Става дума да проблем с един от колегите ми. Той е доста особен и повечето от другите ни колеги не го харесват. С него съм в едно стая, та харесвам или не, нямам голям избор и трябва да общувам с него. Той е доста досаден или поне за мен. Понеже се държа добре с него иска да ми е полезен и си предлага помощта, дори когато не е нужно, а понякога дори когато не е допустимо поне според мен. Та онзи ден в дъжда се изтъпанил пред яслата на малката и ме пресреща - да ни вземел да не се мокрим. Ами много се ядосах - не стига че бях мокра, детето ме чака горе в яслата, ами и баща ми ме чака пред къщи, защото точно този ден решил да види внучка си....
Казах на колегата - сори, мерси, но имам други планове. И сега го раздава обиден.. Извиних се отново, но нищо... Та дайте съвет. И въобще според вас права ли бях в ситуацията... Просто с този човек ми е много трудно да поставя граници в общуването и понеже не искам да ми навлиза много в личното пространство.... Доста объркано стана, но вече и аз не знам права ли съм, не съм ли...
Казах на колегата - сори, мерси, но имам други планове. И сега го раздава обиден.. Извиних се отново, но нищо... Та дайте съвет. И въобще според вас права ли бях в ситуацията... Просто с този човек ми е много трудно да поставя граници в общуването и понеже не искам да ми навлиза много в личното пространство.... Доста объркано стана, но вече и аз не знам права ли съм, не съм ли...
(много филми гледам)
. 
Като ти е неприятно си му казваш и това е.Аман от щадящи процедури! 
