Много съм объркана и незнам от къде да започна Чувствам се предадена, безпомощна, от никъде подкрепа и добра дума. Вече 6 месеца се кърмим със моето слънчице, но получавам постоянни упреци, че детето е гладно/защото не яде пюрета, не пие сокове и т.н./, незадоволено, лишено дори /защото не давам вода/. Общо взето съм най-некъдърната и смотана майка. Болно и мъчно ми е, че всички тези упреци идват от най-близките ми хора /майка, баща, съпруг, негласни обвинения има и от страна на свекърите ми/. Непрекъсната ми се повтаря, че еди кое си дете е на нашата възраст, а вече е с колко кг по-тежко от нашето. Искам да уточня, че на 6 месеца сме 7 кг. Не е много, но не мисля че е прекалено малко.
Лошото е, че вече нямам сили да се боря срещу тези непрестанни упреци и съм на път да се откажа от кърменето Знам, че това ще бъде голяма грешка, но просто нямам сили, незнам дали ме разбирате правилно.
Вече толкова месеци удържах фронта, но повече не мога, чувствам се размазана и унижена. Плаче ми се ...
Стана много объркан моя разказ, но просто няма на кой да си излея мъката, а повярвайте ми тя е огромна
Благодаря, на всички, които ще пишат