Публикувана: 8 апр. 2007, 22:04 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2007, 20:23 ч.

Първа среща с Бебо!

2 398
62
1

8 апр. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 11 607

Скъпи мами, пишейки в друга тема се сетих за това как за Първи път останах насаме с Първото ми дете след раждането..... Ами... бях пълна трагедия..... Ни майчино чувство, ни нищо.... Сякаш не бях аз.... Дори първоначално му казвах - На кака Бебето, или на Леля Бебето, вместо - На мама детето.....

После с другите ми деца нямаше проблеми при първите срещи, но с първото дете и първата среща - чак се бях притеснила,че няма да го обичам......

Как бе при вас? Казахте ли и вие вместо МАМО, нещо друго?

# 1 8 апр. 2007, 22:21 ч.

Мнения: 2 978

Оф....това си мислех и аз скоро..хаха
Бутах количката към стаята и си викам..Божее това дете от къде се взе? Я да му преброя пръстчетата дали са по 5 Mr. Green

Естествено, че не я обикнах от първият миг....мисля, че това става с времето, когато почнеш да се грижиш и трепериш за него.

п.п. А иначе за обръщението, не се сещам да си призная какво съм изплещила Mr. Green

# 2 8 апр. 2007, 22:46 ч.

Мнения: 9 901

аз бях горда, че имам син hahaha

Само си повтарях: моят син! Разглеждах го внимателно и си мислех: хубав е, наистина е хубав Simple Smile

моето бебе и моето дете стана по-късно, но в началото - "моят син" !

# 3 8 апр. 2007, 22:50 ч.

Мнения: 4 784

"На мама съкровището - Боже, колко е хубав! Дали така ми се струва, защото си е мой или защото наистина е хубав!??"

# 4 8 апр. 2007, 22:56 ч.

Мнения: 2 353

Имах тренинг със сестра ми и въобще не ми се опъна. Движенията бяха отработени. Вълнувах се, но някак знаех, че малко по малко нещата ще се наместят. Първата усмивка направи точно това - имахме обратна връзка и всичко си дойде по местата. Дотогава хем си тананиках "Аз ли съм или не съм", хем знаех, че съм си аз:)

# 5 8 апр. 2007, 23:29 ч.

Мнения: 2 677

Ами, гледах го като извънземно. Mr. Green

После явно майчинският ми инстинкт проговори и се окопитих. Laughing

# 6 8 апр. 2007, 23:51 ч.

Мнения: 5 468

Не беше в настроение, когато ми я доведоха. Показаха ми я, тя реве, та пушек вдига..., изплаших се, че не чувствам нищо. Погалих я по едната бузка... Акушерката я отнесе нанякъде, а аз останах да си мисля, че освен жал към това малко вързопче, друго не чувствам Laughing

.

Сега я обичам повече от себе си. Не знам, кога ми се зароди това чувство, със сигурност..., но може би към втория-третия месец някъде...

# 7 9 апр. 2007, 00:00 ч.

София
Мнения: 2 967

Казах си му МАМО без колебание или някакво друго нещо. Просто ми дойде отвътре.

# 8 9 апр. 2007, 00:06 ч.

Мнения: 875

аз нямах проблеми в това отношение. още след като се роди и ми го показаха си усещах, че това си е моето детенце и после, когато ме забедоха в стаята нямах търпение да ми го донесат и да си го гушна. веднага се почуствах майка и започнах да си му викам "на мама момченцето", или разни др. такива. веднъж обаче, беше на няколко седмици вече, вместо "ела при мама" казах "ела при кака". много смях си се смях самичка.

# 9 9 апр. 2007, 00:07 ч.

София
Мнения: 9 107

Ами аз съм в очакване, но ми е притеснено, защото покрай брат ми, който е с 16 години по-малък съм свикнала с "како", а не с "мама". Ще трябва да свикна да казвам "на мама" Wink

# 10 9 апр. 2007, 00:24 ч.

Русе
Мнения: 2 354

аз й казах "на мама съкровището"...
на още по-силно впечатление ми направи, когато баща й я пое в ръце от акушерката, каза "здравей, тате!"

# 11 9 апр. 2007, 00:52 ч.

София
Мнения: 1 230

Нямам спомен да съм казала каквото и да било, когато я видях за първи път, опитвам се да се сетя, но не мога. Единствено помня, че когато ми я дадоха веднага след като я извадиха, беше много намръщена, не плачеше, но и до сега се мръщи така. Нямах усещането за Майка, не ми идваше отвътре да я нарека мое бебе, говоря за първите 2 дни, после малко по-малко започнах да я възприемам като Моето бебе. Един вързоп, който само спи, мръщи се и яде. Криво ми беше, че не изпитвам тези велики майчински чувства, за които толкова се говори, въобще не знаех какво да я правя, как да я държа, как да я сложа на гърда /въпреки, всичко което бях изчела във форума/ и т.н. Сега като пиша и си припомням какво беше и се чудя, как не му направих нещо на това бебе.

# 12 9 апр. 2007, 07:33 ч.

Мнения: 601

Какъв ти майчин инстинкт?! Нищо такова нямаше! Стоях и ги гледах вцепена и си мислех, че ще им счупя я крак, я ръка, като тръгна да им сменям памперсите или да ги къпя! А иначе и аз 2-3 пъти изтърсих "На кака бебетата" Embarassed

# 13 9 апр. 2007, 07:48 ч.

Мнения: 793

Ами имах племенник вече, които беше на година и нещо, пък аз бях живяла с него до 9 му месец, та общо взето знаех за какво иде реч, ама племенника ми беше 3.800, а пък моята се роди 2.950, и само си повтарях каква е клечка, всичко и беше голямо ooooh!

иначе нормално възприех да и казвам на мама детето Mr. Green

Сестра ми беше тази която трябваше да си пречупи езика, все мамосваше моето Crazy

# 14 9 апр. 2007, 08:20 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Когато се роди дъщеря ми се разплаках от радост,вече я обичах.Сякаш чувството винаги е било в мен,само е чакало събитието,за да се развихри с пълна сила.Първите дни си я гушках постоянно,оставях я да спи в ръцете ми по 3 часа,не можех да и се нарадвам.
И със сина ми беше същото,постоянно се разплаквах като го погледна,от радост.Та и сега понякога.

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Наддаване на бебето

Рев в количката

Хемороид при бебе

Причина:

Причина: