КОНКУРС: Как ТОЧНО му казах, че съм бременна

Опитвахме да си направим бебче повече от половин година и след установяване на проблема, ни назначиха лечение началото ноември месец 2006г. След това в еуфорията на празниците минаха 2 месеца и дойде 8 януари2007г., когато чаках месечния си цикъл. Е да ама не!
На работа съм, но не ме свърта на едно място, а и винаги ми е като по часовник цикъла… и мисля какво да направя. Бягам бързо до аптеката в обедната почивка, купувам 3 различни теста и се връщам да ги правя. Направих двата и единия ми показа едвааааа забележима втора чертичка. Зарадвах се, изплаших се и все пак още не вярвах на теста. Оставих си единия тест за другата сутрин, но пак на работа, защото не исках да разбере мъжа, че ако е отрицателен става много тъжен. И така…
Направих го! И … две черти!!! Доста по-ясна втора черта от предните! И сега как да кажа на бъдещия татко?!
Пак излизам от работа и отивам до най-близкия детски магазин. Купих най-малкия размер бебешки чорапки и една подаръчна торбичка. Във всяко чорапче пуснах по един  положителен тест и се обадих на мъжа ми. Работата му е свързана с излизане в града, не е „вързан” като мен да стои в офиса само. Обаждам му се под предтекст, че се е случило нещо неприятно и трябва веднага да го видя. Точно тогава имаше много задачи, но при тези мои думи пристигна на десетата минута при мен. С влизането в офиса ми му подадох малката торбичка. Той я отвори и видя двете чорапчета, но не разбра нищо. Извади ги и ме гледа. Когато ги бутна усети, че има нещо вътре и извади единия тест, погледна ме, после и другия. След като ги видя ме погледна, а аз му кимнах. Той гледаше вече с насълзени очи и ме прегърна силно и започна да ме целува и да вика ще „ставам татко”! Така се прегръщахме и целувахме известно време. Поговорихме си и той продължи по своите задачи.
Вечерта отпразнувахме радостната новина!

И така сега очакваме появата на нашето бебче септември месец!

еми да разкажа и аз

пиех хапчета за щитовидната и ми бяха казали, че не мога да забременея докато ен свърша 6-месечния курс. съответно съвсем ги бях отписала тия месеци за бебеправене, а и цикълът ми не беше много редовен заради хаповете. в кранйа сметка пак ми закъсняваше ноемврийският цикъл, но аз си чаках търпеливо. на 21.11 имахме годиншнина от сватбата и, не знам защо, но ми се строи, че много ми закъснява и ще е страхотен подарък ако съм бременна. съвсем на майтап отскочих до аптеката в работно време, още по на майтап си направих теста, очаквайки дежурната една черта. е да, но излезе и втора черта почти веднага...онемях... а половинката как онемя като му казах, че имам специална изненада за годишнината първо си помисли, че се шегувам... после се зачуди на докторите.... а вечера и двамата бяхме на седмото небе когато вече бяхме поосмислили какво всъщност се е случило

това е моятя история не е много оригинална, но си беше отличен подарък от Господ за 2та годишнина от сватбата ни

