Публикувана: 1 март 2007, 16:45 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2007, 10:11 ч.

Кога да кажем на осиновените деца

4 995
55
1

1 март 2007, 16:45 ч.

Мнения: 636

Здравейте!
Детето ми не е осиновено и не съм никак навътре в темата, но искам да споделя с вас нещо, което ни каза нашата преподавателка по семейна терапия Златка Михова по времето, когато следвах. Смятам, че е гениално - надявам се да ви свърши работа.
Относно въпроса кога и с какви думи да кажете на осиновеното дете, че не сте негови биологични родители: Ако има някакъв специален разговор по тази тема, това ще натовари и двете страни и детето няма как да не се почувста неудобно, различно и т.н., каквато и да е възрастта му. Още повече, че при организирането, обмислянето и провеждането на такъв разговор, самите вие вероятно ще се чувствате необичайно и ще предадето на малкото същество тези емоции. Биологичните родители нямат специален разговор, в който да обясняват на детето си, че точно те са го създали и родили. Защо небиологичните да имат? Идеята е за осиновяването да се говори малко по малко, както би трябвало да се говори за секса. Детето ще попита първо: "Откъде ме взехте?" и вие ще кажете, примерно "От дом еди кой си", може да му разкажете някаква весела случка около осиновяването. След време ще пита още нещо и т.н. Тоест да няма никакъв момент на укриване - детето от самото начало ще има идея, че е взето отнякъде и това няма да му се струва неестествено, а съвсем нормално, каквото си е всъщност.
Надявам се това да ви свърши работа. Извинявам се, ако не съм съвсем в час и това го пише и на други места, но просто не съм имала причини да проучвам.

# 1 2 март 2007, 10:30 ч.

Мнения: 2 722

Съгласна съм с мнението на Сени. Ако думата осиновявам присъства в речника на семейството нормално като всички останали думички, то детето ще я приема като обикновена дума й няма да й отдава специално значение. Ние вече лека полека наближаваме момента на осмисленото проговаряне, значи ще дойде момента на осмисления въпрос - аз ще съм пряма - конкретен отговор на конкретен вмъпрос. А още от първите дни /Милен го взехме на година и половина/ ние се приспиваме с нашата приказка /леле, пак забравих да я напиша/, както и с приказките за Палечка, Пинокио и подобни. Моето мнение е - колкото по-рано и по непринудено - толкова по-добре. На теория съм готова newsm78

, как ще стане на практика ще споделя веднага щом го направя Wink

# 2 2 март 2007, 11:25 ч.

Мнения: 583

Мила мамче аз казах на моя син че сме го мзели от болницата по съвсем непринуден начин той беше на 4 години когато моята етърва роди втората си дйщеря и той започна да ме пита дали и той така е бил в коремчето ми дали и той така е ял мляко от мен и тъй като бяхме единодушни в мнението си с мъжа ми че трябва да му се каже истината а не да го лъжем му обяснихме как точно сме го взели от болницата като едновремено с това съм му разказвала приказката за кукувицата която снесла яйце в гнездото на друго птиче и го оставила там другата птичка да го мъти и отгледа той свикна с този факт преживя го лесно тогава но сега когато вече е в пуберитете и яко го друса хормона а и от малък си е вироглав и щур си имаме проблеми в това че всеки опит да бъде контролиран било за излизане ходене на дискотека поведение и други неща той открито и с яд отговаря че тъй като ние не сме му биологичните родители и той не е искал ние да сме му родители защото по неговите думи се опитваме да го държим строго а той иска да си прави това което на него му е интересно нямаме право да се бъркаме в живота му и да го напътстваме и даваме съвети защото той сам отговарял за живота си просто не знаеш кога и какво ще ти се стовари на главата трудно е с всяко дете е различно аз специялно съвети не давам защото вяко дете и човек е сам за себе си и само този който живее с детето може да дава съвети и мнения аз просто споделям моите преживявания и проблеми дано на вас да ви е по лесно отглеждането на вашия син опознайте го и дано бъдещето ви е светло и безпроблемно от все сърце ви го пожелавам но от опит разбрах че момчетата са по трудни за гледане от момичетата а и другото което е че след като прочетохме книгата ПЪРВИЧН РАНА си отговорихме на доста въпроси от преди че осиновените деца са с по различна псхика и изобщо са много по зрели от другитедеца които са техни връстници желая ви щастие и много здраве и сили Peace

# 3 2 март 2007, 13:18 ч.

Мнения: 341

Вчера имах разговор с моите деца,ей така непринудено.Кико (големия) нещо му щракна в главицата и започна да разсъждава на глас дали е осиновен или роден и ме попита(не можа сам да си отговори)-"Мамо аз нали съм осиновен? И Лъчо също е осиновен?" аз му отговорих "Да мамо,а знаеш ли разликата между осиновеното дете и роденото?" Погледна ме многозначително и си призна с простичко "Не!" тогава му обясних че единствената разлика е,че роденото дете майка му го е носила девет месеца в корема,а осиновеното дете майка му го е носила и продължава да го носи в сърцето си.Посочих си сърцето,а той ме поправи,че не е там а по-в дясно Wink

и се усмихна.Казах му че тях друга жена ги е носила през тези девет месеца,защото всички деца се раждат по един и същи начин,но после всяко живее по различен начин.За финал го попитах разбра ли разликата той ми каза "Да!".Колко е разбрал той си знае,но малкия със сигурност нищо не разбра newsm78

korni6onko,прочетох всичките ти постове и много съжалявам за това което се случва у вас.Аз също мисля,че проблема е в пубертета и трябва да сте много внимателни и търпеливи(знам,че е трудно) брат ми в тази възраст ги приказваше същите неща нищо че не беше осиновен.Смяташе,че той е чуждо дете и него никой не го обича и други подобни глупости,понеже не му разрешаваха да прави каквото и когато си поиска.Проблеми с полиция,пожари....ужас беше Sad

Някога нямаше психолози и пердаха беше единственото възпитателно средство,но за щастие нашите никога не са го използвали.Много наказания,но и много здрави нерви от тяхна страна.
Пожелавам ви и на вас много здрави нерви и повече си говорете,понякога му угаждайте но бъдете заедно или заместете с нещо друго желанията му.Пътувайте,отделете го за малко от средата му,знам ли и аз това са наблюдения и спомени само от моя страна.Желая ви много успех и дано намерите заедно правилния път.

# 4 6 март 2007, 09:48 ч.

Мнения: 636

Korni6onko, много ти съчувствам за това, което преживявате. Според мен пубертетът е най-голямото изпитание за родителството. Едва ли има нещо, което така жестоко да те удря по слабите места, да те натъжава, гневи и изкарва от нерви, но и развива личността ти, както родителстването над дете в пубертета. Това е висш пилотаж - с ужас мисля, че ми предстои. Убедена съм, че това, което се случва с детето ти, няма особена връзка с факта, че на 4 годинки е научил, че е осиновен. Аз не съм осиновена, но си спомням как в пубертета тормозех нашите с реплики от типа на "За какво сте ме създали без да ме питате? Аз не съм искала да ме раждате, а щом сте направили тази грешка, поне ме оставете на мира.. аз не съм ваше дете, а на себе си..."и т.н. И това, като имаш предвид, че нашите бяха доста свестни родители и не знам с какво са заслужили такова отношение от мен. Аз бих те посъветвала да гледаш на обидните думи от страна на детето си по-метафорично, без да се засягаш. Той сякаш ти казва "Искам да съм самостоятелен и никой да не ми се меси" а ти чуваш "Не ви приемам като родители. Не сте добри и не се справяте." Не го приемай така. Стремежът към самостоятелност, както и търсенето на идентичност са основните черти, а бих казала и задачи, на пубертета. Което не означава, че детето няма нужда и от здрава ръка. Вие сте му родители и сте длъжни да го контролирате. Доколко ще отпуснете юздите зависи от вашето разбиране за свобода на тази възраст. Колкото и да решите да ги отпуснете обаче, бъдете последователни, сигурни и предсказуеми, защото юношата, колкото и да се прави на мъж, има нужда от сигурно пристанище в тази бурна възраст. Съжалявам, че преживяваш това и се надявам, че то ще те направи по-силна и мъдра! Успех и искрената ми симпатия!

