Публикувана: 1 юни 2007, 11:00 ч.
Последно мнение: 5 юни 2007, 00:46 ч.

детето ,проблеми и психолог

2 116
32
1

1 юни 2007, 11:00 ч.

Мнения: 183

днеска сутринта ме изумиха с едно изказване относно големия ми син и понеже не мога да си намеря място,главата ми забуча ,та реших да споделя и да потърся съвет ::.та случая е е ученик в първи клас и от време навреме имаме проблеми със сбивания и дрязги помежду децата ,но нищо кой знае колко сериозно.не че моето гардже е света вода ненапита ,но не мога да кажа че и другите са на 100% идеални ,макар че родителите им се опитват да ги изкарат такива Rolling Eyes

,та учителките споделиха че са забелязали агресия у моето дете следствие на факта ,че аз и баща му сме разведени и съответно всеки си има свое семейство вече/детето е при мене/ Sick

педагожките мислят ,че това е следствие на вниманието ,което се обръща на бебето /има братчета и от мене и от баща си / и той чувства някаква празнота.честно казано аз останах като гръмната,защото никога ,ама никога не съм го пренебрегвала и сегашният ми мъж има даже бих казала и по-добро отношение към него от родния му баща newsm78

.у дома няма ревност между децата ,нито пък помен от някаква агресия ,с една дума все едно ми говореха за друго дете Cry

.много тъжно ми стана и съвестно ,че явно нещо съм изпуснала, но знам ли какво и къде newsm78

мисля си да отидем заедно но детски психолог и да поговорим с него....ами ако тази агресия в училище нараства....какво да направя още ,толкова много съм разговаряла с детето и за бебето и за семейството ни и за училище ,а накрая...... Cry

извинявайте ,че стана май доста дълго Rolling Eyes

# 1 1 юни 2007, 11:17 ч.

Мнения: 656

И ти си права, че няма идеални деца, но според мен и учителките са прави, че е възможно да има някаква насъбрана агресия.
Детския психолог може да определи причината за агресията, или поне аз така си мисля, но уточнвам че никога не съм посещавала психолог специално заради проблем. Мисля обаче че ще е по-доре ако ти отидеш да поговориш със специалист сама, без детето.
_{Не намеквам, че ти имаш нужда от психолог}

Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 11:33 от на Кронки жена му

# 2 1 юни 2007, 11:33 ч.

Мнения: 1 761

И аз бих те посъветвала да се обърнеш към специалист-псохолог и то детски.
Може би промените, които са настъпили в живота на детето са породили у него смесени чувства.А то е дете и не може да се очаква да реагира зряло.Може вкъщи да не показва негативните увства, които изпитва,защото все пак е наясно,че ще те натъжи,ако ти каже,че му е мъчно,че с баща му сте се разделили и сега всеки от вас има ново бебе.Едно дете няма как да проумее как така и двете му братчета си живеят със собствените мама и татко, а той трябва да ги вижда поотделно.
Възможно е появата на новите бебета да го е объркала и да е събудила агресия.Но ти не бива да се чувстваш виновна за това.Просто потърси професионална помощ и ще разбереш как може да помогнеш на детето си по най-добрия начин.
Успех! bouquet

# 3 1 юни 2007, 11:36 ч.

Мнения: 7 723

Цитат на: kartinka в пт, 01 юни 2007, 11:33

...
Успех! bouquet

Напълно подкрепям мнението на kartinka- не си самонавивай,
че си лоша майка и не търси вина в себе си. Посъветвай се със специалист-
той най- точно ще те насочи . Hug

# 4 1 юни 2007, 11:48 ч.

Мнения: 768

Я не се връзвай толкова. Ако не ви беше такава ситуацията, нали пак ще ти измислят причина. По-доре опитай с повечко разговори с детето - не е бебе вече, ще разбере, че е опасно да се включва в битки.

# 5 1 юни 2007, 11:52 ч.

Мнения: 8 999

На моя приятелка по същия начин голямото дете стана неузнаваемо след раждането на бебето. В къщи нямаха проблеми, нямаше показна ревност към по-малкото, но навън си изливаше върху другите деца насъбралите се отрицателни емоции. Постепенно проблемите отшумяха - вече не е така агресивен и отново е приятел с моите деца. Не мисля, че проблемът е в това, че с баща му не сте заедно, а в появата на нов човек вкъщи. Дори и това братче да беше родено от теб и родния му баща, също можеше да се прояви тази ревност.
Моята приятелка се справи с трудната ситуация с доста строгост.

# 6 1 юни 2007, 12:33 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Fiorella в пт, 01 юни 2007, 11:48

Я не се връзвай толкова. ...

