Угризения че детето не е постоянно при мен

Здравей, мила!
напълно те разбирам. Аз моето дете го оставих в провинцията, при майка ми - на 160 км. от София и нямах възможност да ходя да го виждам през седмицата, а само уикендите. И знаеш ли колко голям беше? На 3 месеца, майчинство не ползвах нито един ден, само болничния и пак на работа. Това не беше по мое желание, а защото 2 мес. преди да се роди бебето успяхме да си купим жилище, теглихме кредити - няколко и все големи суми, единия дори - ипотечен; и нямаше кой да ни ги плаща. Нямах пари за детегледачка и така - детето остана при майка ми - тя го отгледа, аз само съм му купувала памперсите, дрешките, лекарствата и пюренцата. Всичко останало - с нейни пари. И нейните грижи!   
На мен ми остана плача, мъката по малкия, но пък с наближаването на петъците ставах все по-весела и щастлива. Още помня как така и не успях да си сложа неговата снимка на десктопа на компютъра в работата, защото колкото пъти пробвах, все плачех, като го видех. Ходех в тоалетната на работата да ревя. Плачех и в тоалетна вкъщи нощно време, защото мъжа ми се беше изнервил да ме слуша, че плача и ме обвиняваше и за първата световна война и т.н.... Не успях да сложа снимка на малкия в хола си да го гледам, защото сърцето ми се пръскаше, като го видех.
С изтичането на месеците, обаче, се поуспокоих и се радвах на всяка малка промяна, която забелязвах в него, като се приберех. С нетърпение дочаках момента, в който вече можеше да тръгне на ясла, уредихме го до постъпи в яслата до нашия блок и оттогава все си е с нас 
Знаеш ли, така е по-добре да ти кажа - сега мойто дете, където и да го оставя - проблеми нямам. При всеки стои - майка ми го е давала на всички младежи там да го разхождат с количката и той е свикнал с хора. И сега, ако искам да го оставя при някого, той никога не плаче за нас, е ако става въпрос за примерно половин ден, максимум един цял.

Да не отварям друга тема, ама скапаната държава, на която служим честно и съвестно и плащаме сметки и данъци като луди, ни е заставила да сме така.  Циганите си седят по домовете и си гледат децата, държавата им дава пари - и социални, и помощи, и майчинство, а ние .... 

Както и да е - бъдете много щастливи и се радвайте на миговете, когато сте заедно. После всичко ще си бъде наред. 

Да са живи и здрави родителите ни, че без тях сме за никъде!   

Здравей.

Явно сме много чувствителни и затова приемаме раздялата с мъниците така. Иначе на тях им е добре с бабите. Даже ако сме честни, понякога майка ми се грижи по-добре за децата ми от мен.
Щом там е по-добре като условия, опитай се да не мислиш, че не е с теб.
Съвсем скоро ще порасне и ще може да е с вас, а през деня ще ходи на градина.
Аз работих само 1 или 2 месеца когато сина ми беше на 1 год. Родителите ми живееха с нас и не виждах сина си само през деня. Но се чувствах много зле. До края не ми мина. За съжаление баща ми се разболя и се наложи майка ми да се грижи за него, а аз да спра да работя, за да гледам детето. и с това терзанията ми приключиха.
Когато стана на 3 бях готова да го дам на градина. На него му беше по-добре там.
Но пък едва се оправяхме със сметките. Така че не знам кое е по-добре.

Благодаря за отговорите ви момичета.

При мен причината да тръгна работа по-рано е по-скоро риска да си загубя работата, която е добре платена и дългогодишна вече 9 години съм на едно място. През цялото време докато бях вкъщи ми плащаха цялата заплата, но всичко си има цена. Просто в един момента мисе обадиха и трябваше да се върна.

Иначе варианта с яслите не ме устройва честно казано. Някои ме укоряват за това но за мен най-важното е здравето на детето ми и затова предпочетох да е при майка ми а не на ясла. Като стане на 3 годинки естествено ще я дам на градина, но тогава ще е по-голяма.