# 5 7 март 2007, 14:41 ч.

здравеите на вси4и аз съм осиновена а не сина ми но много ми хареса темата и затова реших да ви пиша моето мнение нашите крияха от мен истената дълго време ама нали знаете колко лоши хора има и еди ден комшиката ми каза истината в о4ите бах в шок не исках да поварвам за това 4е не са ми истенски родители а осиновители със никои не говорех по4ти 5 месеца ходихме на психолог . после прие истината дори ве4е не мисла за това те за мен са истенските родители нямам други но колкото по рано се каже толкова по добре аз бах на 14 много трудно го приех по добре като по4не да разбира да му се каже имам приателка която знаеше от 5 годишна и накои ако я засегнеше 4е е осиновена тя казваше била сям красива затова са ме взели а аз все[smilie=smile3518.gif]

# 6 8 март 2007, 17:28 ч.

Ох, на 3 май ще станем на 4, засега само съм споменавала пред него, че е осиновен, но не съм водила разговори с него. Е, чели сме приказки, гледали сме филмчета, но някак мисля, че тези обяснения не трябва да са предизвикани от мен, като нещо специално и драматично, а той нищо не е питал, не е и попадала удобна ситуация newsm78

... Знам обаче, че всичко помни, веднъж някакъв дядо ни закачи и спомена за таткото, аз простичко заках, че нямаме татко - това бе само веднъж! След два дни на въпрос на по-големи дечица в градинката, преди да успея аз да кажа нещо, той изстреля "Аз нямам татко"! Много са въпросите, за които ще трябва да го подготвям и не знам, кои са по-сложните:(!
Взех го на годинка и 2 месеца. Струва ми се, че в този голям интуитивен свят на детето - да се учудваш откъде и как черпят познания, за неща които на нас ни се струва, че не биха могли да знаят, се пази всичко и за всички. От начина, по който при всеки удобен случай заявява гордо "Това е моята мама!" в детската градина или другаде, мисля, че помни за самотата си...
Ужасно беше първия ден, когато го заведох в яслите - с общи усилия успяхме да закрепим домашно гледане 5-6 месеца вкъщи, след като го взех. През този период го връхлетя такава буря от нови неща и емоции - пректически всичко, което другите деца приемат постепено... Та, само като влезохме в детската ясла и минахме по коридора той тихо, а после с рев започна да повтаря "Не!", "Не!" "Не"! Аз ли си внуших, но мисля, че си спомни и реши - пак ще е с лелички...
Времето върви, и знам, че не бива да закъснявам с тази информация, искам винаги и във всичко да съм честна и искрена със сина си.. Закъснявам ли, момичета? Вярно е, че се страхувам, но не това ме възпира аз да започна "обучителна" дейност - той е умен и много-много чувствителен, ще усети моята преднамереност и вълнение... Искам да стане естествено, а той въобще не повдига тази тема, дори когато съм опитвала заобиколно да насоча интереса му... Може ли подсъзнателно да е това, или се побърквам? Знам, че после многократно ще се връщаме към темата, но стискайте палци да я започнем...

# 7 9 март 2007, 12:46 ч.

Здравейте,

за първи път съм във форума, попаднах на темата и реших да се включа.
Ние осиновихме детето си, когато беше на 6 месеца. Сега е на 7 години и половина.
Все още не сме казали истината. Предполагам, че ще предизвикам възмущението ви, но отначало беше малка, а сега май вече закъснях...Всъщност досега не съм посмяла да й кажа истината, защото съпруга ми е против това. Аз мисля, че двамата заедно трябва измислим начина по който да го поднесем...Имам нужда от професионална помощ.Ще съм ви благодарна, ако ме насочите към някой психолог. Ще се включа след около час отново.