И ние като много други двойки се опитвахме доста време да си имаме бебе,но..... не и не Това продължи близо 3 г. Обиколихме какви ли не лекари да търсим причина и най-накрая се оказа,че имам проблеми с хормоните! Лекувах се близо 6 месеца и най-накрая всички показатели бяха в норма Обаче така или иначе пак не забременявах!  
Минаха 3 месеца и накрая  ми беше вече писнало да мисля само за това и го карах спокойно като тайничко пак си поплаквах,че не става а мнго исках защото и годините си минават и отглеждането става много по трудно/аз навърших 26 тази година март/
На 16 декември 2006г./тези дати никога няма да забравя/ заминахме с моя любим малко на разходка извън София,обиколихме няколко градчета и накрая се спряхме в Троян ,за една вечер.Вечерта преди да излезнем от хотела на мен изведнъж започна да ми става ту топло ту студено и някаква мисъл ми мина,че може да съм бременна/закъсняваше ми вече 10 дни/Казах на моя може да съм бременна и за това да не ми е добре,а той каза: Да бе да!
НА сутринта тръгнахме към Бузлуджа и се качихме чаааак най- горе направо ви казвам че имах чувството,че ще умра до9като се качвахме нямах никаква сила изморих се доста стана ми няколко пъти лошо и най - накрая си тръгнахме за София като по пътя ми се отвращаваше от всичко! Возех се и тайничко си мечтаех този път наистина да съм бременна!
На 19 декември вечерта си взеха тест за бременност Surechek на прибиране от работа и сметнах,че ще е по добре да го направя сутринта! НА другия ден само изчаках той да излезне и аз реших да си направя веднага теста Отидох в банята и след няма и десет секунди аз не можах да се стърпя и отворих капачето видях 2 чертички   Така се разтреперах,не можех да повярвам и звъннах веднага на моя лекар! КаАзах му за теста и го попитах с плах глас: Възможно ли е да не е вярно? А той ми каза: Теста показва с точност до 99 %,едва ли този 1 % да си ти,ела утре да те видя! Аз затворих телефона  и веднага се обадих на моя Казах му: Мило,взех си тест! А той: И? Аз: Ми положителен е!   Тогава той замълча и след няколко секунди каза: Еййй...........ще те смачкам   бъзикаш ли се с мен? Тогава аз се разплаках от вълнение и затворих телефона!След няма и 30 мин на вратата се позвъни и кой да видя ТОЙ С един голям букет от рози толкова голям, че не се виждаше кой седи зад него  Подаде ми го а аз си плачех,гушна ме  и каза,че от този ден е най-щастливия мъж на света докосна коремчето ми нежно с ръка  и допълни: ВИЕ СТЕ ми ВСИЧКо и се разплака с мен!    От този ден сме много щастливи! На другия ден отидохме заедно на лекар и видяхме малката точица много се зарадвахме! ПОжелавам на всички да изпитат това чудо! А на споходилите лека бременност!    

моята история не знам дали е оригинална,но ако имаше конкурс за най-ошашкана.....както и да е!
два месеца след сватбата ни почина внезапно много добър наш приятел и ужасът,който изживяхме беше неописуем .дойде време да ми идва цикъла-закъсня.помислих си,че е от стреса,а и в него месец бяхме правили секс само веднъж,защото и двамата бяхме в ужасна депресия след случката.минаха още няколко дни и все така не ми идваше.помислих си,че нещо са ми се разбърникали хормоните и какво ли не ме чака говорим си със съпругът ми,аз съм адски нервна,плача....решаваме,че ще ходим на лекар.
на другият ден той беше наряд(мъжът ми е офицер) и аз отивам при личния ми лекар за направление за гинеколог.тя ме пита дали се съмнявам за бременност,аз казвам "не'' и разказвам какво се е случило.тя ми обясни,че от стреса може да ми закъснее до 14 дни,та да почакам малко.да,ама ме не ме свърта.сестра ми ме нави да си купя тест за бременност и аз решавам вечерта да направя това-тъкмо мъжът ми го няма,не исках да се вълнува излишно и той.прибирам се вкъщи и си правя теста.след указаното време проверявам резултата.гледам-една черта.после се чатнах,че не виждам другата буквичка,понеже ми се е запънало капачето.издърпах го рязко назад и тогава видях и другата черта.извиках от изненада(и сега ми се разтуптя сърцето като разказвам това).звъня на съпруга си по телефона и с разтреперан глас му казвам,че съм си купила тест за бременност,той ме пита "и?",аз казвам,че имам 2 черти,а той милия пита какво означава това.отговорих,че означава,че е положителен.последва мълчание,възклицание и смях.после ми каза да не се шашкам.попитах го дали може да си дойде-естествено не можеше.на другият ден бяхме първи кипри при личния лекар-бяхме решили,че може да е грешка и ще искаме потвърждение от лекар веднага.казвам аз,че ми е положителен теста,че веднага ма е излезнал резултата,а лекарката ми отговори,че грешно положителните тестове са много малък процент,та трябва да тичам веднага на гинеколог.аз отговарям"ето,щом има процент да е грешен-ние сме в него'.тя ме пита"не си ли готова да имаш бебче,я виж таткото как се е хилнал" чак тогава забелязах ошашкания ми мъж как се смее неловко.отиваме при гинеколога.докато ме гледа на ехографа,сърцето ми щеше да се пръсне.пита ме "2 ясни чертички ли видя?...ами честито".викам мъжът ми да влезне в кабинета.седим тримата вътре и мълчим.тогава аз казах"човекът каза честито" и мъжът ми пак се хилна .насрочихме изследванията за другия ден и си тръгнахме.гушкахме се,целувахме се и не можехме да повярваме,понеже беше непланирано.след това съпругът ми се обади на техните,вдигна майка му и той каза"майко,НИЕ сме бременни"  каква по-хубава реакция от това!та НИЕ още сме бременни и след два месеца ще се роди нашата малка изненада