Лек и успешен ден.   

gerygirl, според мен си взела правилното решение и за детето и за работата. Изобщо няма от какво да се притесняваш!
Даже е много хубаво, че детето има възможност да изкаря лятото си на такова хубаво място, вместо да се свира в апартамента.

И аз в момента съм от страдащите,въпреки че не става въпрос за дни ,а за часове.Дадох Тери на ясла и все още не мога реша дали постъпвам правилно.Имам възможност да я дам чак есента,но не знам защо реших че този сезон е по-удачен за адаптация към болестите.Ужасно съжалявам и се чувствам отвратително.

Нямам още мнение за каквото и да било, погледнато "от другата страна". На родителите, де. С моето бебче все още сме две-в-едно.

Но летата - или частите от тях - извън града са сред най-хубавите спомени на детството ми. И слънцето, и въздуха, и дърветата, и поляните, и... свободата... не, по-скоро "простора". В смисъл - когато нищо не ограничава хоризонта...

Разбира се, тя няма да го помни - мъничка е още. Но въпреки това явно е в много по-здравословна среда. Един вид - мисли си, че е за нея, за добро...

Не се притеснявай миличка детето е в сигурни ръце и на чист въздух. На мен ми се наложи да я оставя на бабата, когато беше на 8 месеца. Сега даже установявам, че тя се грижи за нея много по-добре от мен. Така и детето ми свикна да не е залепено за полата на мама, и е много контактна и общителна. Не съжелявам, въпреки че и на мен ми беше трудно в началото. Да са живи и здрави бабите!

И аз се включвам в клуба. Започнах работа, когато малката стана на 10 месеца. Поставиха ми условия, не зависеше от мен и трябваше да се върна. Малката тръгна на ясла. Вярно, не е далече от мен, всяка вечер я виждам и сме заедно. Но страдам от угризения затова, че не съм с нея, че не си я отглеждам аз, а съм я пратила на ясла толкова малка и друг я възпитава и й се радва. Тъжно ми е, че не можах да дам всичко от себе си за нея. Затова пък малката изобщо не страда. Чувства се и се справя прекрасно в яслата. Много бързо се адаптира и изобщо не страда за мама. Страшно е комуникативна и приема хората около себе си приятелски и с усмивка. Тя е моят герой, малкото човече с голяма сила. Прегръщам ви, децата се справят по-добре от нас. 

и моите най-хубави спомени са такива....
Живот и здраве като дойде време да се връщам на работа и моята буболина ще я гледа майка ми, на село. Макар че ние сме само на 8 км от града, мисля че пак ще ми е криво, но там е много по-хубаво, по-спокойно, чисто и изобщо мисля, че ще се чувства по-добре... Затова смятам да пропусне яслите и направо да ходи на градина, а докато е още мъничка за градина ще е при баба.
Все пак всеки прави най-доброто което е възможно в конкретната ситуация... и всичко си има предимствата и недостатъците  

Всъщност, ти правиш възможно най-доброто за детето си - от нещата, които зависят от теб, разбира се.

Здравей,

И аз отставих Луси на 4 месеца на майка ми, за да се върна на работа. Положителното при нас е, че живеем заедно, и вечер си бяхме заедно, но в наалото много тежко го преживявах.

Сега пък ми беше ужасно мъчно за нея, защото нашите я заведоха на вилата за 20-тина дни, но като виждам как добре й се е отразил престоя там, си мисля, че угризенията ми са били напразни.

Наистина май проблема е повече в нас самите, отколкото в това, че евентуално децата чувстват липсата на майка си и баща си.

Дъщеря ми се е сещала всеки ден за нас, но подозирам не толкова осъзнато, колкото по навик и учудване от това, че ни няма.

Вероятно си е мислела, че и нощно време сме на работа 

След като детето се чувства добре, не се измъчвай. Лятото със сигурност на къща е по-хубаво, отколкото затворено в апартамент и по кварталните градинки.