# 8 9 март 2007, 14:50 ч.

Мнения: 583

всеки познава детето си най добре и може да прецени в кой момент и кога да каже важно е също така и детето да се интересува да задава въпроси ако тези неща ги няма не знам как и кога трябва да се каже посъветвайте се с психолог който да ви даде съвет а тук има майки които са много напред с материала след като прочетеш постингите във връзка с проблемите сама ще видиш към кого да се насочиш към тези които са зрели и уравновесени а също така и разбиращи и преживяли аз не съм от тях макар че моят син е на 13 години и от 4 годишен знае че е осиновен имаме проблеми но това не е точно за тази тема това е от мен успех Peace

# 9 9 март 2007, 15:00 ч.

Мнения: 583

и още нещо извини ме за може би резкият тон той не е насочен към теб просто ако влезеш във форума не се впечатлявай от това че има хора които не могат да приемат чуждо мнение по дадени въпроси споделяй но не приемай нещата навътре аз споделих някои мои проблеми тук и някои хора ме приеха като незряла затова не желая да давам съвети а не съм и давала никога на никого просто споделям а то какво се оказа че двама трима са тези които не се съгласяват с другите но прочети един два дни писаното и сама прецени няма идеални хора и безгрешни родители поне аз така мисля упреци всеки може да прави но тук сме за да споделяме а не да се правим на велики и всзнаещи аз поне не претендирам

# 10 9 март 2007, 15:56 ч.

Мнения: 636

Lesly, обади се в център "Динамика", там са много добри - тел. 943 11 02. Попитай първо за Златка Михова. Тя е детски психолог и също семеен терапевт, но не съм сигурна, че все още работи там. Другите също са добри. Може да се наложи да отидете двамата със съпруга си. Не мисля, че фатално сте закъснели. Желая ви успех!

# 11 9 март 2007, 16:03 ч.

Мнения: 677

Аз научих чак на 36,така е трябвало...
Моя син знае от 1,2 годинки думата взет,а от 1 година и думата осиновен.
живи и здрави сега ни предстои ходене в дома заедно и пак ще поговорим на тази тема.
Говорили сме и за коремчето,защо не е бил в моето,а на друга леличка,но как е създаден за мен.
Чака с нетърпение ходенето в дома и все иска да си вземем бебенце от там,предния път като ходехме нямаше още 2 годинки и много не помни.
Когато децата питат отговаряйте точно на въпроса според възрастта им.При всеки удобен момент говорете с тях,но не като натрапване.
Колкото по-рано почнете разговорите токова по-добре,така мисля аз.
Няма закъсняване за разговор.Говорите и така и на вас и на дететио ви е по-леко на душата.
Успех и всичко добро за всички нас.

# 12 9 март 2007, 17:26 ч.

Благодаря Ви, мили хора че ми писахте и споделихте с мен тази тема!!!Непременно трябва да посетя психолог, детенце ми е много чувствително и много трудно общува с хора извън нашето обкръжение, включително и със съучениците си. А имайки предвид, че трябва да се преборя първо с таткото ми става доста сложна картинката...Искам доста неща да споделя още с вас. Имам само две приятелки в това положение, но при тях е по-различно-едната е в чужбина и няма намерение да казва на детето, а на другата е още малко детето и е различно все още...
Благодаря Ви още веднъж

# 13 11 март 2007, 08:55 ч.

Мнения: 3 164

Lesly, имате още време да поднесете тази информация на малката Grinning

и моя голям син е на близо 8г и едва около 6г му споменах за пръв път за тези неща Peace

но от тогава периодично му поднасям на порции Laughing

истината за неговото появяване Peace

по обезпокоително при вас е , че съпруга ти не споделя твоето мнение за казването Sad

Относно психолозите, потърси и тук във форума има Библиотека и сигурно ще намериш необходимата информация Hug

# 14 11 март 2007, 11:18 ч.

Мнения: 4 076

Децата ми са родени от мене,но в рода имаме няколко осиновени,вече над 30годишни.И до днес те не подозират,че имат други биологични родители,получват всичко,на което "биологичните"деца имат право-любов,помощ и т.н.Никога не са били делени или да се прави някаква разлика между едните и другите.Много хора знаем,че са били осиновени и даже откъде,но на никого не му е минало през ум да им заговори за това.Моето мнение е,че изобщо не им трябва да знаят-за какво?Това само би ги объркало и разстроило.

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: