Има ли живот след раждането?

  • 5 024
  • 59
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здравейте мамчета,
Сигурно ще ви се стори скандална моята изповед, но отчаяно искам да разбера дали само аз се чувствам така...
И така, преди почти 10 месеца на бял свят се появи моето бебче. Забременях от първия път, въпреки че имах поликистозни яйчници и се бях подготвила за дълъг процес на бебеправене, т.е. бебчето беше планирано.
Още през бременността ме спохождаха не дотам майчински мисли, самочувствието ми беше на нула, заради корема и натрупаните килограми, които обективно погледнато не бяха много /13-14кг./, постоянно ревнувах мъжа ми и др.
След раждането обаче нещата се влошиха още. Слава Богу, детенцето ми е здраво, но аз се чувствам пълна развалина. Започнаха да ме спохождат здравословни проблеми - болки в ставите, незадържане на урина, поради смъкнато влагалище, косопад, засилено окосмяване. Чувствам се безвъзвратно променена както външно, така и вътрешно. За секса изобщо не ми се говори - осмелих се чак на 6-я месец и не усещах нищо, направо ми се плачеше, не от болка, а от това, че вече никога няма да е същото. Нямам и желание за секс, а когато го правим се чувствам почти изнасилена. Не знам докога ще ме търпи мъжът ми...
Най-лошото в цялата картинка обаче е емоционално-психическото ми състояние. Вместо да се радвам на детето си, аз съм нонстоп изнервена, крещя му за щяло и нещяло, дори го обиждам, случи се веднъж и да го плесна /а то е само едно бебе, осъзнавам/. На моменти се усещам, че си мисля, че го мразя и искам да го няма, за да може всичко да си е както преди. Мразя да съм оцапана с пюрета, недоспала, изцеждана като крава, да нямам време да се епилирам или изкъпя. Чувствам се непълноценна откъдето и да го погледна, а ми внушават, че трябва да преливам от щастие задето не работя и имам съпруг и дете. Имам чувството, че затъпявам, че мъжът ми ще ме изостави, защото изглеждам и най-вече се чувствам зле. Трябва ми само мъжът ми да спомене името на някоя друга жена, за да започна да го разпитвам, да се сърдя и плача от ревност...
Ами, в общи линии това е. Иначе имам много добър съпруг, здраво дете, не съм грозна, имам покрив над главата си и не страдам от недоимък. Просто всичко се появи в главата ми след пустото раждане. И не ми казвайте, че е от хормоните - вече 10 месеца е така и не смятам, че едни хормони могат да ме направят злобна и агресивна - такава никога не съм била преди.
Извинявам се за дългия пост и ако обидя някого с това излияние, но чувствам, че не мога да се справя и от месец на месец става по-зле.
Още не искам да започвам работа, защото няма на кого да оставя детето - все пак ми е останало някакво чувство за отговорност...

# 1
  • Мнения: 2 327
Може и да не искаш, ама е точно от хормоните. При някои жени те се нормализират напълно чак 2 години след раждането. А всичко което описваш е следствие или от умора или от хормони. Преглеждала ли си се след раждането какво се е случило с кистите по яйчниците? Защото примерно окосмяването може да е от това и се решава. Косопада е нещо съвсем нормално след раждането, защото последните месеци косата почти не капе и сега организма наваксва.
Ако положението е много сериозно и те избива на агресия спрямо детето вземи мерки и иди на лекар психолог. Може да страдаш от депресия, което е лечимо и няма нужда да се тормозиш.

# 2
  • Мнения: 1 172
Още не искам да започвам работа, защото няма на кого да оставя детето - все пак ми е останало някакво чувство за отговорност...

Отговорността към детето не се заключава само във грижите за физическото му състояние и съвсем основните му потребности - храна, сън, хигиена. Детето има нужда от спокойна майка.

Намерете жена, която да ти помага. Да можеш да й оставяш детето за по час-два и да отделяш време за себе си. Така ще си върнеш самочувствието и ще си далеч по-спокойна майка. За здравословните проблеми - посети лекар, обсъдете ги и ако е нужно, ги решавайте. Няма нищо страшно и срамно.

# 3
  • Мнения: 1 568
И при мен беше така!
Само  че аз обожавах детето и нищо и никои друг не ме интересуваше......."стъпих" на крака след година-две! Стъпи ще рече,че започнах да се интересувам от себе си Grinning
Успех мила!  bouquet

# 4
  • София
  • Мнения: 18 679
Има. И то нелош. При теб обаче явно има сериозни проблеми, според мен задължително трябва да им обърнеш внимание, задължително и веднага!!! Не отлагай, това е важно! Първо намираш жена да ти помага за бебето, така ще имаш повече време. После в това свободно време започваш един по един да си оправяш проблемите със здравето. Първо това с влагалището - оттам задържането, а вероятно и сексът ще си дойдат на място. Ако не се лъжа, това се оправя с операция Rolling Eyes Дано не говоря глупости, но така ми се струва...Каквото и да е - направи го! После или паралелно - яйчниците. Окосмяването наистина има пряка връзка с кистите. За косата - витамини, маски, ще спре да пада, спокойно. За теглото - диета и спорт, ама без да се моташ и да си повтаряш - от понеделник. Веднага! За душата наистина май няма да е лошо да посетиш псохолог. Или може би пробвай да оправиш тялото си, ако след това продължаваш да се чувстваш зле, тогава...
И, моля те, никога повече не крещи и не удряй бебето #Puppy dog

