Промениха ли се мъжете ви?

  • 2 336
  • 35
  •   1
Отговори
  • Средната земя
  • Мнения: 371
Здравейте! Аз съм изумена, дори потресена!
С моят мъж живяхме 9 години преди да се оженим (преди няма и година). Никога не сме били от двойките с безметежни спокойни отношения- и двамата сме "остри камъни", но сме си свикнали, обичахме се и т.н. Забременях, оженихме се, бебето се роди недоносено и имахме доста изживявания, които ни сплотиха още повече (слава Богу Жана вече е добре). Чакахме с нетърпение да си вземем малката от болница, където беше 50 дни. Мислех, че ни предстоят най-щастливите мигове заедно. Но не би! Започнаха обиди всякакви. Пикла, не съм му никаква партньорка, ще се разделим, ако се опитвам да му "сложа наморник" (когато съм искала събота и неделя да е с нас), един път даже ми каза "майната ти" и куп други неща, които за толкова години не съм чувала. Изведнъж стана много привързан към майка си и застава срещу мен за всяко нещо. Какво ли не съм си мислела вече: да го напусна, да го заплаша, че ще го напусна, не става с разговори, приема го като нападка и започва и да се държи нападателно. Иначе се извинява след като избухне и помага с отглеждането на бебето, а също понякога и в домакинството, но след това се държи, сякаш ми е направил услуга и трябва да съм му благодарна.
Та питам се какво го промени! това, че знае, че като сме женени и с бебе няма да му бия шута каквото и да прави (така си мисли вероятно)? Напасваме се към новия начин на живот? Или нещо друго?
Споделете, моля ви ако и при вас се е случвало. Дайте съвет. Не издържам повече!!!

# 1
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
Това е позната песничка за повечето жени , за това че застава на страната на майка си няма да го промениш , по добре не говори за нея пред него и не влизай в пререкания с нея , като млада булка имах два конфликта с моята и в двата случая естествено аз бях кривата нали се сещаш и затова понадалеч по добре. Това с отношението може да го промениш , незная как но щом не е бил такъв значи има начин .Желая ти успех

# 2
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Мила, не знам как издържаш  Sad
Като толкова го е страх да не му сложиш "наморник" - вратата и пътя.
Не те съветвам нищо, предполагам, че ти е много тежко. Да получаваш обиди от най-близкия си човек, лщбим и баща на детето ти.
Но такова държание според мен не е нормално! Дали майка му, не му говори глупости за теб ( свкърви всякакви ), дали някой "добронамерен приятел" или "приятелка" ?
Мислила ли си да отидеш с детето при вашите ( ако можеш ) за известно време, и как той би реагирал? Може да се промени за добро, да усети празнина, че му липсваш.
Защото ако не се промени, или ти трябва да се нагодиш към новия му нрав или да си заминеш.

# 3
  • Мнения: 8 999
Моят определено се промени - надебеля! Но мисля, че не е нормално да се промени характер или отношение към нещо/някой, ако няма основателна причина за това. Дори и по принципни въпроси се променяме непрекъснато. Твоят проблем е определено сериозен. Ако мъжът ти изживява някаква постродилна депресия, е обяснимо поведението му /но в никакъв случай не е оправдано/. Другият вариант е, след като е осъзнал факта "дете", да се уплашил от отговорността, която е поел "до живот" и някакъв лъжлив пубертетски устрем към свобода да го ръководи. Не мога да те съветвам, дори аз не знам как бих постъпила в подобна ситуация, но стискам палци мъжът ти да се осъзнае!

