а какво си спомняте от първия ваш учебен ден?

  • 2 763
  • 72
  •   1
Отговори
  • Мнения: 460
аз си спомням ,че като влезнахме в класната стая ни раздадоха книжки!накараха ни да прочетем по някоя думичка.аз от вълнение не успях да отреагирам веднага и моето другарче я изплю преди мен.думата беше МИР!тогава като се прибрахме майка ми ме наказа-цял ден да не излизам,защото съм я била изложила!замина на работа ,а аз цял ден плаках в къщи  Cry Cry Cry
тогава баба ми/лека и пръст/ като се прибра майка от работа и каза така:"Да знаеш,че детето като порасне нищо няма да запомни от първия учебен ден,ама това дето направи с него ще го помни цял живот!Цял живот ще ти тежи,така да знаеш!!"
и да ви кажа мн.права излезе тази жена.от тогава до сега ,дори и в този момент като стане 15,09, винаги тази случка ми изплува в съзнанието!!
а вие?

# 1
  • Мнения: 3 091
нищо конкретно не помня... много исках да ходя на училище! бяхме страхотен клас!

# 2
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 737
Аз нищо не си спомням от първия учебен ден.

# 3
  • Мнения: 2 818
Помня колко се вълнувах. Как се чувствах голяма. Че вече имам отговорности (макар да не разбирах съвсем смисъла на думата).
Помня и грамадното разочарование след 2-3 седмици, което още ми държи влага. И ината, с който отказах да уча наизуст изключително скучно стихотворение (описание на брезичка).

# 4
  • Мнения: 25 441
Учителката ни нареди по височина и ни подреди по чиновете - момиче с момче. Това, което седеше до мен, ми прошепна: "Искаш ли да избягаме и да отидем на кино?" Не си спомням дали успях да отговоря нещо, толкова бях възмутена и потресена. С такова желание и гордост тръгнах на училище, а ми предложиха да бягам. И то още първия ден!   Crossing Arms
Когато се прибрах, веднага се оплаках на нашите. Майка ми още ме бъзика как първата ми работа в училище била да си хвана гадже, за да ме води на кино...   Joy
И други работи помня, но не са интересни за широката публика.  Mr. Green

# 5
  • Мнения: 46 430
Абсолютно нищо  Laughing

# 6
  • Мнения: X
Помня едни ужасни букети от гладиоли, големи, колкото самата мен. Една голяма суматоха, първо отидохме с майка ми да чакаме пред другите две паралелки, после пред нашата. Спомням си как ни наредиха по двама иии.........май толкоз.

# 7
  • Мнения: 1 114
Спомням си колко се радвах на ученическата ми чанта
с картинка на Пиф.  Flutter
Чудна красота, донесена от СССР.  Crazy
Друго не си спомням.

# 8
  • Мнения: 633
Аз помня как с голямо нетърпение тръгнахме с майка ми. И в училището всички от класа се познаваха от детската градина, бяха се наредили по двама, говореха си и се смееха. А аз сама, никой не познавам (не съм ходила на градина - а в малкия град групите от градината правят класа), и ме наредиха в строя най-отпред с учителките. Беше много тъжно, влязах в първата си класна стая разплакана от това, че съм сама. Беше гадно.

# 9
  • Мнения: 1 895
Нямах предни зъби и гордо съм го демонтрирала на всичките снимки от този паметен ден.
Сега като гледам кадрите поличката ми е скандално къса, но пък ми стои добре Laughing
Бях най-слабото и най-високо момиче в класа.
Букета за учителката беше от карамфили, чантата ми я донесоха от Германия - ярко червена от телешки бокс, много се гордеех с нея, защото беше различна нищо, че тежеше зверски дори празна.
Имах приятелка от детската градина, с която бяхме в един клас, та не беше толкова страшно първият ден.
Другарката носеше трудното за запомняне име Вангела Латинова.
 Бяхме доста голям клас - над 30 деца.
 Мама дълги години купуваше торта на 15 септември да се почерпим за празника Laughing

# 10
  • София
  • Мнения: 1 244
Е как да не помня - бях болна, но майка ми въпреки това ме заведе - с бялата ризка и синя плисирана поличка, трябваше да рецитирам някакво стихотворение, което ме бяха накарали да науча, но аз отказах  Mr. Green Въпреки това си получих чавдарската връзка и много се гордеех с нея. Два месеца по-късно дойде 10 ноември и мама и тате ми я отнеха  Crossing Arms Направиха си ленти за глава (нали е синя) и ходеха с тях по митинги. Обясниха ми, че е за добра кауза.
На 11 ноември другарката Грозданова влезе в клас и обяви, че вече е госпожа. Много ме беше срам да я наричам така и като ми се пишкаше я виках с "другарко", а после на ушенце "Госпожо, може ли до тоалетната?"  Mr. Green
Малко се отдалечих от първия ден, но те първите месеци ми се сливат.
Иначе бързо го от-обикнах даскалото като започнаха да ни дават първите домашни с ония гадни ченгелчета, дето трябваше да ги пишем...

# 11
  • Мнения: 2 677
Помня, че времето беше ужасно - дъжд, кал... А аз с един бял чорапогащник, който ме накараха да обуя насила. Rolling Eyes

# 12
Помня страшна блъсканица от деца и родители в коридора на училището докато чакаме да ни пуснат в класните стаи. #Crazy

# 13
  • Мнения: 10 512
Спомням си, че избягах Simple Smile.
Бях записана в "а"клас при една стара и лоша учителка, а приятелчетата ми от блока бяха във "в".  Щом разбрах, че няма да съм с тях, веднага реших, че си отивам в къщи  Twisted Evil / училището е на 300м от къщи/.  
Церемонията беше на двора, по един родител до детето, а другите строени в страни и гледат. Майка отиде да вземе букета за учителката от баща ми, защото вече щяхме да влизаме в училището. И тогава хукнах към къщи. Майка се връща при децата, вижда че ме няма и започва да се оглежда. И ме вижда как търча към изхода на двора Joy Joy Joy. Хукна след мен, но дете стига ли се лесно? Като видя, че няма да ме хване извика на едни хора, който вървяха срещу мен и те ме хванаха! Върна ме обратно.
След години ми разказваха колко се притеснили, че няма да съм добра ученичка и все ще бягам, щом от първия ден така ми е тръгнало Simple Smile.
Помня си чантата, купчинката учебници, завързани с червена панделка, черната дъска, вълнението, притеснението дали ще ми хареса.

# 14
  • Мнения: 1 172
Носихме големи букети. Баба ми изпрати трима първокласника в едно и също училище, в един и същи клас (братовчеди сме). Много се вълнуваше тя, много повече от майките ни. Подарихме цветята на другарката.
Провериха ни за въшки.
Вкараха ни в класната стая, дадоха ни някакви книжки, привързани с панделка - като подаръче за всеки. Това бяха учебниците и учебните тетрадки. Казаха ни нещо, но не помня какво, сигурно встъпителни слова ще да са били.  Пуснаха ни да си ходим.
Това беше.

Общи условия

Активация на акаунт