# 5
  • Мнения: 80
Не знам дали знаеш,но много жени страдат от следродова депресия. При теб очевидно е това. Според мен е най-добре да се консултираш с лекар-това не е шега работа,а и не си единствената,успокой се.
И аз по едно време се чувствах много непълноценна-по цял ден с бебето,всички останали по задачи и ревях много често. За радост този период беше много кратък. Много си обичам детето и не бих могла да го обвинявам за нищо. Детето ни беше планирано,както и твоето,така че би трябвало да знаеш че нищо вече няма да бъде същото. Казваш че имаш финансова възможност,а и някой по-горе беше написал за жена,която да ти помага. Трябва да знаеш,че живота ти отсега нататък никога вече няма да бъде същия,трябва да се пригодиш към него и да намираш време и за себе си.
Задължително обърни внимание на здравето си. Като си здрава ще се чувстваш и по-пълноценна и тогава съм сигурна че ще гледаш по-друг начин на майчинството.
Не се притеснявай,мила,ще се оправиш. Иска търпение. Успех ти желая и бързо да се възстановиш! Hug

# 6
  • Мнения: 1 172
Първо това с влагалището - оттам задържането, а вероятно и сексът ще си дойдат на място. Ако не се лъжа, това се оправя с операция Rolling Eyes Дано не говоря глупости, но така ми се струва...Каквото и да е - направи го!
И аз съм останала с впечатление, че с някаква манипулация се оправя този проблем. Когато говорихме с доктора ми след раждането, той подчерта, че трябва задължително да му кажа, ако имам проблем с изпускане или някакъв дискомфорт по време на секс. Затова си позволих да завърша с неговите думи "няма нищо страшно и срамно".

# 7
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Още не искам да започвам работа, защото няма на кого да оставя детето - все пак ми е останало някакво чувство за отговорност...
Заради чувството ти за отговорност започни работа Peace

# 8
  • Мнения: 332
Има. И то нелош. При теб обаче явно има сериозни проблеми, според мен задължително трябва да им обърнеш внимание, задължително и веднага!!! Не отлагай, това е важно! Първо намираш жена да ти помага за бебето, така ще имаш повече време. После в това свободно време започваш един по един да си оправяш проблемите със здравето. Първо това с влагалището - оттам задържането, а вероятно и сексът ще си дойдат на място. Ако не се лъжа, това се оправя с операция Rolling Eyes Дано не говоря глупости, но така ми се струва...Каквото и да е - направи го! После или паралелно - яйчниците. Окосмяването наистина има пряка връзка с кистите. За косата - витамини, маски, ще спре да пада, спокойно. За теглото - диета и спорт, ама без да се моташ и да си повтаряш - от понеделник. Веднага! За душата наистина май няма да е лошо да посетиш псохолог. Или може би пробвай да оправиш тялото си, ако след това продължаваш да се чувстваш зле, тогава...
И, моля те, никога повече не крещи и не удряй бебето #Puppy dog
Мисля, че трябва да се "вслушаш" в съвета на belinda  Peace

# 9
# 10
  • Мнения: 263
И според мен до много голяма степен проблема е в хормоните!
Непременно посети нужните специалисти. Не се оставяй! Може да си докараш сериозни здравсловни проблеми! А и проблемите със самочувствието никак не са за пренебрегване, току виж ти докарали някоя сериозна депресия!
Наистина намери кой да ти помага и походи по лекари на първо време, а после непременно намери време за маски, подхранване за косата, а защо не и за малко козметични процедуро, последните обикновено имат много положителен ефект върху самочувствието и тонуса!
А иначе и аз луднах за известно време след раждането! И все още съм една ревлива, а трудно плачех преди това!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 477
Има живот, разбира се!
Според мен те е споходила следродилна депресия. Сподели с лекар, няма нищо срамно в това, на много жени се случва. Намери и някой да те отменя вкъщи от време на време...

# 12
  • Мнения: 473
И аз скоро родих в адски мъки и бях огромна дебелана, но с воля и упоритост отслабнах, заприличах на нормална жена, направих си хубава прическа, поддържам се с маникюр, педикюр, ходя по кафета, аз съм просто една супер щастлива жена. Обичам да съм изцапана с пюрета, защото знаеш ли колко жени плачат и се молят на бога и те да са изцапани до ушите с пюрета, ама нямат кой да ги изцапа. Мисля, че ти е трудно да се организираш, моята приятелка е изпаднала в същата депресия, защото няма воля да свали и едно килце, много бавно действа и изобщо не й стига времето нито за епилация, нито за маникюр, цяло лято се кани да си лакира ноктите на краката и още не е. А за гримиране не може да става и дума. Но като чета това, което си написала наистина имаш нужда от психолог, аз в началото бях изпаднала в страшна дупка, но успях да се вдигна бързо, защото съм силна и упорита. А и детето много ме зарежда, дава ми стимул да живея и да дерзая напред. Успех!

# 13
  • Мнения: 1 942
Маци, това дето го пишеш /без ревността/ все едно аз съм го писала. Аз обаче и забравях.  Rolling Eyes Изключителната ми памет бе изчезнала като с магическа пръчка.

Реших да не почвам със силната артилерия и започнах с хомеопатия. Не пречи на кърменето и доста бързо се почуствах по-добре.

Това хормоните били страшна работа. Ужасена съм какви мисли могат да породят в главата на иначе нормален и здрав човек.  Crazy

С времето нещата ще се нормализират, но си помогни и ти сама  Peace

# 14
  • Мнения: 3 097
Може пък и да не е от хормоните. Все пак са минали 10 месеца. Пък и от хормони не може да имаш болки в ставите. Според мен може да е автоимунно заболяване, отключило се в резултат на бременността. Направи си тест за АНА-антитела.

Общи условия

Активация на акаунт