Миналата година, в разгара на баловете.
На 27.05.2006 щяхме да сме гости на последния бал от една дълга поредицата. Мислех си, че ми закъснява заради емоциите, защото малкото ми братче също беше абитуриент и смятах, че вълненията са ми дошли в повече.
През деня ходихме насам-натам с мъжа ми за подарък на госпожичката, която довечера щеше да изживее своята звездна вечер. Минавайки покрай една аптека си казах - "Я да си взема един тест, ей така, да видя какво е".
Прибрахме се, влязох в банята за душ, защото вече закъснявахме за празника. Направих теста, изкъпах се и почти го забравих. Чак като излизах от банята се сетих да погледна. И о ужас - две черти!!! Чета упътването, гледам теста и треперя. В главата ми билиони мисли се прескачат! "Ами работата, ами ученето, ами апартамента, ами ремонта...".
Не се зарадвах! Уплаших се много! Вцепених се и се разплаках! Не исках деца, не бях готова, не беше планирано!
Отидох в хола при мъжа ми, той ме гледа учуден, а аз сигурно съм приличала на психично-болна. Дадох му теста, дадох му упътването и му казах "Чети!".
Той чинно чете... Гледа мен, гледа упътването, гледа теста... Това около 2-3 минути, докато накрая с учудване установи - "Ама ти си бременна!". А аз - рев и чудо и на ръба на истерията. Той ми каза - "Трябва да се радваш, а не да плачеш!".
Закъсняхме много за празненството. Един приятел се досети сам още същата вечер, на останалите казахме след два дни, а на родителите ни показахме една снимка на 6 седмичното ни момиченце с думите "Запознайте се с внучето си!". 

Детенцето ни се роди в първите минути на 2007 година! Излишно е да казвам, че я обичам повече от себе си! Пожелавам на всички да изпитат тази обич 

Една неделя се прибираме от работа кьм 6 следобеда-един сльнчев юнски ден,птички пеят цветя миришат,а ние вьрвим и се караме.  Та вьрвим кьм кьщи -той-"купи си тест",а аз -"НЯМА-пари за глупости не ми се дават"и така 4-5 пьти.Трябваше да ми дойде преди 2 дни,но понеже рабетех на 2 места си мислех,че е от напрежението. Интересното е,че около седмица  преди това бях на гинеколог,и ме гледаха с видеозон поради други прични и не откриха бременност,и аз бях абсолютно сигурна,че е всико друго ,но не и бременност.Накрая насила ме вкара в аптеката и взехме теста-Шуьр чек. Прибрахме се ,аз оправям покупките,кьпах се и забравих за теста( ама за тоя ден никога няма да забравя). ПО едно време ровичкам в чантата и го намерих.Влизам в банята с мисьлта,че го правя и отивам да си отворя една бирички щото сьм сигурна,че е една чертичка и ХА-изненада-2 чертички. Затоврих капачето и и викам тука има грешка и на бегом пак до аптеката-Викам на жената дайте ми тест за бременост и тя ми подава пак Шуьр чек.Викам-"Дайте ми друг,щото тоя излезе положителен,пьк е невьзможно"-,а тя само ми се хили. Не ми се иска да си представя каква физиономия сьм имала в тоя момент,ама жената бая се посмя.Та прибирам се на бегом и пак го правя и пак 2 чртички.А моя в това време на компа в хола седи цька и пие бира. Аз му муша теста под носа му, а той ме гледа безгрижно. "Положителен е" -" Ми ,добре" " Абе как ще е добре,бременна сьм". Малее като млькна тоя човек-дума не обели,а аз само като го срещна по коридора или в стаята-" Ми сега какво ще прави" и го дьрпам за рькава,като някое дете,на което са му откраднали новото колело,а той мьлчи ли мьлчи. Вечерта бяхме осьзнали какво се е случило,та бая се гушкахме и целувахме. Отидохме заедно на лекар и видяхме прекрасната точица,която в момента спи в другата стая-моето малко момченце.Бременността ми много ни изненада-тогава кандидатствах в друг унивреситет,работх на 2 места вьв 2 сьвсем различни сфери и изобщо не бях на ясно сьс себе си,обаче живота понякога така поставя нещата,че много набьрзо човек си изяснява ситуацията ,взима се в рьце и действа.
Пожелавам на всички момичета успех,защото момента ,в който разбираш,че носиш дете е уникален и несравним с нищо друго и трябва да се изживее пьлноценно.

