trying
Smile
What's the use of crying?
You'll find that life
Is still worth-while
If you just smile
Smile

Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear
May be ever so near
That's the time
You must keep on trying
Smile,
What's the use of crying?
You'll find that life
Is still worth-while
If you just smile
Keep on smiling
Oh yeah
Smile
Never, never, never stop smile
Smile

# 2 9 ноем. 2007, 18:06 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Пак ли Каси,пак ли???? Rolling Eyes

# 3 9 ноем. 2007, 18:21 ч.

Мнения: 451

Каси,ти си го казала: като робот
Друга рецепта,за нас, "трудно измъкващите се"-няма,явно

И опитваш-пак ,и пак , и пак...,от дъното-1 см.нагоре,пак надолу и докато успееш да се измъкнеш,ако някога успееш......

И знаеш ли,добре,че е този "някой друг"-ДЕТЕТО,щото иначе въобще нямаше да има и опит за измъкване.Може би не при всички,но при мен е така.

Може би момента е такъв,може би при някои този "момент" се разлива във времето ,и вече не е просто момент......

# 4 9 ноем. 2007, 18:28 ч.

Мнения: 2 336

Уф, много депресираща тема. Не искам да се отписвам, но явно това ме чака... Предполагам, че така се живее с голям инат и с огромна любов. И в усмихнатите очи на детето виждаш твоето щастие... В разплаканите му очички -твоето нещастие.
И се надяваш някой ден това дете да оцени това, което си направила за него.

# 5 9 ноем. 2007, 18:33 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Грешка Сиси,детето не бива да се приема за смисъл на живота ти Naughty

,нито да чакаш благодарност за това което ти си направила за него. Naughty

Аз специялно не би чакала такава нещо от децата ми. Naughty

Достатъчно ми е да знам че ме обичат но да живеят с мисълта,че са ми длъжни за това ,че съм ги отгледала(дай Боже) Praynig

.........това не..... Crossing Arms

# 6 9 ноем. 2007, 18:35 ч.

Мнения: 2 336

О, нямам предвид да бъдат длъжни. Просто да оценят майката, която са имали. Това имах предвид.

# 7 9 ноем. 2007, 18:38 ч.

София
Мнения: 6 999

Алоууууу,

я се стегнете - ник'во живеене заради или за децата.

Хеле пък мъжките майки. Stop

После ставате проклети свекърви така Twisted Evil

Намерете си нещо мъничко, но ваше си, за което да живеете.

"Мечтите не се сбъдват, ако човек няма мечта."

# 8 9 ноем. 2007, 18:38 ч.

Мнения: 911

аз...като изтрещя съвсем и вече безкрайно ме е срам да тровя хората около себе си, отивам в някоя църква да се нарева. не че ми олеква кой знае колко, ама си мисля, че...поне на Оня отгоре трябва да му е ясно защо това или онова ми се случва.

а иначе...реването по телефона си е най-доброто средство. стига да имаш на кого.

аз много често правя грешката (за да не се издавам пред други и за да не натоварвам приятели...) да рева на майка ми, от което само става по-зле, защото тя в безсилието си да ми помогне започва да ми крещи да се стягам, колко всичко ми е наред и т.н.

напоследък правя друго - колкото пъти ми се дореве, толкова пъти се сещам за моя съученичка, която на 21г. й махнаха яйчници и всичко наоколо - рак - а това лято и щитовидната жлеза (за втори път със същата диагноза)... Тя е най-доброто същество на света, а каква съдба й е отредена...

и работа! затрупвам се с работа, за да не мисля, ама...невинаги помага
сори, не бях особено ясна днес, ама...не ми е ден Sad

# 9 9 ноем. 2007, 18:47 ч.

Мнения: 911

П.С. забравих - и всеки ден благодаря на една икона на Богородица за детенцето си!!! Peace

# 10 9 ноем. 2007, 19:04 ч.

Мнения: 9 990

Казах ти нещо днес.
Аз вечер, като ги погледна моите и започвам пак да си задавам въпросите.Но измъкването не го виждам.Това, че плача на някоя песен и се смея после-помага временно, за това време, за което си мисля да се отдам да "мъката"Но това не ме прави измъкнала се.След два дена примерно пак имам нужда от дозата, за да взема въздух.Това не е измъкване, това е нужната доза, за да оцелея.Когато се измъкна-ще ти докладвам как е станало, обещала съм ти.

# 11 9 ноем. 2007, 19:46 ч.

Мнения: 2 274

Понякога се е случвало насила да си повтарям на глас - всичко ще се оправи, всичко ще се нареди. Е, не мога да се откажа от желанието си да съм щастлива, не мога просто - непрекъснато го мечтая...Вечер преди да заспя си мечтая и вярвам, че мислейки положително привличам щастието...Сигурно звуча налудничаво, но при мен действа.
Онзи ден в нас лудница - баба и Гого пишат безумни домашни, Дани се тръшка, аз скапана от поредния 10 -часов работен ден, което продължава близо месец вече директно си сипвам водка и осъзнавам жалката картинка...И отново започнах да си повтарям - ще се оправят нещата, ще се оправят...Това е...Ще се оправят нещата!!! Hug