# 4
  • Мнения: 473
Според мен това са временни кризи, които изживява всеки човек. Не че го оправдавам, в никакъв случай, но отвреме навреме всеки изчатква дали по за дълго или по за кратко. Съветът ми е: не намилай непрекъснато, имай повече търпение, остави малко нещата да се поуталожат. За майка му пред него лошо в никакъв случай. Ако имаш нещо да изясняваш с нея директно с нея, не го занимавай, защото никой не застава срещу майка си. Ако се съмняваш че тя нещо му говори против теб, изясни се директно с нея без никакво притеснение. Остави го да излиза, където иска, пък излизай и ти сама с приятелки. Аз съм изпробвала един метод, който много действа - това, което прави той и мен ме дразни, го правя и аз, и в един момент той спира да го прави. Като дава пари за еврофутбол, аз за същата сума си купувам козметика лично за мен, като излиза с приятели и аз излизам с моите приятелки. И започна да се съобразява доста с моите желания и забележки.

# 5
  • Мнения: 4 490
Понякога си мисля, че от следродилна депресия страдат май повече мъжете, отколкото жените... Много съжалявам, че ти се случва това! Не знам какъв съвет да ти дам.
Тъкмо снощи си говорихме на тази тема с приятели - как мъжете се променят след сватбата. Казваха примери за мъже, които са страшни веселяци и душата на компанията, когато са сами, но появят ли се половинките им, веднага се превръщат в мъжлето под чехъл. Много е жалко това. При теб, разбира се, случаят е друг, но със сигурност има промяна. И моят се промени ,макар че не мога да уловя точно къде е промяната.

# 6
  • Мнения: 1 849
Айде стига с тези съвети "вратата и пътя". Много е лесно да гониш,  да късаш...но истински силните хора си решават проблемите. Ние не създаваме семейства и при първия проблем да си тръгваме.
Със съпруга ми имаме пет годишен брак, поне два пъти съм искала да си ходя при мама, значи нещата са били много сериозни, но факта, че не съм го направила е показателен. Когато двама души решат да са заедно винаги могат да намерят общ език и начини да си решат проблемите!

А  твоят съпруг се е изплашил със сигурност от новите отговорности. Негативните преживявания около раждането на детето също са изиграли роля. Синът ми се роди недоносен и ние изживяхме едни кошмари, в болницата никой не искаше да се грижи за мен, първите два дни след секциото, мъжът ми денонощно е бил до мен и ме е обслужвал и допълнително лекарите ни надуваах главите, че от това дете нищо няма да стане....А после търчеше от работа до болницата....Ние нямахме баби наблизо....Напълно ви разбирам, но и двамата трябва да проявите търпение един към друг. В един конфликт никога не е виновна само едната страна, ти също си направила нещо, за да предизвикаш подобни реакции от мъжът си...Гледай са тоиш далеч от свекито и се опитай да не налагаш нищо на съпруга си, да не му натякваш, че е длъжен да прави това или онова, ако го правиш той винаги ще се чувства застрашен и ще заема отбранителна позиция! А имай в предвид, че след раждането жените са особенно раздразнителни и е възможно и да не преценяваш правилно реакциите му или ти да реагираш прекалено остро.
Но като цяло и двамата се нуждаето то повече търпение един към друг, премълчавай си неща или говорете, но когато се успокоят емоциите и тихичко и спокойно, тогава той няма да се чувства нападнат и ще възприема това което му казваш и вярвам ще се промени!
Успех!

# 7
  • Средната земя
  • Мнения: 371
Направо ми иде да отида при майка ми, но знам, че това не е решение, защото си давам сметка, че ще го направя точно с цел да се осъзнае и да поиска да се върна. И аз ще го направя, ще се върна. А после? не мога все да си ходя при мама. И не на последно място-детето. Още е малка, но усеща-сигурна съм. По-добре ли е да расте в обстановка наситена с напрежение и негативни емоции или е по-добре да расте без баща? А най-страшното е ,че вече не мога да си отговоря на въпроса дали го обичам. Честно- не знам, по -скоро не. Просто се надявам на чудо някакво - да е период, който ще отмине. Вече имам сърцебиене, задъхвам се от него, абе направо се изкарах многострадална Геновева, ама си е баш така.

# 8
Напълно те разбирам! И аз бях в същата ситуация до скоро...а сега слуша като кученце. Мога да ти разкажа аз какво направих, за да се осъзнае. Пиши ми на лични ако искаш. И за допълнение ще ти кажа, че след като го поставих на мястото му започна даже и стихове да съчинява в моя чест. Joy Мъжете са като децата, както си ги възпиташ.

# 9
Моя мъж не се промени след раждането на децата,той е най-страхотния баща и съпруг. Heart EyesКогато не е на работа много често гледа децата,а аз излизам с приятелки да се разтоваря/да уточня децата ни са малки и много палави/.Неразбирам как сте живяли 9години и сега такава промяна или и преди сте имали дразги?А детето беше ли планирано?Ако не е било,значи той просто не е готов за тази отговорност да бъде баща.А за свекито,насилвай се да се държиш добре с нея и да не говориш за нея пред него,на никой не му е приятно да говорят лоши неща за родителите му.

# 10
  • Мнения: 364
Айде стига с тези съвети "вратата и пътя". Много е лесно да гониш,  да късаш...но истински силните хора си решават проблемите. Ние не създаваме семейства и при първия проблем да си тръгваме.

Абсолютно!

Бракът, както знаем, не е само "цветя и рози". Бракът е поредица от възходи и падения, но след всяко падение ние излизаме по-силни и по-устойчиви. Търпението /не безкрайно разбира се/ и спокойните разговори помагат в случая. Отдръпни се за малко, за да помислиш, да се успокоиш и да му дадеш малко време. Да си тръгнеш е доста крайно решение, не ти го препоръчвам. Отидете някъде само двамата, поговорете си спокойно. Избягвай изрази като "аз искам", "аз мисля" - мъжете несъзнателно ги възприемат като атака и се настройват отбранително. Опитай с "какво ще кажеш да си направим график за задълженията в къщи" или "какво мислиш за това...". Побутни го той да взима решения.  Приготви му вечеря - изненада. Зная, че в момента се чувстваш обидена и наранена, и хич не ти е до това, но.... уви ние жените трябва да сме по-деликатните и по-търпеливите. Пък и след една вечеря, приготвена специално за него, той ще се почувства поласкан и ще свали гарда.

Давам си сметка, че ако съм на твое място, няма да изпълня и половината от казаното, но поне ще опитам, защото го обичам.

Дано всичко се подреди при вас!  Hug Успех!!!  Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 3 499
Не знам с такова поведение как бих постъпила. Не мога да резбера жени, които си мислят, че то е нормално /виждам, че ти не си от тях/.Един мъж трябва да уважава жена си, да я обича, да й помага, да гледа детето без никакви притеснения , да върши голяма част от домакинската работа, да застава винаги зад гърба на жена си, да бъде грижовен.Ето това  е нормалното отношение на един мъж, който е създал семейство.Вече няма мама и тати.Неговото семейство сте вие двете и той трябва да ви цени. Остави детето на някой да го гледа за малко и излезте - поговорете СЕРИОЗНО И ОТКРИТО.Кажи му всичко, което мислиш.Кажи му, че не издържаш.Ти си майка и съпруга, а не подчинена слугиня.Не те е намерил на улицата, нали?

# 12
  • София
  • Мнения: 3 644
Само мога да ти съчуствам ,миличка Sad Hug
Това не бих го пожелала на никого-затова и съвет не искам са ти дам
Аз не мога да се оплача от мъжа си Heart Eyes-след раждането ,АЗ бях по-избухливата,нетърпеливата и нервната ,а той ме понасяше и приемаше
Дано скоро и при теб нещата се оправят Hug

# 13
  • Средната земя
  • Мнения: 371
Един мъж трябва да уважава жена си, да я обича, да й помага, да гледа детето без никакви притеснения , да върши голяма част от домакинската работа, да застава винаги зад гърба на жена си, да бъде грижовен.Ето това  е нормалното отношение на един мъж, който е създал семейство.Вече няма мама и тати.Неговото семейство сте вие двете и той трябва да ви цени. ....Не те е намерил на улицата, нали?
Абсолютно!!!

# 14
  • Мнения: 595
Порасна му "шкембето" Joy Joy Joy

Общи условия

Активация на акаунт