Получават ли достатъчно любов децата ни....

  • 1 319
  • 27
  •   1
Отговори
  • На небето
  • Мнения: 5 530
... или търся любов от чужди хора? Днес ми се случи следната ситуация! Отиваме със сина ми на детската площадка където още с влизането ни посрещна едно много дружелюбно и общително момиченце, на видима възраст между 3 и 4г. Сина ми се заигра с нея, и съответно и аз със тях. В един момент сина ми се удари и дойде при мен да го гушна и да целуна мястото където се одари. Стоя 10сек. И каза „мина, мина” и продължи играта. Момиченцето дойде при мен и ме попита „Ти защо го целуна и прегърна?” От което аз... Shocked обясних, че го правя защото се одарил за да му мине по бързо. След което момиченцето започна да симулира, че се удря и да идва при мен да я гушна и да целува мястото където „уж” се е одарила. Постоянно ме молеше да се занимавам с нея и идваше при мен и ме молеше през 2-3 минути да я гушкам и ме галеше по косата. Това се повтори доста често. След което се поогледах да видя аджаба къде са и надзирателите или родителите, никой не и обръщаше внимание, а тя се заиграваше дори и с боклуците (имаше страшно много боклуци, хвърлени закуски, празни опаковки от лакомства, кутийки от млека и айрани, празни опаковки от мокри кърпички и т.н.) като видях, че никой не и прави забележка да не пипа боклуците и обясних да не си игра е с тях понеже са боклуци. Поогледах се да видя евентуално на кого може да е детето и защо никой не го поглежда. Имаше една млада двойка, която беше твърде млада за да имат деца, една двойка с бебе (които привидно много се радваха на бебето и предположих, че не може да е тяхно дете), и една баба и един дядо. Помислих си че по пътя на логиката би трябвало да е на бабата или дядото. Стори ме се най разумно тези доста възрастни хора да не обръщат внимание на пра-внучето си. В един момент момиченцето взе шапката на сина ми и той тръгна да я гони за да си я вземе, приех това като игра и не обърнах внимание, но в същото време скочи бащата на двойката с бебето и започна да и крещи да я заплашва с бой. Съответно аз му обясних, че няма проблем те сами си играят, и да не и се кара. Но той ме сряза като ми каза „тя трябва да се научи” След поредицата заплахи и скандали с разправа с бой, той се изнесе при бебето и жена си и отново никакъв интерес. Сина ми докато бягаше се одари в нея и я събори, тя не се одари, но отиде при майка си да получи съжаление, а тя отново упреци, „нека ти, виждаш ли колко е лошо и теб да те бутат и ти няма да буташ повече децата нали...?” и т.н. Когато духаше силен вятър карах сина ми да се гушне в мен за да му прикрия очите от праха (беше ужасен прахоляк), съответно всеки път щом духнеше дори и лек ветрец тя тичаше при мен и ме гушкаше. Започна няколко пъти да ме пита „това момченце на кого е”, аз и обяснявам „моето момченце”, но тя или не разбираше или и аз не знам, защо... ме питаше отново и отново. В следващия момент даже започна да ревнува от сина ми и започна да му събаря шапката и да го бута и т.н. Съответно майката изскочи разярена и отново луд скандал, и заплахи с бой, „ако още веднъж му бутнеш шапката, без предупреждения ще дойда и ще те набия искаш ли?” Съответно то се дърпаше леко изплашено и обещаваше повече да не прави така и да не го бият. Явно беше, че дето има нужда от любов и ми стана жал. Замислих се..., няма нищо лошо във това да го възпитават и те го възпитаваха правилно, но изпускаха една част да възпитават с любов. Стана много дълго затова приключвам с разсъжденията.  Embarassed

# 1
  • Мнения: 2 807
Мила Tinka, с теб много, ама много си приличаме  Hug
Само дето моите ръце са по-дълги и прегръщат, милват, предпазват от вятъра 3 човечета наведнъж  Heart Eyes

Такива "сцени" са се разигравали и пред мен десетки пъти  Sad
Мислех си дори, че някой ден ще спра да обръщам внимание на отношението на родителите и незаинтересоваността от тяхна страна къде, с кой и с какво играе детето им, но не е така...
Все още не мога да свикна с такова поведение от страна на родител, сърцето ми се къса, като видя такива дечица - жадни за любов, пък било то и от чужд човек.

Сърдечни поздрави и Hug Hug  за теб и твоето мъничко ангелче  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 315
Не ми се е случвало да попадам на хора които не обичат децата и ,дано и не ми се случи .Ужасно е .

# 3
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Мен ме втрещи и отношението им към бебето, бяха толкова нежни и грижовни към бебчето (също момиченце, на не повече от 3-4м.), а към по голямата си дъщеря никакъв интерес освен критики, упреци и разправии. Разбирам да е сама майката и да не може да остави бебето, но тя беше с мъжа си и двамата стояха и гледаха безучастно.  Shocked Нямам нищо против възпитанието им, според мен правилно го възпитаваха що се отнася за позволено и не позволено за редно и нередно поведение, но възпитанието не се крепи само на наказание, упреци, бой и критики.
Попадала съм и на майки с изключително агресивни деца, които стоят и гледат кака малкото им съкровище млати без причина някое 2 пъти по малко от тях и не реагират или руши всичко пред очите си. Дори мои приятелки са ми се хвалели, колко са бойни децата им и видиш ли оправят се сами, защото бият наред де що не харесат, с причина и без причина. За мен това не е нещо за хвалба. Аз като кажа колко е миролюбиво детето ми и смятам, че това е нещо положително, а те ми се чудят и ме гледат с насмешка.   doh Ей това не го разбирам! Кое се цени в наше време...  newsm78

# 4
  • Мнения: 1 547
Моля те, не одарил, а Ударил. Моля, моля, моля  Praynig

# 5
  • Мнения: 4 629
Стана ми тъжно за детенцето като четох как се отнасят към него родителите му. Така както описваш ситуациятра вероятно това момиченцеце страда от липса на ласки  Confused

А пък за това какво поведение на децата ни кара да се чувстваме горди - зависи какви хора сме, какви са ни ценностите...Някои се радват когато децата им са агресивни -  други, когато са миролюбиви

# 6
  • Мнения: 2 731
Аз пък не мисля, че това дете не е обичано Thinking newsm78.Това че са му викали, че ще го набият не значи че то е пребивано .Може само да са заплахи .А че това не е начина съм съгласна  Peace

# 7
  • Мнения: 636
 Има родители, които могат да обичат децата си само докато са бебета - т.е. малки, безпомощни и съвсем уязвими. Пораснат ли малко децата им, почнат ли да изявяват собствена воля, такива хора оттеглят любовта си от тях. Мисля, че това  е някаква патология, свързана със собственото им детство...
Аз пък не мисля, че това дете не е обичано Thinking newsm78.Това че са му викали, че ще го набият не значи че то е пребивано .Може само да са заплахи .Peace
Ако не обичаш детето си така, че  и то да разбере, все едно не го обичаш. Децата имат жизнена потребност да се чувстват обичани, тях не ги интересува какво става в нашите глави, а какво им показваме. Малкото дете има нужда да бъде гушкано - това повечето майки разбират по усет, но явно някои хора, като тези родители с бебето, просто не са в час..

Последна редакция: чт, 10 май 2007, 10:08 от seni

# 8
  • Мнения: 60
Tinka79, разбирам те как си се чувствала.
И аз скоро попаднах в подобна ситуация.
В Зоопарка синът ми се запозна с едно момиченце, на което му допадна нашата компания и прекара с нас около 30 - 40 мин. Майката на детето вървеше след нас с друга жена и си говореха, без да обръщат грам внимание на детето. Дотук всичко добре - забавляваха се, ядоха пуканки ... докато не стана време да си тръгваме. Казвам им да си кажат довиждане, а момиченцето ми казва, че и тя ще дойде с нас. Започвам да обяснявам внимателно, че ние се прибираме вкъщи и че тя трябва да остане с майка си. Момиченцето се разплака, каза че не иска майка си, иска с нас. Жената дойде и започна да дърпа детето, което пищеше и и викаше, че не я иска. След което майката го пусна и каза " Като не ме искаш и аз не те искам, тръгвай с тях". Момиченцето спря да плаче и ми вика "Идвам с вас, мама ме пуска". Просто онемях, не знаех как да реагирам. Синът ми и момиченцето се хванаха за ръчички и тръгнаха към колата. Поглеждам майката, а тя спокойно ми казва "Нека да се стресне малко и да не тръгва с непознати". Но детето никак не беше стреснато! Всичко това завърши с дърпане, заплахи и шамари.
И двамата със сина ми бяхме много тъжни, дали пък ние не сбъркахме някъде?
Преди да си легне ме прегърна и ми каза, че не искал никога да има друга майка.

# 9
  • Мнения: 494
Мога само да кажа,че виждам такива неща всеки ден и това ужасно ме натъжава...лошото е че няма как да се изтъпанчиш пред родителите и да кажеш:"Ей,не така,не е правилно...лошо е и за вас,и за детето,защото прекалявате със строгостта ..."или нещо подобно...просто не е редно да се бъркаш в семейството на други хора,ако те сами не са пожелали да им помогнеш или сами не са поискали съвет.Все пак не пребиват деца пред очите ни всеки ден,нали?Виж,в такива случаи,аз не само съм се намесвала,а и съм се обаждала в Агенцията за закрила на детето,където бях на практика скоро и мога да кажа,че вече много по-сериозно се отнасят към такива сигнали.И да ви кажа, хич даже не страдам от угризения за това,не се чувствам и клюкарка!

# 10
  • Мнения: 8 999
И в нашата градинка има едно такова недоразумение - една майка, винаги наконтена, издокарана, лъсната, фризирана, лакирана води момиченче, облечено буквално в дрипи, с коса, сякаш подстригвана с брадва, с вечно течащ нос - сопол, проточен до устните, винаги доста леко облечено за сезона. Детето изглежда като гурелясало улично коте, което е обирало паяжините в някое мазе, майката е като манекенка. Сяда си тя на пейката и вади книжка - детето си играе, опитва се да се смеси с другите, но нали знаете - малките са доста злобни, не се получава. Останалите го игнорират, не го допускат до общите игри, не му дават да се качи на люлка. Опитвам се да култивирам толерантност у моите бандити, да ги накарам да играят с това дете, а не да го изолират, а те ми отвръщат: "Ама тя е много гадна, мамо!". Момиченцето, като го отблъснат няколко пъти и тича да се жалва на майка си, а тя, без да отмести поглед от книжката си, го отстранява с ръка и му казва: "Отивай да си играеш!" Поне да му обърше сопола, та да не се гнусят другите от него. Много ми е жал за това детенце.

# 11
  • Мнения: 2 757
Не винаги нещата са така както ги виждаме от страни. Наистина поведението на тези родите в този случай не им прави чест. Но от де да знаеш - може да си имат някакви грижи и проблеми, от които да са изнервение. Или щом с едното дете са добри, а с другото лоши може би си има причина за това - детето да е много непослушно и да са установили, че точно така трябва да се държат с него. Има деца, които на ласки и целувки реагират враждебно, посягат, абе не им харесва, искат си свободата да тичат примерно. Аз примерно много искам да гушкам детето си, но то не позволява. Това се случва радко и само когато той самият пожелае. Не мога да си го взема и да си гушкам просто така когато ми се прииска, защото той се изнервя и се дърпа. Понякога буквално насила го целувам, като му държа ръцете и гледам да изглежда като игра. Той просто не си пада по тези неща. Ти виждаш това момиченце за пръв път, не го познаваш. Недей прибързано да съдиш родителите за поведението им.

