Докато майка ми е тук, явно доста теми ще пусна. 
След 2 неща, от които майка ми се е обидила, че чудя: тя ли е чувствителна?; аз ли съм се променила; тя ли не иска да приеме някои порядки тук или аз искам много от нея? Въобще чудя се дали вашите родители ( роднини) биха реагирали по подобен начин или моята майка е наистина специална.
Та значи 2-те неща са следните ( примери): за холандците всичко свързано с природата и нейното опазване е много важно. Това е и причината да си мият съдовете ( ако не са в миялна) в типичният за тях начин ( в легенче с препарат). Няма да обсъждам дали е правилно или не, но в случая, когато аз не мия чиниите, не правя заблежки и оставям да бъдат измити, както е прието тук. Когато аз ги мия, ми се казва: Ех, това разточителство на вода! На което аз не обръщам внимание, защото по холандски не мога да ги измия.
Майка ми веднъж ги изми по български и пак чух същото ( което не ми прави впечатление) , но тя го разтълкува като :" Ти веднъж ги изми чиниите и толкова много вода отиде, а това струва пари". Опитах се да обясня за природата, как мислят хората тук: нищо не се получи. Щяла да го помни цял живот.... Та миенето на чинии, одиба и т.н. са само пример. Главното, на което искам да наблегна е, че някак си й е трудно да възприеме, че дадено неща в дадена страна може да се прави, заради дадени принципи. Защо да е така, когато в България го правим по този начин и той е добър.
Втората случка: ние имаме съседи от двете страни и ако се ходи с токчета или лудешката по стълбите, съседите го чуват. Холандия е малка страна и ако нямаш пред себе си поляна, трябва да се съобразяваш със съседите ( дори колко високо говориш в градината). Най-вече, защото си мисля, че когато си д....до д..... до някого, по-добре е заедно да спазвате някакъв ред, а не всеки да си шуми, когато му се иска. Споменах на майка ми за токчетата, тя взела че се обидила. Не ми го казва на мен, ами се оплаква. Обаче обясненията за малката страна и много хора накуп....пак и е трудно да проумее.
На вашите родители гости трудно или лесно им е да приемат някои неща от страната, в която сте и да се съобразяват? Или моята майка е специална?
Просто след няколко гостувания на по-възрастни роднини наблюдавам, че за тяхното поколение ( дори и да са пътували в чужбина) е някак си по-трудно да свикнат, че има други порядки ( начин на правене на нещата). Мисля си, че ние младите в даден етап, когато сме дошли тук, дори от гледане как правят местните нещо, и ние сме го прихванали. И затова се почудих дали при моите роднини е така,или има и други. Въобще къде е границата на "както съм свикнал в България"и " тук нещата са по друг начин". Границата на промяната в нас и дали има живеещи в чужбина, които си карат по български или промяната е неизбежна. И защо се променяме, ако се променяме и такива разни работи за размисъл.Затова и дадох тези 2 примера ( може да има и други по-ясни, ама не се сетих ).
След 2 неща, от които майка ми се е обидила, че чудя: тя ли е чувствителна?; аз ли съм се променила; тя ли не иска да приеме някои порядки тук или аз искам много от нея? Въобще чудя се дали вашите родители ( роднини) биха реагирали по подобен начин или моята майка е наистина специална.
Та значи 2-те неща са следните ( примери): за холандците всичко свързано с природата и нейното опазване е много важно. Това е и причината да си мият съдовете ( ако не са в миялна) в типичният за тях начин ( в легенче с препарат). Няма да обсъждам дали е правилно или не, но в случая, когато аз не мия чиниите, не правя заблежки и оставям да бъдат измити, както е прието тук. Когато аз ги мия, ми се казва: Ех, това разточителство на вода! На което аз не обръщам внимание, защото по холандски не мога да ги измия.
Майка ми веднъж ги изми по български и пак чух същото ( което не ми прави впечатление) , но тя го разтълкува като :" Ти веднъж ги изми чиниите и толкова много вода отиде, а това струва пари". Опитах се да обясня за природата, как мислят хората тук: нищо не се получи. Щяла да го помни цял живот....
Та миенето на чинии, одиба и т.н. са само пример. Главното, на което искам да наблегна е, че някак си й е трудно да възприеме, че дадено неща в дадена страна може да се прави, заради дадени принципи. Защо да е така, когато в България го правим по този начин и той е добър.Втората случка: ние имаме съседи от двете страни и ако се ходи с токчета или лудешката по стълбите, съседите го чуват. Холандия е малка страна и ако нямаш пред себе си поляна, трябва да се съобразяваш със съседите ( дори колко високо говориш в градината). Най-вече, защото си мисля, че когато си д....до д..... до някого, по-добре е заедно да спазвате някакъв ред, а не всеки да си шуми, когато му се иска. Споменах на майка ми за токчетата, тя взела че се обидила. Не ми го казва на мен, ами се оплаква. Обаче обясненията за малката страна и много хора накуп....пак и е трудно да проумее.
На вашите родители гости трудно или лесно им е да приемат някои неща от страната, в която сте и да се съобразяват? Или моята майка е специална?
Просто след няколко гостувания на по-възрастни роднини наблюдавам, че за тяхното поколение ( дори и да са пътували в чужбина) е някак си по-трудно да свикнат, че има други порядки ( начин на правене на нещата). Мисля си, че ние младите в даден етап, когато сме дошли тук, дори от гледане как правят местните нещо, и ние сме го прихванали. И затова се почудих дали при моите роднини е така,или има и други. Въобще къде е границата на "както съм свикнал в България"и " тук нещата са по друг начин". Границата на промяната в нас и дали има живеещи в чужбина, които си карат по български или промяната е неизбежна. И защо се променяме, ако се променяме и такива разни работи за размисъл.Затова и дадох тези 2 примера ( може да има и други по-ясни, ама не се сетих ).
ей такива очи отвориха, но разбраха, че тя е ядосана и спряха. Аз просто не издържах и се разсмях с глас, не за друго просто от факта, че беше така ядосана, че децата (американчета) я разбраха. Опитах да и обясня, че тук няма много НЕ- та за децата, а тя отвърна "Глезотия" и се обиди малко, но... 
.
/. легенчета вкъщи имаме само две, в едното си пера дрехи, които са деликатни, а другото беше за малкия, като беше по-малък си пускаше корабчета в него, докато се къпеше във ваната.
Моите наблюдения в България са , че хората в много по-малка степен се съобразяват с околните ( не казвам всички, но по-малко).
. Когато свекърва ми и беше на гости в България, майка просто премиваше чиниите след нея. Така хем свеки доволна, че участва в чистенето, хем майка ми щастлива, че няма да има натровени