Въобще не съм съгласна с това мнение. След като си била информирана по един или друг начин за наличието на проблем, според мен е по-добре да се консултираш с психолог. Дори и да не помогне няма да навреди. Няма да открия топлата вода като ти кажа, че детската психика е много крехка и ранима. Имам брат, от първия брак на майка ми, в чийто хактер и до днес намирам отражение на изградени навремето комплекси (като имаш предвид, че по думите и на майка ми и на баща ми не бил лишаван от нищо, а и той самият признава, че на съзнателно ниво няма от какво да се оплаква). Да, но нещо на подсъзнателно ниво го е притеснило.
Синът ти е все още малък и положението може да бъде овладяно. Успех Peace

# 7 1 юни 2007, 13:15 ч.

Мнения: 183

благодаря на всички за включването Hug

и аз мисля ,че посещението на детски психолог не би навредило newsm78

,поне ще знам че сме опитали и направили каквото трябва,но никак не е лесно ,в това наше забързано ежедневие,уж всичко е ОК и в един момент направо те размазват на земята,че явно някъде грешим във възпитанието newsm78

.благодаря още веднъж на всички!

# 8 1 юни 2007, 14:02 ч.

Мнения: 8 999

Извинявай, че пак се намесвам, но ходенето при психолог може още повече да усили усещането на детето за различност, за неприспособимост, за самота и изолираност. Другото дете няма да го водите, нали? Внимавай, защото явно синът ти е объркан достатъчно и фактът, че на него гледате като на някаква "особеност", която се нуждае от специалист, вече е достатъчен да засили емоциите, които има в момента. Непрекъснати разговори и обяснения, показване на любов и загриженост, са по-добър цяр, отколкото да застанете пред кабинета на доктора. Дори да се наложи да го подкупиш е по-добър вариант - обещай му нещо за добро поведение. Не избързвай с решението си.

# 9 1 юни 2007, 14:14 ч.

Мнения: 1 426

И аз мисля като baibibi. Напоследък темата с детския психолог стана доста модна, но аз не съм убедена, че дете на около 8 години е готово за вмешателство на външен човек, още повече - специалист по "деца с проблеми". Не знам доколко е добре той да почне да мисли за себе си като за за човек с проблеми.
Момчетата често имат проблеми със сбивания. Важното е - да не са със злоба, а и тогава първо майката трябва да си поговори с детето надълго и нашироко, да го предразположи да си каже съкровените болки - и тогава да прецени дали наистина е необходим психолог.
Ти си познаваш детето, познаваш и обстановката вкъщи, можеш да прецениш кое го тревожи и внимателно да докараш разговор на болната тема.
И после вече решавайте за психолога.

# 10 1 юни 2007, 14:40 ч.

Мнения: 22 784

Цитат на: solaris в пт, 01 юни 2007, 12:33

Цитат на: Fiorella в пт, 01 юни 2007, 11:48

Я не се връзвай толкова. ...

Напълно съгласна.Наскоро водих малкия на психолог,помогна ми да осъзная много неща,които не разбирах в държанието на детето и се самообвинявах.Сега аз съм спокойна и уверена,има напредък и у детето ми.Моят съвет е да го заведеш или да отидеш ти да поговориш с психолога,може да ти даде добри напътствия.Свидетел съм как подобни случки могат да доведат до трайни житейски комплекси до живот.

Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 15:08 от ДесиХ2

# 11 1 юни 2007, 14:55 ч.

у дома
Мнения: 965

Цитат на: mama-lo в пт, 01 юни 2007, 11:00

... никога ,ама никога не съм го пренебрегвала ...

Имаш снимка на едното детенце в подписа Rolling Eyes

Може би ти си мислиш, че не ги делиш, но детето не се усеща така...
Не знам, съвети не мога да дам, казвам само това, което ми направи впечатление. No hard feelings-дето се вика и успех!

# 12 1 юни 2007, 15:31 ч.

Мнения: 185

Наскоро потърсих помощ от училищния педагогически съветник. Оказа се много мило момиче, което веднага се зае със случая. Идеята е, че тя влиза в клас, без да обявява причината. Нито наблюдаваното, нито някое друго дете знае защо тя е там. Разговаря еднакво с всички, включително и с учителката. И наблюдава детето в естествената му среда. Определено ми помогна.
Бях решила, че е по-добре сега да обърна внимание на проблема, колкото и малък да е той, отколкото след време (примерно 10 години) да се сетя - ей, вярно, че имаше индикации, че нещо го мъчи детето още във втори клас, ама аз не му обърнах внимание тогава...

# 13 1 юни 2007, 20:22 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Посети психолог .... възможно е, учителите , знаейки за вашия развод да са се повлияли ... другото е, че е съвсем нормално детето да се чувства кофти от това, че майка му и баща му са разделени .... не търси вина , решавай проблем и живей с идеята, че всичко е нормално

# 14 1 юни 2007, 22:18 ч.

Мнения: 1 470

И според мен,много му се е насъбрало на твоят син...Нов тати,ново братче,и напрактика нов дом,среда,правила може би...И при това не той си избира,а ти...Това е все едно той да ти доведе някой ден снаха,дете и пр.Ти как би се почувствала в началото?!Като в небрано лозе,макар и да го очакваш...Пък той не е очаквал нищо...И понякога без да се усетим късаме нишките с децата си...Хубавото е обаче ,че ти си обърнала внимание на думите на тези госпожи,и си го взела присърце...Посетете психолог,той сигурно ще ви помогне!

Препоръчани теми

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: