Има ли нужда да отслабваме,не се ли вманиачаваме?

  • 1 399
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 678
Дами ,темата се роди от разговора ми със съпругата!
Висока 170,тежи 50кг
Но въпреки това,тя ходи на фитнес 2-3 пъти на седмица,
прави кардио у дома всеки ден,пие Липозани и Лкарнитини,
взема хром и мултивитамини!Защо,това е въпроса?
Отговора и беше ,че имала да сваля 1-2 кг още!!!!!!! rotfImbo
Аз и говоря ,че си и добре даже прекалява доста
(аз си падам малко по жени с тяло тип- латино)
а тя отдавна е загубила тази фигура ,и се доближава бавно,
но сигурно към мерките на М.МЕНСЪН! smile3512
Знам има дами,във фитнеса виждам,които имат наистина
нужда от малко отслабване,спор няма.
Но има и такива които до толкова се вманиачават в диети и хранене ,
че границата отдавна са я прескочили! newsm12
А  дали може да се усети границата ,когато веднъж сте се хванали на хорото?

Може би и аз съм виновен ,че я запалих по разни спортове,
но те хората са казали:
С какъвто се събиреш........ smile3511
Сега гледам и щерката, не слиза от велоергонометъра,
ще ми белее косата,а е на 6г Joy

Последна редакция: вт, 08 май 2007, 21:21 от Поци

# 1
  • Мнения: 6 958
Подкрепям казаното от теб... Има доста момичета и дами, които средно са под 55 кг. без оглед на височината, които се стремят да достигнат желаните за тях 45-49 кг. фиксирам именно всичко започващо с числоо ''4''  Shocked Чудя, защо го правят толкова ли е хубаво да сте толкова слаби  newsm78 Никога не съм била под 50 кг. в периода си на развитие и с ръка на сърцето казам че никога ама никога не искам да стигам и до там... без значение дали съм 1.50 или 1.80... Но всеки сам прави избора си за себе си  Whistling ( твоята булка за височината си има повече от перфектни килограми.. след като ти си я запалил, ако искаш тя да спре да занимава с диети само ти можеш да и помогнеш... иначе спорт - да - за здраве, за тонус... спортът само може да ни помогне)  Peace

Главната ми ''мисъл'' по темата, е че някои хора наистина имат нужда от отслабване, къде леко - къде в повече, но другите определено са се вманиачили... Не го казвам само защото НЕ съм с идеалните пропорции или пък злорадствам към някого, но просто ми се струва, че не сме деца които скачаме на въже и играем ластик в двора, че да тежим под 50 кг. и да си броиме ребрата... Но лично мое мнение... Избора е личен за всеки  Peace

# 2
  • Мнения: 4 678
Абе ,къв избор!
Аз не мога да и кажа ,че е дебела
Тя е слаба!
Тя знае какво парче е!
Но се обичаме -много Mr. Green

# 3
  • Мнения: 2 959
...А  дали може да се усети границата ,когато веднъж сте се хванали на хорото?...
Химико, добър въпрос, а задавал ли си си го за себе Си?! Ти можеш ли да я уловиш? Трудно е нали, а понякога невъзможно да се спреш. Сега вече като си постигнал желаният резултат и си си върнал старата атлетична форма започваш да се замисляш за влиянието което имаш като пример за подражание над Теодора и 1/2, но колелото е завъртяно, а жените трудно се отказват. Но според мен става, зависи каква е целта Ти и как гледаш на това. Ако диетата, спорта и медикаментите са като "спасително островче" след като си се качил на кантара и си видял нежелателни цифри или си опитал да влезеш в любима дреха и не се е получило, разбира се че ще е трудно да се откажеш от изпитаното ср- во. Но ако го правиш със цел пълноценен и здравословен живот и всичко е умерено, няма къде да сбъркаш.
...Тя знае какво парче е!...Но се обичаме -много ...
Атлете, повтори й го, още веднъж и още веднъж и ще подейства.

# 4
  • Мнения: 1 280
Така е-много от мацките се  прехласват по кльощавите мерки..според мен си е вид из4екване..Знам,4е хора разни,вкусове разни,оба4е все пак  говорим за зрели хора,не пубери на по 15  -17.. За какво здраве може да става въпрос,когато от слабост цикъла ти спре,или за какъв сексапил,като от цици и дупе ве4е няма и помен? Не знам...И защо си мислят,че мъжете харесват самоходни тояжки...? Но в крайна сметка-всеки знае себе си..Истината е,4е границата се преска4а много неусетно..Аз лично за себе си,никога не бих свалила чак толкова,просто не ми харесва.../мое мнение,не го натрапвам на никой../
И последно: Моми4ета,пазете си здравето и спортувайте пове4е...по-добре стегната спортна мацка,отколкото подгъваща колената проекто анорекси4ка...

# 5
  • Мнения: 1 263
А преди да отслабне и да я запалиш по спорта колко килограма е била?

# 6
  • Мнения: 684
Аз мисля че не се вманиачаваме!Все пак има жени които наистина имат нужда от сваляне на килограми.Да има и такива които са вманиачени.На мен специално тия 23кг.(излишни) много ама много ми пречат влияят на кръвното ми и на нервите ми,тажко ми е дори когато спя.Когато започнах диетата преди месец ми беше трудно,макар и 8кг. свалени аз ги усещам леко ми е спя добре,не съм вманиачена а искам да се чувствам комфортно в кожата си и в собственото си тяло!Е това е моето мнение Peace

# 7
  • Мнения: 4 678
Затова, ти вярвам newsm10
Дори няколко килограма свалени,
добре се отразяват на кръвното
и на здравето newsm35

# 8
  • Мнения: 861
Аз пък съм от вманиачените  Embarassed И на мен мъжът ми ми казва, че съм перфектна  и вече съвсем сериозно се вкисва, когато ме вижда какво ям или не ям, но и на мен все не ми достигат 2-3 кг. И Пинки, проблемът е, че не мъжете ни харесват "самоходни тояжки", а че повечето жени се харесват такива. И аз много добре съзнавам, че имам проблем с храненето (е не съм 170 и не съм чак кльощава), но не знам как да се преборя с него. Първият човек, който ми внуши, че съм дебела беше майка ми. Никога не съм й казвала, че именно тя с нейната взискателност, с вечните и забележки относно храненето ми е виновна за моите комплекси. Сега се опитва да ме убеди колко добре изглеждам, но уви, късно е, без резултат. От малко дете ми е спирала хляба и в детската градина беше говорила с учителките да не ми дават да си ям супата. Така, че когато естествено напълнях през пубертета (59 кг) оттогава започнаха и вечните ми диети. Казвам вечните защото се редуваха глад и преяждане-отслабване с поредната диета и напълняване след спирането й. Едва след завършването на университета успях да постигна трайно отслабване до 52 които задържах до първата си бременност, след която станах 50, после след втората стигнах до 48-49. Ами нормално е да искам да ги поддържам, след като най-после след години борба съм постигнала целта. Но да прави сте, че искам още и още да свалям. Защото веднъж насадено ми, че съм дебела, аз продължавам да се виждам такава. Първоначално след отслабване се виждам слаба и хубава, но като мине известно време свиквам с новото си тегло и започва и то да не ме устройва  Sad.

# 9
  • Мнения: 1 975
Аз също смятам, че има много момичета, които се вманиачават. Онзи ден срещнах една позната, която е около 1.65 и тежи 48кг. и въпросната ми обяснява как не яде от сума ти време, понеже имала 3-4 кг в повече. Е аз на това му казвам вманиачаване. За себе си мога да кажа, че наистина имам нужда да сваля, понеже при ръст 1.60 58кг са ми малко в повече, но не искам да свалям прекалено още 3-4 кг и ще е супер. Никога не съм била слаба и не мога да си представя да съм Naughty

# 10
  • Мнения: 4 678
Добре де,аз разбирам ,че се мъчите от диета на диета и все внимавате какво ядете!
Ами направете друго:
ЯЖТЕ КВОТО ВИ ДУША ИСКА,САМО ЧЕ ТРЪГНЕТЕ НА ФИТНЕС
И ви гарантирам ,че със спорт ще постигните много повече
отколкото с диета,при това ще си ядете квото искате. cook
Ако нямате време за спорт ,затиснете мъжа си в някой ъгъл на стаята и го накарайте
да ви вземе велоергонометър,вече има по 200 лв прилични! newsm39
С по 30 мин на ден в началото ,ще стимулирате метабилизма  си
и ще има ефект много скоро!!! smile3535

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Здравейте! Grinning
По въпроса мога да кажа,че понякога ние жените преминаваме през различни периоди и странности докато накрая разберем кое всъщност е най-доброто  физ.състояние за нас самите.Това състояние което отговаря хем на външният ни вид и самочувствието ни хем и на изискванията в очите на другите иначе казано да сме харесвани от всички и от нас самите.
Казвам го не само от личен опит, а и от моите дългогодишни наблюдения на жените посещаващи фитнес и аеробик залите.Аз самата съм изпадала в подобни крайности,но с малко повечко литература за анатомията и физиологията на човека и по специално но жената съм намерила решението за себе си.А то всъщност е, че не килограмите ,а самите пропорции и % мазнини в тялото са много по-важни.Имала съм периоди когато съм била толкова стриктна със себе си,че гледах на храната като източник за съществуване и до там.Броях всяко изядено нещо за хранене например една ябълка е едно ядене ,правех двуразови,триразови тренировки,ходех на работа,на разходки със семейството,направо се скапвах от изтощение ,обаче ходех с високо вирната глава защото бях слаба,много слаба и бях много доволна.Бях станала 42 килограма и когато веднъж познати  ме попитаха дали не съм болна ,бях ударена през лицето все едно с мокър парцал,явно не съм го очаквала.Е така или иначе това е грешка, която ми помогна да науча много за здравословното и разумно отглеждане на собственото си тяло.Сега се въртя м/у 50-47 кг,но не изпадам в крайности и депресии относно самите килограми. GrinningЧувствам се добре,защото знам ,че полагам всекидневни грижи за да бъде тялото ми стегнато и нахранено здравословно.Е понякога си позволявам и глезотийки които са изключени от здравословното хранене,но сама стигнах до извода,че не трябва да се вманиачавам .  Peace

# 12
# 13
  • Мнения: 1 384
Първо искам да кажа, че цялата работа е строго индивидуална и затова не смятам да обобщавам, а ще споделя моя опит и наблюдения от мои близки прятелки. Границата определено е много тънка и ако човек както мен винаги е имал 3,4 излишни кила, даже и като ги махне не може да се види наистина слаб, защото всичко е  психическа нагласа. Когато успях да отслабна и вече почнах да ставам кльощава, всички около мен ме наричаха торба кокали и аз въпреки това не се виждах слаба и се стремях да отсабна повече и повече. Аз успях да се усетя, но една от най-добрите ми приятелки не и си докара анорексия. В резултат на идиотските диети, на които се подлагах, като почнах да се храня върнах всичко та и отгоре - както в повечето случаи. Но така е по-добре, от колкото да нямам менструация, съответно и да не мога да имам един ден деца, както мойта приятелка.
Сега гледам със съвсем други очи на нещата, но какво ще стане (ако естествено) пак успея да си върна килограмите, които съответстват на моя ръст и дали няма да искам пак да вляза в дънките на малката ми сестричка, не мога да кажа, колкото и жалко да е.  И все пак се надявам, че вече на тази възраст мога да разграничавам нещата по-добре от колкото на 17 години.
И мога да кажа, че завиждам на хората, които си живеят живота щастливо без да се вглабяват колко тежат. Моя приятелка е колкото мен висока, тежи колкото мен, но не и пука, яде си каквото иска и когато иска, забавлява се на 100%, докато аз съм се превърнала в комплексарка....
Извинявам се за поста, който стана многооооооо дълъг  Peace

# 14
  • Мнения: 4 678
Прочетох и се замислих!
Точно това се мъча да кажа ,на дамите във форума
Хранете се нормално,не гладувайте!
Просто увеличете малко спорта newsm10

Общи условия

Активация на акаунт