Да разкажа и аз!Известно време не можех да забременея.Цикъла ми не беше от най редовните.винаги ми закъсняваше с 5-10 дни.И аз свикнала с това закъснение не обръщах внимание на някой др.признаци.Ставаше ми лошо,не понасях миризми.Реших да си взема тест.Направих го една сутрин-2 чертички,но едната по бледа.Направих още един,но същата работа.Реших да не казвам все още на таткото.Отивам на лекар и тя ми казва че съм вече в 1 месец.Радост голяма!Как да кажа на таткота?Взех снимката от видеозона.Взех един плик.И понеже бях решила ако е момиче да се казва Виктория,а ако е момче Данаил,пиша писмо:Здравей тати!!!Пише ти Вики или Дидко.Това съм аз.Ще се видим след 8 месеца.Целувки.Оставих го на масата.И таткото като се прибра от работа и го видя онемя Много се радва,гушкаме,и цяла нощ не можахме да спим от вълнение.

Ето я и моята история...
Годината е 2006, съботата преди Великден... Следобед решевам да си взема тест, докато мъжа ми е на футболен мач... Правя го : О, две чертички! Не можах да повервам на очите си! Звъннах на таткото и смотолевих нещо от сорта, че веднага трябва да се прибере... Пристига той, а на лицето ми- най-странното изражение След няколко опита да разбере какво ми е, му дадох теста... В първия момент и той не знаеше как да реагира на това, което се случва След няколко секунди ме вдигна на ръце и започна да вика, че той е най-щастливия човек на Земята!
Вечерта отидохме на църква, за Великденското обикаляне и аз първа успях да си взема огънче от свещенника, което означава здраве и късмет през годината... На следващия ден (Великден), съобщихме новината и на родителите си... Какъв по-хубав подарък от това!!!

     Ето и моята история.Ние все още не сме женени, но въпреки всичко си бяхме решили /идвахме си до България за 2 седмици/ след като се приберем да започнем с опитите. Аз там си правих изследвания на щитовидната жлеза и имах малко нарушение в хормоните, а също така и поликистозни яйчници, изобщо...вероятността да се получи беше Божа работа. Но все пак спряхме да се пазим, за да пробваме. И ето на, взе че се получи още от първия месец. И понеже и на мен, както и на други мами, ми закъснява обикновено и първите няколко дни не се учудих, но все пак имах съмнения. И един съботен ден реших да си направя теста, докато таткото е на работа до обяд. Две чертички .Разплаках се от щастие. Понеже не бях мислила много как да му съобщя, скалъпих набързо една картичка с едно бебенце на компа с надпис ''Щъркелът дойде...погледни в чекмеджето'' /т.е.чекмеджето на масичката на кмпа/. А там, теста увит в инструкциите му, а на празната им част,с всяко отваряне пише "ЧЕСТИТО....щЕ...СТАВАШ...ТАТКО''. И така той като си дойде, аз легнала пред телевизора  и му казвам "Я виж, че май някой звъня на Скайпа", за да погледне към монитора,който вече беше изгаснал. И така не го чух да казва нищо няколко минути, докато осъзнае. А после РАДОСТ, прегрътки, целувки. "Маймунке, защо не ми се обади по рано?" това му бяха думите. Не съобщихме на роднините,докато не си направих и втория тест. Сега всички чакаме с нетърпение момиченце.

Въпреки че все още не бяхме истинско семейство, дори не живеехме заедно, двамата с мъжа ми много искахме да имаме бебче, което да допълни щастието ни. И правехме опити... Не мина много време, когато усетих, че вече сме дали началото на нов живот. Незнам как, просто усещах...
Беше края на май, разкошно време...
Закъсня ми един ден и реших да отида на доктор. Прегледаха ме с ехограф, но докторът каза, че е твърде рано да ми даде отговор дали съм бременна. По път за вкъщи минах през една аптека и си купих тест за бременност. Направих го и резултатът беше положителен. Незнаех дали да се зарадвам, но ме обзе голяма еуфория, приповдигнатост, въодушевление,но същевременно не исках да прибързвам с радостта, докато не направя поне още един тест, а и докато не чуя окончателно резултата от следващия лекарски преглед. Изгарях от нетърпение да споделя с мъжа ми, но същевременно не исках да му казвам, защото знаех колко силно той искаше да станем родители и не исках да го разочаровам, ако се окаже, че разултатът от теста не е верен, защото все пак беше направен следобед, а и след само един ден закъснение на цикъла ми. Прибрах теста в задния джоб на дънките си и отидох при мъжа ми. Когато ме видя, той ми сподели, че му се струвам някак си притеснена, аз казах,че нищо ми няма и след това той ми разказа за плановете си за нашето съвместно лято - екскурзия из Европа - Австрия, Германия, Люксембург, че даже и на гости на сестра ми в Англия можело да отидем и целия този път с кола!  И някак си от езика ми се изплъзна и то троснато - "Не си прави сметките без кръчмаря!" И аз незнам защо се троснах - хем исках това пътуване, хем ако съм бременна, не би било удачно... Първична реакция... А как само исках да му кажа какво ми е... Освен това, исках много да му кажа новината на някое специално за нас място. Имахме две такива - едното беше навън, но до там се стигаше само с кола, а в този момент ние нямахме такава, а другото беше в кантората му - там беше първата ни интимна среща, при която искрите между нас пламнаха. Но как да му кажа да отидем в кантората като вече беше минало отдавна работното време...??? И ето че телефонът му звънна - спешно повикване за работа в кантората и той ме помоли да отида с него - аз естествено се съгласих веднага. Обаче настроетието ми никакво го няма - хем искам да му кажа новината, хем не искам да остане разочарован...и едно такова ми е кривооо.... какво да правя и си вървя нацупена. И си мисля напрекъснато за теста и го усещам в задния си джоб на дънките...
Свършихме работата  /не само тази, заради коята бяхме отишли )))))/ и на тръгване той ме прегърна, в силна и топла прегръдка, хвана ме за дупето и..... напипа предмета в задния ми джоб. ..
 - "Какво имаш в джоба?"
 - "Нищо!"
 - "Хм?! Добре, щом така казваш..."
Аз вече едва се сдържам, ама на езика ми е, ъ-ъ-ъъ-аха-аха да кажа и.... ох, не мога повече да се сдържам, ще му кажа, но с уговорката, че това е само един тест..., че трябва направим преглед при доктор, който да потвърди.... и докато си ги меслех тези неща, бръкнах в задния си джоб, вече държах теста в ръката си и го питах - "Знаеш ли какво е това?". Последва такава вълнуваща и силна прегръдка, без думи...любовта беше навсякъде около нас....Сутринта като станах, направих още един тест, пак с положителен резултат. После той ми сподели, че при репликата ми за кръчмаря му е "светнала лампичката в главата". След няколко дни отидохме заедно на преглед при доктор, който потвърди "диагнозата" - БРЕМЕННА 5-та седмица! След няколко дни чухме и мъничкото туптящо сърчице и в следващия момент вече нямаше по-щастливи от нас хора, с омекнали капачки на коленете, сгушени в силна прегръдка, напиращи сълзи в очите и учестен сърдечен пулс!
Все пак осъществихме плануваната екскурзия. Бях 6-ти месец бременна и пропътувахме над 5000км с колата - Австрия, Германия, Люксембург! Пред Катедралата на Люксембургската херцогиня, под звуците на камабанения звън, получих неустоимо предложение да бъда херцогинята в сърцето на моя съпруг и да вървим винаги заедно, рамо до рамо напред като щастливо истинско семейство!
Днес вече се радваме всеки ден, всеки час, всяка минута на малкото ни съкровище Калоян, което вече е на 3 месеца и топли сърцата ни непрекъснато и даде пълен смисъл на живота ни!