Публикувана: 8 септ. 2007, 14:58 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2007, 19:48 ч.

А сека какво...?

1 068
10
1

Гост

8 септ. 2007, 14:58 ч.

Здравейте,

Незнам от къде да започна и съжалявам, че не съм с ника си понеже доста хора ме познават тук.

С мъжът ми сме от три години заедно, имаме сиедно прекрасно дете на 2г 6 м и сега очакваме второ. До тук добре, но причината поради която пускам темата е моята ревност да си призная Embarassed

Преди и по време на първата бременност бяхме интимни всеки ден. Сега не е така, случва се веднъж седмично. Аз доста напълнях, от което допълнително се депресирам Tired

Постоянно го подозирам, въпреки че нямам основателна причина за това. Имам чувсвото, че съм се превърнала в една Пепеляшка и нищо повече. Покрай детето не ми остава време за самата мен, няма кой да ми помага, парите не сригат и той е постоянно на работа. Като се върне уж всичко е наред, но идва един момент, в който просто няма за какво да си говорим Tired

, освен за детето и за сметките. Обичам го и се дразня, че става така, искам отново да събудя интереса в него, но незнам как. Само не ме успокоявайте, че това е от хормоните Stop

Още преди да забременея се чувствах така и той беше човека, който ме убеди да запазя детето. Имам чувството, че се е насадило някакво напрежение между нас и вече не сме това, което на мен ми се иска да бъдем Cry

Не ми се мисли като родя ...
Има ли някой с подобен проблем?

# 1 8 септ. 2007, 15:06 ч.

София
Мнения: 1 951

Съжалявам,но не се е случвало.

# 2 8 септ. 2007, 15:09 ч.

Мнения: X

Цитат на: в чуденка в сб, 08 сеп 2007, 14:58

Здравейте,

Незнам от къде да започна и съжалявам, че не съм с ника си понеже доста хора ме познават тук.

И какво като те познават? От какво се срамуваш? От "проблема " си , който всъщност не разбрах какъв е точно newsm78

и как ще го разрешиш, като неможеш да го "признаеш'.

# 3 8 септ. 2007, 15:42 ч.

Мнения: 3 376

Е как да не може жената да го признае-нали това пише в темата и? Naughty

И не виждам защо трябва да я нападате след като е анонимна-ами я вие си разкажете и майчиното мляко тука,пред всички познати и непознати.Казва момичето,че не иска да я познаят-ами и аз не искам всичките ми познати да знаят за проблемите ми,особено ако са в толкова личен план!

Иначе не знам какъв съвет да дам..не съм била в такова положение и няма как да съм обективна.Може би просто е семейна криза,всички семейства преминават през такива.Може би ако се опиташ да си по-усмихната и приветлива...съдя по нас с мъжа ми-когато съм в лошо настроение или мърморя той просто спира да говори с мен.Казва,че му убивам желанието за разговори.Относно секса ...може би е вярно твърдението,че се разрежда с годините,пък и зависи на какъв етап са ви отношенията.Обикновенно като се появи детето,то става приоритет номер 1,всичко друго е на заден план.Но ти го знаеш това.
Може би просто не искаш да си бременна.Тъкмо си мислиш,че отново ще навлезеш в живота и ще успееш някак да се социализираш и хоп-пак си у дома.
Не съжалявай за детето.То го усеща.Бори се за семейството си,помисли си колко хора само мечтаят да са на твое място-някои не могат да си имат дечица,други мъж нямат...Щом съпруга ти те е убедил да го оставиш значи го иска,а ти си тази която съжалява.
Всичко е вътре в главата ти.И как ще ти иглеждат нещата зависи само от теб-дали чашата ще е наполовина празна или наполовина пълна...

# 4 8 септ. 2007, 15:52 ч.

EASpirit , благодаря ти за милите думи и подкрепата.
Може би всичко е в главата ми, но не съм сигурна. Мъжът ми казва също , че си внушавам, но не е така. Защо не си внушавах до преди две години например...?
Заетенцето не съжалявам, но се страхувам за нашите взаимоотношения Sad

# 5 8 септ. 2007, 16:07 ч.

Мнения: X

Цитат на: EASpirit в сб, 08 сеп 2007, 15:42

Е как да не може жената да го признае-нали това пише в темата и? Naughty

1-во не я нападам, а задавам въпрос. И няма дачин да разбереш с каква интонация съм го задала, нали? Peace

Просто не си прави заключения.
2-ро казах "признаеш" в кавички и имах предвид точно това, че за да го признае, го пише анонимно, а не както според мен е редно с ника си, особено щом много хора я познават. Никой не си мисли, че живота зад никовете е идеален, така че изглеждаме много по-истински когато говорим открито за проблемите си. А и не виждам нищо срамно в конкретния случай, дори не разбирам защо трябва да се крие.....нали уж казват, че е много по-лесно да се сподели с "непознат".

Както и да, желая скорошно разрешение на ситуациата.

# 6 8 септ. 2007, 18:05 ч.

Мнения: 1 942

Maци, съвместния живот си има фази. Мъжете по-лесно приемат промените, май защото не мислят и умуват толкова над тях Joy

Според мен тъжиш, че вече я няма голямата страст, бурния пламък и ненаситното желание да сте двамата, да си казвате всичко, вкл. и това което мислите за момента. Ами с времето връзката минава на по-горно стъпало, вече ти е достатъчно само да го погледнеш и имаш някаква представа как се чуства или какво мисли. Несигурна си и се опитваш да разбереш дали той не скучае в тези ваши отношения, дали не е изгубил интерес към теб като не те награбва щом те погледне. Mr. Green

Всичко е наред, да страста поизчезва, но опитай се да видиш топлината на другите чуства които са вече между вас.

# 7 8 септ. 2007, 18:46 ч.

София
Мнения: 10 858

Казваш, че правите секс 1 път седмично. А ти си свикнала да е ежедневно, както е било преди. Може би от това е спаднало самочувствието ти, породили са се съмнения... Просто увеличете секса, поне на три пъти седмично. Дори в началото да го правиш на сила - апетита идва с яденето Heart Eyes

Ще се оправиш, няма страшно! Горе главата Hug

# 8 8 септ. 2007, 18:51 ч.

Мнения: 223

според мен трябва да си поговорите повече за отношенията Ви.Не се предавай,а му кажи какво мислиш и чувстваш.Ако има на кой да дадеш детето за една вечер го дай,направи романтична вечеря,изненадай го,или излесте навън някъде.Спомни си как е било преди,направи нещо различно от ежедневните неща.Ти можеш да отидеш на фризьор,срешни се с приятелки,разнообрази сама сивото си ежедневие!Успех bouquet