# 12
  • София
  • Мнения: 6 999
Заради такива 'родители' обикновено гледам да избягвам градинки и площадки... Слава Богу в нашето кварталче почти няма деца и кварталната ни градина е много спокойна и тиха... Но дори последния път имаше майка с дете, която първо му крещя, а после го удари, за да 'има за какво да реве'  #2gunfire #2gunfire #2gunfire

Не само, че ме дразни, но не искам дъщеря ми да наблюдава подобно поведение...за сега се учудва и ме пита "Той защо крещи? " или "Защо плаче детето?" или "Мамата ще иде ли затвората /затвора/ щом бие детето?", но с времето може и да реши, че подобно изродско поведение е нормално...

Има деца, които на ласки и целувки реагират враждебно, посягат, абе не им харесва, искат си свободата да тичат примерно. Аз примерно много искам да гушкам детето си, но то не позволява.

И моето дете е такова /или беше такова, сега е малко променена/, но това не ми дава ни повод, ни причина да й крещя... Дори и в най-отричащия ласки период пак знаеше, че като се удари и мами цунка, за да й мине. Мисля, че всички деца го знаят това... newsm78

# 13
  • Мнения: 4 406
изнервени са родителите, изпускат си нервите... аз също...   Embarassed Embarassed това не значи, че не си обичам детето и че не го гушкам и целувам достатъчно...

# 14
  • Мнения: 2 022
Не винаги нещата са така както ги виждаме от страни. Наистина поведението на тези родите в този случай не им прави чест. Но от де да знаеш - може да си имат някакви грижи и проблеми, от които да са изнервение. Или щом с едното дете са добри, а с другото лоши може би си има причина за това - детето да е много непослушно и да са установили, че точно така трябва да се държат с него. Има деца, които на ласки и целувки реагират враждебно, посягат, абе не им харесва, искат си свободата да тичат примерно. Аз примерно много искам да гушкам детето си, но то не позволява. Това се случва радко и само когато той самият пожелае. Не мога да си го взема и да си гушкам просто така когато ми се прииска, защото той се изнервя и се дърпа. Понякога буквално насила го целувам, като му държа ръцете и гледам да изглежда като игра. Той просто не си пада по тези неща. Ти виждаш това момиченце за пръв път, не го познаваш. Недей прибързано да съдиш родителите за поведението им.

Донякъде си права, NiKiFin. Но не съвсем. По никакъв начин не може родителите да са добри към едното дете, а лоши към другото. (Дори, ако едното не тяхно. Има случаи, когато семейство осиновява дете, защото няма надежда да си има свое, но после чудото става и те се сдобиват с родно дете. Тогава някои родители започват да съжаляват, че са взели "чуждо дете" и се превръщат в кошмар за невинното детенце. ) Няма как да разберем дали описаният случай е такъв, но (подчертавам!) дори и тогава нямат морално право или оправдание да проявяват различно отношение към децата. Децата стават наше огледало - на всичките ни успехи и грешки. Можем да ги възпитаме добре САМО с любов. Какво значи "установили са, че точно така трябва да се държат с него"? Да бъдат груби и зли, а пък то ще се научи да бъде добро и послушно?!  Shocked  А пък и не останах с впечатлението, че момиченцето, което описва Тинка, не обича да се гушка. Точно обратното - то с цялото си същество крещи за прегръдка, целувка, мила дума... И моите деца са минали (и все още минават) през "свободолюбиви" периоди, когато не дават да ги пипна, за да не им "преча". Но те знаят, че винаги когато дойдат да се гушнат (дори и само за миг), няма да бъдат отблъснати. Точно това им трябва на всички деца - любов, която да ни ги задушава, но винаги да я усещат.
Дано това да е било някакво моментно състояние на това семейство, дано малкото момиченце получи така необходимата му част от обичта на родителите му, дано и малката му сестричка да я получава и когато порасне, а не само докато е гукащо бебче, което не може да изразива собственото си мнение.  Praynig  Макар, че кой знае защо не съм оптимист....

Общи условия

Активация на акаунт